Режисьорът Иван Панев: „След сезона“ е завладяваща история за несбъднатата любов 

Българският режисьор Иван Панев дебютира в пълнометражното игрално кино с филма „След сезона“, събрал солиден екип известни изпълнители, начело с Йоана Буковска, Пенко Господинов, Калин Врачански и Красимир Доков.

Иван Панев е роден през 1967-а в Стара Загора. От 1992 г. живее и работи София, като професионален актьор и режисьор в киното и театъра. Познат е на широката публика с множество роли, изиграни във филми на големия екран, както и с участието си в български телевизионни сериали. Днес кариерата му продължава с изяви на сцената на Сатиричен театър и Национален музикален театър в София.

Той е нещатен преподавател в НАТФИЗ София, където е защитил и своята докторска степен в областта на музикалното кино. Иване Панев е режисьор и сценарист на  филма „Чужденец“ (2006), негова дипломна работа. През 2009 г. прави своя професионален дебют с телевизионния филм „Братът на охлюва“ БНТ (2009), който е селектиран в официалната програма на фестивала "Prix Europa", Берлин, октомври 2009 г. Творбата печели награда за режисьорски дебют от фестивала „Корона карпат“ в Украйна. Интервюто с режисьора е предоставено специално на „Труд news“.

- Г- н Панев, как се роди идеята за новия български филм „След сезона”?
- Идеята за филма е на режисьора и сценарист Дочо Боджаков и сценариста Марин Дамянов отпреди 10 години и историята е мислена за Йоанна Буковска в главната роля. Представяли са си нея. Разказът обаче не е история от нейния живот. По-скоро става въпрос за нейния натюрел, излъчването ѝ като актриса. Тя носи в себе си противоречие - малко студено излъчване и в същото време - топлота, която си проличава още в момента, в който проговори. 

Притежава рефлекса на истинска актриса, която може да се потопи дълбоко в ролята и характера. Героинята ѝ е със сложен характер. У нея се борят голямата любов от миналото и надеждата за бъдещето, желанието ѝ за близост и в същото време - желанието за някакъв вид отшелничество - да бъде сама със себе си, битката между това доколко да бъдеш свободен в живота си, лишавайки се от най-близките си хора. Има много противоречия, които водят до основния конфликт във филма.

Филмът се води точно от този вътрешен неин конфликт. 

- Каква беше творческата ви цел с тази история?
- Целта, както моята, така и на сценаристите, с които сме гледали в една посока, е да разкажем за една несбъдната любов, една несбъдната среща между двама души, които са на прага на своята зрялост. Не са първа младост, при тях чувствата не възникват спонтанно и бързо. Но имат способността да обичат силно. И двамата – персонажите на Стела и Асен.

Когато в отшелническия живот на Стела нахлува Асен по една случайност, преследвайки своите професионални мечти, се получава този сблъсък. И двамата жадуват да бъдат заедно. Но сянката на миналото ги разделя. Асен се опитва да разреши проблема от миналото с идеята, че по този начин ще освободи Стела, но среща пристрастеността на Стела към топлия, уютен свят, който сама си е изградила в продължение на години и който, макар и лишен от близост и любов, е достатъчно привлекателен за нея. 

Това не е филм за герои, а за обикновени хора, които имат своите слабости и своите силни страни, които реагират неправолинейно и не черно-бяло, а много нюансирано, зряло и сложно. Които въпреки желанията и мечтите си се поддават на своите страхове.  Светът, който създаваме ние за себе си, е светът на нашата реалност. За другите може да е драматичен, комичен или всякакъв. Но когато вярваме в него, ние го правим уютен за себе си.

- Какъв финал избрахте за тези сложни характери?
- На финала на филма Асен може да изглежда слаб, но това не е точно така. Той е силен с разбирането си, с избора си, с жертвата, която прави в името на това, обичания от него човек да бъде щастлив. А на Стела й предстои да направи избор между миналото и настоящето...Но нека да спестим подробностите, за да могат зрителите да се насладят на развръзката. 

- Как избрахте актьорите за главните роли?
- Не е правен кастинг за актьорите. Всички са подбрани спрямо моите представи за ролята, която биха изиграли. Преди това не съм работил с Пенко Господинов, например. Той ми беше направил впечатление с това колко е фин, събран актьор, с пестеливо присъствие на екрана, но в същото време изключително изразителен. Актьор, който успява да проведе основното действие – да бъде потопен в обстоятелствата. Неща, които са много важни за изпълнението на главна роля в киното или в театъра. Калин Врачански е несъмнено един от най-добрите ми актьори. Неговият типаж ме подтикна да го сложа точно на тази роля. Носи в себе си силата, способността за действие, ума, чувствителността и рефлекса необходими за изграждането на една сложна и многопланова роля. Веско Анчев носи в себе си нещо първично и диво, така че изборът му за ролята беше съвсем естествен. Работили сме заедно в друг филм „Братът на охлюва” – познавам го много добре и пасна отлично за тази роля.

Красимир Доков също е участвал в „Братът на охлюва”. За него няма какво да говорим, той е безспорен авторитет в киното. Играл е в много български филми. Той е непосредствен актьор, той е нещо като Георги Русев навремето. Краси Доков носи в себе си някакъв драматизъм. На пръв поглед изглежда мек, но тази негова мекота допълни онзи офицерски образ, който трябваше да направи във филма.

- А за женските образи?
- Петя Силянова има кратко присъствие във филма „След сезона“, но беше важно тъкмо тя да се противопостави като персонаж на Краси Доков. Те са двойка във филма. За мен беше удоволствие и чест да работя с актриса от такъв ранг. Неслучайно сме изписали, че това е нейно специално участие – малка, но много важна роля. Радвам се, че прие и се присъедини към екипа. Нейното появяване е важно. На мнение съм, че винаги трябва да има една солидна приемственост между поколенията на актьорите. В този филм спазваме тази традиция.

Само за детето съм правил кастинг. Попаднах на Юлия Велева. Тя си е актриса по рождение. За Камелия Хатиб – трябваше ми жена, която има по-темпераментно излъчване. Тя е женският персонаж с най-неблагоприятна съдба в този филм, с най-тежък живот. Освен всичко друго в излъчването й, трябваше да има някакъв вид драматизъм и да съответства като натюрел на Веско Анчев.

Александър Митрев и Йоана Буковска-Давидова са добри приятели в живота и имаха много добър контакт по време на снимките. Искрено се забавляваха и това личи от екрана. Екранната им връзка придоби обем и истинска важност.

- Разкажете за мястото на снимките?
- Представяхме си залива Болата, но поради една или друга причина слязохме на юг по Черноморието и за добро. Малко преди снимките там катастрофира кораб и извадихме късмет, че бяхме далеч и минахме на варианта Южно Черноморие. Спряхме се на Силистар - все още див залив, неопитомен. През неактивния сезон има мостче, което се премахва след сезона. Запазено и девствено място, затова го избрахме. 

- С какво ви привлича киното?
- Киното е по-непосредствено изкуство. Работи повече с типажността на актьорите. Това е може би най-подходящия подход за сближаване на актьор с ролята му. Всеки един от тези актьори носи в себе си зрънце от този герой, който съм си представял. Не искам да кажа, че отрицателните персонажи носят в себе си нещо отрицателно просто има нещо в тяхната същина, което би им помогнало да изиграят добре тази роля.

Снимачният период беше точно в необходимия ни момент - след сезона. Снимахме от 20-ти септември до 20-ти октомври. Благодарение на сценографа на филма Боряна Минчева и изпълнителния продуцент Николай Христов прегледахме цялото Черноморие. Изборът ни се спря на Синеморец, Силистар или устието на Велека, което е в Синеморец. Избрахме Силистар. Там имаше всичко, което ни беше необходимо. Красив залив, високи скали, гора и живописни пътеки както и сгради, които художниците преработиха за нуждите на филма. От всички 24 снимачни дни, само 2 дни сме били в интериор. Всички останали дни бяхме на плажа, в морето, по скалите или в гората.

Не беше слънчево през цялото време, морето беше бурно, но имахме късмет да заснемем всички епизоди с лодката още в началото и от много малко неща се лишихме  Природата беше с нас - когато трябваше да има слънце - имаше, когато трябваше да вали - валеше. А всичко беше изключително рисковано. Представете си как отиваме да снимаме на морето за един месец, а бюджетът е такъв, че нямаме нито ден резерва. Ако нещо се провали, няма как да компенсираме с друг ден. Всичко се е случвало. Имало е колеги, които правят декор, идва буря и отнася всичко. В нашия случай природата беше с нас и се радваме, че тя даже по свой начин участва във филма като действащо лице.

- Как преминаха снимките в пещери?
- Много малко български филми са снимани в пещери. Ние имаме цяла сюжетна линия, която се развива в пещерите. Снимахме в Проходна, но не тази голямата, където са „Очите на Бога”,, а в една малка странична галерия и в пещера, близо до Проходна, която се казва Свирчовица. И двете са в карстовия район на Карлуково – известен с многото си пещери. Във входната си част Свирчовица е достъпна, но въпреки това имахме много работа, за да осигурим безопасна работа на екипа. Заслугата е на нашия консултант и съмишленик Алексей Стоев.

Във филма природата има непосредствена и важна роля – морето със своя простор, и пещерите със своята загадъчност. Потапянето в света на морето и пещерите има символика: Миналото се спотайва в тъмнината на пещерите, там има опасност, нещо, което като ако се изрови, ще донесе нещастие; морето донася слънце, простор, въздух – носи и надежда. Операторът Христо Генков се справи страхотно с кадрите в пещерите, а на брега. Между другото беше страшно опасно по време на снимките, но като че ли си дадохме сметка по късно за това и слава Богу!

Пенко Господинов за първи път се спусна по въже и се справи много добре със задачата си. Много бързо, някак в движение и с лекота влезе в кожата на опитен спелеолог. В някои кадри естествено го дублирахме, но разбира се това е в реда на нещата, когато става въпрос за главния актьор. 

- Как фестивалните публики приеха вашия филм?
- Филмът се възприе много добре. Хората разбират и съпреживяват на екранните образи, историята е достъпна. Тя е завладяваща. Най-важното за нас е, че тя е разбираема в своята сложност. Отношенията на двама души, които носят своя житейски опит, правят историята винаги по-сложна.

Ние със сценаристите, сме се опитали да не съдим героите, да ги оправдаем по някакъв начин. В тяхното поведение има нещо чеховско, казвам го без всякаква претенция. Това дори не са мои думи, те са на сценаристите. Има нещо Чеховско в това, че погледнати от друга гледна точка героите на екрана са леко комични, от друга страна - плашливи, нерешителни. В същото време успяват да придвижат собствената си история напред, което означава, че имат своите страсти, желания, цели, които като двигател ги водят напред. Общо казано, всички са обединени около любовта. Любовта към тази жена, към онзи мъж от миналото, към себе си... Но понякога са обречени да се разминават, да не се срещнат никъде. За добро или зло, нашият свят е пълен с такива истории. Ние предлагаме на зрителите на „След сезона“ една от тях и сме им приготвили неочаквана изненада за финал.