Криптовалутите стават все по-популярни в целия свят. Много хора и у нас, и в чужбина вече инвестират, печелят или губят от новата мода във финансите, която е независима от централните банки. Най-известната такава валута е биткойна. Какво се случва с него, каква е философията на добиването и търгуването с него. Има ли уловки, балон ли е, или пирамида? За всичко това разговаряме с финансиста Бисер Манолов.

- Г-н Манолов, криптовалутите набират скорост. Обяснете с думи прости на читателите за какво иде реч?

- С думи прости, казвате...?! Застанете в центъра на София и се огледайте около вас. Ако откриете млад човек във възрастовата граница между 7 и 18 години, който не е със смарфон в ръката, ще бъда силно учуден. Младото поколение иска абсолютно всяка една услуга да бъде “паркирана” през смартфона му, в това отношение финансовите услуги не правят изключение. Освен това държи това да стане по “неговия начин”, а това изисква нова инфраструктура с нов вид активи. Знаете ли, аз отдавна не споря по темата дали биткойна е балон или не. Младите ще ви изброят за секунди десетте най-популярни криптовалути, но едва ли ще могат да ви кажат имената на повече от двама, трима политици.

- Коя е най-типичната характеристика на криптовалутите?

- Това са процеси, които протичат извън желанието на регулаторните органи и правителствата. Децентрализацията е най-типичната характеристика на криптовалутите. Представяте ли си какво става в момента? Символът на държавата – печатането на пари има нерегулиран конкурент. Колкото по-рационално всеки един участник в системата подходи към тези нови реалности, толкова по-подготвен ще бъде той за утрешния ден. Скоростта на трансформация е зашеметяваща, вече няма утре, има само днес. Младите искат всичко да се случва днес и сега. Не казвам дали това е хубаво или лошо, това просто е факт.

- Какво предизвика появата на тези, да ги наречем, нови разплащателни средства?

- След финансова криза от 2008-2009 година изпаднахме в особена ситуация. Участниците на финансовите пазари попаднаха в капана на тоталното недоверие един към друг. В глобалната финансова система липсваше основното гориво – парите. Ликвидността бе пресъхнала. Какво направиха правителствата и централните банки в този момент? Отговорът е – включиха печатарските машини. Да, светът бе залят от огромни количества новонапечатани пари, които отпушиха ликвидността. Това от своя страна натисна цената на ресурса до нулеви лихви. Финансовите инвеститори отчаяно се впуснаха в битка за доходност върху инвестициите, но такава почти липсваше. Основната част от свободните капитали се насочиха към фондовите борси, към държавни и корпоративни облигации.

- Как всичко това се отразява на финансовите пазари?

- Ще кажете, че всичко е ОК. Да, обаче съвсем не е така. Финансовите пазари станаха тотално зависими от паричната политика на централните банки, тъй като сами те станаха най-големите играчи на тези пазари, купувайки облигации за трилиони долари. За появата на криптофинансите може да бъде направен извода, с всички условности, че става въпрос за изграждане на финансова екосистема, изцяло базирана на чисто пазарни принципи, без намесата на централни банки и правителства. Знам, че тези мои думи няма да бъдат приети от много финансисти, но пък това е най-хубавото на финансовите пазари, че имаме възможност за облог. Схемата е проста – този, който е грешен, плаща на този, който е прав. На финансовите пазари не се създава добавена стойност в класическия смисъл. Активите само сменят притежателя си.

- Съществуват множество спекулации – всички коментират огромните девиации в курса на биткойна, например. На нещо подобно бяхме свидетели и през последната седмица. На какво се дължи това?

- В сравнение с останалите финансови активи криптовалутите са в съвсем начален стадий на развитие. Даже смело можем да го наречем – “бебешки стадий”. Нали знаете колко трудно прохожда бебето. Става, пада, клатушка се, смее се. Но в един момент прохожда и започва да тича. Изчакайте само да видите какво ще стане с биткойна в момента, когато се научи да тича. По въпроса за спекулациите? Да, огромен спекулативен капитал се насочи към криптовалутите. Макар, че обемите са още далеч от тези на развитите финансови пазари, както вече казах, нещата се променят ежедневно. Не препоръчвам спекулативно инвестиране в криптовалути. Максималният размер на инвестицията в крилтовалути не трябва да надхвърля 5-6% от активите на човек. Няма никакво съмнение, че ще има опит за намеса от страна на правителствата за регулиране на криптофинансите. Блокчейн технологията, върху която са изградени криптофинансите, обаче има и нещо като “обратната страна на Луната”. Чрез нея всички сделки имат следа и могат да се наблюдават от всички. Този чудовищно огромен масив от информация дава страшно много сила, ако бъде централизиран под някаква форма, но искрено се надявам, че това никога няма да стане.

- Има ли вече големи банки, които оперират с криптовалути. Докъде може да се стигне в тази насока?

- Още е рано да се говори за конкуренция между традиционната финансова система и тази на криптофинансите и в този смисъл няма класическа конкуренция. При криптофинансите скоростта на транзакциите е сериозен проблем, който все още няма решение. Работи се много активно и съм сигурен, че до две години ще бъде намерено. Банките осъзнават потенциала на блокчейнтехнологията и знам със сигурност, че работят в посока на използването й. Дали банките ще започнат да откриват сметки в криптовалути? Въпрос на време е, колкото и да не им се вярва на някои банкери. Нали знаете поговорката, че не се стои на пътя на влака. Не казвам, че това ще стане в рамките на следващите месеци, но до две-три години със сигурност. Бил Гейтс каза нещо много подходящо за този процес: “Биткойн не може да бъде спрян.”

- Печели или губи световната банкова система и въобще – системата за търговия и разплащане с валути, от появата на криптовалутите?

- Всяка система, която е изградена на чисто пазарни принципи, е добра. Криптофинансите са “друга опция” за всеки. Хубаво е човек да може да сравнява и да има опции, това включва и сектора на финансовите услуги. Криптофинансите ще спомогнат за усъвършенстването на световната банкова система. Крайният клиент ще спечели в дългосрочен план от гледна точка на качество, сигурност и цена на финансовите услуги. Нямам никакво съмнение в това.

- Кои държави регулират или се опитват да регулират криптовалутите?

- Много държави се опитват да направят нещо в тази посока, но действат предпазливо. Китай, разбира се, се опита да наложи правила при публикуването на проспектите, които са основен документ за инвеститорите при първично предлагане на криптовалути. За 2016 година 90% от всички обеми на биткойн се реализираха от Китай. След опита за регулиране на първичното предлагане на криптовалути, тези обеми се изместиха в посока Япония и Южна Корея. Има първоначални стъпки в Русия, Канада, САЩ за канализиране на процесите. В Европа се коментират нещата, но нищо конкретно не е направено. Вижте, все още има дебат дали биткойна е валута, стока или виртуален актив. А може би от всички тези активи по малко. Лично аз нямам никакъв проблем с определението за биткойн, защото гледам на криптофинасите като нещо съвършенно ново и опитите да се вкарат нещата в някаква традиционна рамка или позната финансова теория, са нелепи.

- Как стои този въпрос в България?

- Младите българи са изключително подготвени по темата. Участвам във форуми посветени на криптофинансите и съм приятно изненадан колко бързо се образоват те. Най-уникалното в този процес, е че се учим взаимно. Потенциалът е огромен. А държавата ли? Държавата трябва единствено да не пречи. Нищо повече.

- Мнозина смятат, че става дума за една голяма пирамида. Така ли е наистина?

- Добрe, ще ви отговоря по следния начин. Зад всяка пирамида стои конкрeтно едно лице или структура. Кой стои зад биткойн? Имаме математически алгоритъм. Той манипулира ли? Може ли да ни измами? Имаме цени на биткойна, определени единствено на принципа на търсенето и предлагането. В края на годината най-голямата борса в света CME (Chicago Mercantile Exchange) ще пусне фючърс върху биткойна. Ще го обясня по друг начин за нефинансистите. Ако има безспорен факт, че искате да регистрирате краден автомобил в КАТ, те какво ще направят? Е, биткойн мина през “регистрация” в CME и те казаха само: “Давай напред! Желаем безаварийно каране!”

- Ако някой иска да търгува с такива валути, какво трябва да знае преди да започне?

- Първо, да напише в “Гугъл”: “Искам да търгувам биткойн”. Второ, да осъзнае факта, че покупката на биткойн е съпроводена с поемането на риск, т.е. не очаквайте да забогатеете за “нула” време. Трето, не го правете със заемни пари, а само с до 5-10% от вашите спестявания. Четвърто, нищо няма да загубите, ако изобщо не се захванете с криптофинанси. Бъдете сигурни, че вашето дете е “вече в бизнеса”.

- Накрая – питам ви като финансист, вече са ясни сметките на държавата за 2018 година, бюджетната прогноза за следващите три години – също. Потвърждават ли се вашите очаквания на макроикономическо и финансово ниво?

- Държавният бюджет по принцип е отражение на това, което става в реалната икономика. Там нещата се развиват нормално. Не бих говорил със “страст и емоции” за бюджет 2018 година. В икономически план 2017 година бе спокойна и по всяка вероятност 2018-а се очартава като такава. През 2019 година обаче нещата ще бъдат различни. Европейската централна банка ще приключи политиката си по количествени облекчения, което ще бъде съпроводено с обръщане на икономическите цикли. Не съм сигурен, че начинът, по който се прави бюджетът на страната, ще бъде адекватен на тази промяна. Това е дълга тема и предпочитам на говоря отделно по нея.

Нашият гост

Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, сега е член на управителния му съвет. През 2015 година бе един от кандидатите за шеф на БНБ.