Цената на петрола е на своя пик в момента и ще поднови движението си надолу

- Г-н Манолов, накъде вървят световните финанси и икономика? Стават ли хората по-богати и съответно по-социално отговорни?

- Към настоящия момент бих определил глобалния икономически растеж като меланхоличен. Най-голямата икономика, тази на САЩ, ще направи ръст около 1,2-1,6%. Китай ще реализира ръст от порядъка на малко над 6%. Средно в Европа ще добавим стойност към брутния продукт около 1,5%. В този ред на мисли може да се каже, че като цяло 2016 г. се очертава да бъде спокойна от гледна точка на глобалното икономическо развитие. Не така обаче стоят нещата с финансовите пазари, които отдавна се развиват под диктовката на паричната политика, провеждана от големите централни банки. Вече се наложи терминът „хеликоптерни пари“, чрез който се описва изсипването на нисколихвени кредити към търговските банки с цел стимулиране на икономиката. Тази политика определено не дава нужните ефекти. Единствено фондовите пазари поставят всеки ден нови и нови ценови рекорди. Инвеститорите имат достъп до изключително евтин ресурс, който веднага бива насочен към фондовите пазари, което ги изстрелва към нови и нови рекорди. Тази игра е изключително опасна, тъй като рано или късно лихвите ще поемат в посока нагоре и сривът на фондовите пазари ще е неизбежен. По същия начин стоят нещата и с държавните дългове. Политиката по така наречените количествени облекчения от страна на Европейската централна банка, която се изразява в месечно изкупуване на държавни и корпоративни облигации в размер на 60 млрд. евро, повиши значително цената на държавните дългове. Всеки осъзнава, че такова покачване на цените е далеч от чисто пазарните принципи. Имаме един чудовищно огромен играч на пазара - централните банки - който държи печатницата за пари и може да направи цената на всеки актив точно там където иска. Да, но рано или късно ще дойде „денят за плащане“. В абсолютно нито една държава член на „врозоната съотношението държавен дълг към брутен продукт не бележи подобрение. Евтиният кредитен ресурс на финансовите пазари в буквалния смисъл развращава правителствата от гледна точка на харчовете. Сами разбирате, че оставяме това дългово бреме на следващите поколения, което меко казано не е почтено спрямо тях. Тук има едно противоречие, което трябва да се отбележи - в мандата на Европейската централна банка е единствено и само поддържане на ценовата стабилност за разлика от Федералния резерв на САЩ, който се грижи и за икономическото стимулиране .

- В сила ли е все още теорията за цикличността в развитието на икономиката - криза, депресия, оживление, подем?

- Не, цикличността в икономиката вече има условен характер. Като пример бих дал случващото се в Европа. Политиците буквално са абдикирали от провеждането на политики по подобряване на бизнес климата. Напротив, регулациите стават все повече и по-тежки, което определено тормози бизнеса. Точно поради тази причина през последните няколко години имаме рязък спад на капиталовите инвестиции в Европа. Знаете за термина „секуларна стагнация“. Това е такова състояние на икономиката, при което имаме рязко свиване на капиталовите инвестиции за неопределено дълъг период от време. Някои макроикономисти определят точно така икономическото състояние на Европа. Виждате, че това доста се различава от класическата теория за цикличността.

- Класическо убежище за парите е златото. Каква е вашата прогноза за цената на благородния метал през следващите месеци и години? Какво ще посъветвате инвеститорите?

- Златото и среброто са традиционни „спасителни активи“ за инвеститорите всеки път, когато имаме политическо или икономическо сътресение. Да припомня, че след Брекзит благородните метали повишиха стойността си с по 3% само в рамките на един ден. В дългосрочен план аз считам, че това са разумни инвестиции. Препоръчвам до 25% от активите да се държат в злато и сребро. Нарочно акцентирам и върху среброто, защото смятам, че в момента е подценено спрямо златото. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че в дългосрочен план златото ще изхвърчи над 2000 долара за тройунция, а среброто ще повиши цената си над 30 долара за тройунция. Несигурността на финансовите пазари ще продължава. Политическата обстановка в света е далеч от спокойна. Всичко това са аргументи в посока на инвестирането в злато и сребро.

- В какво е по-изгодно да се инвестира - в щатски долари или в китайски юани?

- Това е интересен въпрос, защото не считам, че покупката на юани може да бъде определена като инвестиция. Все още бих я класифицирал като спекулативна сделка. Защо? Китайската валута не е свободно конвертируема и в този ред на мисли котировките й спрямо основните валути не са базирани на търсене и предлагане. За да стане юанът валута със статуса на световна резервна валута, Централната банка на Китай ще трябва тотално да отдръпне подкрепата си. Това обаче едва ли ще се случи в рамките на следващите пет години. Доларът ще продължава да бъде силен и през следващата година. В основата на това са очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще бъде първата централна банка, която ще повиши лихвата до края на годината поне веднъж. За разлика от много мои колеги обаче аз не очаквам курс долар/лев от порядъка на 2 лева. Максимума, който виждам за долара през тази година, е 1,80 лева за долар.

- Как да познаем дали една борсова компания се развива добре и съответно да търгуваме с акциите й?

- Долавям известна закачка във въпроса ви. Не се „познава“, а се анализират компаниите. Има различни модели за оценка дали цената на акцията на дадена компания е надценена или подценена. Най-добре е да се обърнете към специалисти за професионална консултация. Винаги излиза по-евтино. Най-общо обаче бих ви посъветвал да инвестирате в така наречените неутрални икономически сектори, каквито са хранително-вкусовата индустрия, медицината, електроразпределение и други подобни.

- Стигнахме накрая и до петрола. Възможни ли са резки колебания в цената му - нагоре или надолу ще върви?

- Аз лично съм от привържениците на тезата, че цената на петрола е на своя пик в момента и ще поднови движението си надолу. Считам, че в дългосрочен план светът ще става все по-малко зависим от петрола, и в този ред на мисли бъдещето на петролната индустрия е мрачно. Според мен до края на годината няма да видим резки колебания. Твърде вероятно е цената на петрола да остане в границите на 40-50 долара за барел. За 2017 г. прогнозата ми обаче е, че ще видим отново цени под 30 долара за барел.

- Банките са консервативни институции. Кога българските лихви ще станат като тези в еврозоната?

- Лихвите не могат да станат като тези в Еврозоната - просто защото не сме член на Еврозоната. Лихвите по кредитите обаче ще продължават да падат. До края на годината средният спад на лихвите по кредитите ще бъде поне с 0,5%. Стрес тестовете за българската банкова система преминаха успешно. Провеждането им малко или много ангажира банките и съм склонен да мисля, че те ще активизират кредитирането до края на годината, което означава по-ниски лихви. За 2017 г. тази тенденция ще се запази и очаквам отново спад на лихвите по кредитите между 0,5% и 1%.

- Време ли е сега да кандидатстваме за Еврозоната и как това ще се отрази на джоба на българина?

- Категорично е време да почнем да работим много по-активно за кандидатстване първо за „чакалнята на „врозоната“. Това по никакъв начин няма да рефлектира върху джоба на българина. Не знам кой измисли тази легенда, че при въвеждане на еврото цените в България щели да се удвоят. Къде е икономическата логика? Ние и в момента сме под някаква форма с единия крак в Еврозоната поради естеството на валутния борд. Аз съм отявлен поддръжник на идеята за членство в Еврозоната и се сблъсквам ежедневно с много неразбиране по темата. Еврото като валута категорично ще оцелее - просто защото светът не може да си позволи по-различен сценарий от този.

- Има ли по-екзотични и по-малко познати инструменти, в които хората могат да вложат парите си? Ако например човек е спечелил от лотарията 1 милион лева, как да разпредели портфейла си?

- Категорично не препоръчвам каквито и да било екзотики за инвестиране, ако човек не е специалист. Ако имате 1 милион лева, схемата за инвестиране е класическа - 25% в долари, 25% в евро, 25% в недвижими имоти и 25 в акции на компании с инвестиционен рейтинг.

Нашият гост

Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на финансовите пазари у нас и в чужбина. Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, сега е член на управителния му съвет. Миналата година бе един от кандидатите за шеф на БНБ.