Беше супер да съм момиче на Бонд

Водих жестока война с папараците

Мислех да замина за Франция, където има по-строги мерки срещу снимането на деца от Калифорния, но бързо разбрах, че това не е опция

На 53 години какаовата кралица Холи Бери е в превъзходна форма и вдъхновява милионите си последователи със съвети за фитнес и диета по време на карантина. Красавицата с цвят на капучино има европейска и африканска кръв, в нейното излъчване се прелитат етноси, култури и цивилизации, за да я превърнат в световен символ на секс и стил. Тя е носителка на наградата “Оскар” за ролята си в меланхоличната драма “Балът на чудовището”. Участва в комерсиални суперпродукции и независими авторски проекти. Стъпи накриво с “Жената котка”, но се представи безупречно в “Х-мен”. Водена от желание за разгръщане но своята дейност в света на шоубизнеса, Бери създаде и собствена продуцентска компания и я кръсти “606 films”.

- Холи, как ви се отразява изолацията?

- Това са моментите за яснота и време за семейството. Научаваме се как да забавим темпото, да прегърнем настоящето и да оценим хората, които обичаме. От друга страна проблемите не са малко. Домашното обучение, например, е голяма мъка. На децата им е трудно да научат нищо в тази обстановка. Ситуацията е сериозна. Много ми е трудно да ги накарам да се концентрират, особено по-малкото.

- Научихте ли нещо ново за себе си по време на пандемията?

- Децата може да не учат много качествено от разстояние, но пък мен ме научиха на много неща. Те са най-добрата ми компания в момента. След последния ми развод свикнах да не съм обвързана и честно казано ми хареса. Мога и без мъж. Взела съм си почивка, така да се каже. Още преди три години си казах, че ще направя пауза с връзките и ще се концентрирам върху себе си. По принцип съм човек, който обича да има партньор в живота, винаги съм искала да имам човек до себе си. Но сега се промених, ситуацията е различна. Първата година на самота преля във втора, после станаха три години без сериозна връзка. През това време мислих много за това какво бих искала от следващата си връзка и какъв би бил моя бъдещ подход. Мога да избирам и не бързам. Сега съм фокусирана върху други важни за мен неща. Връзката трябва да ми носи усещане за завършеност и цялостност. Сега това усещане се поражда в мен от общуването с децата. Просто не изпитвам тази дълбока и вътрешна нужда от романтично обвързване.

- Вашата филмова компания “606 films” е кръстена на името на новия закон, който налага по-строги мерки срещу папараци, които фотографират деца на публични фигури. Защо решихте това да е името?

- Да, ние кръстихме продуцентската компания на името на закона като символ на майчинската сила и свидетелство, че волята и решителността наистина могат да доведат до желания резултат. Важното е да не се предаваш. Стори ми се много подходящо, че първата продукция на компанията ни - трилърът “Отвличане” - е именно по темата за силната и решена на всичко майка, която никога не се предава и накрая печели. Това е посланието на бизнеса ни. Ние искаме да разказваме истории, където жените са богати и нюансирани човешки същества. Истории от жени за жени. Мисията ни е да представим женската гледна точка. Такъв ще бъде хоризонтът на развитие на продуцентската ни къща. На мен всички ми казваха, че нямам шанс да променя закона, но вече нямах никакво желание да толерирам терора на папараците. Бях опитала да оправя проблема по други начини. Опитах да се разбера с папараците цивилизовано, звънях на всички такива списания и пробвах с разговор. После се разгневих и започнах да им крещя, да им покажа колко много ме наранява тяхното упорство да снимат децата ми, но и това не помогна. И затова реших да се опитам направо да променя закона. И успях.

- Толкова ли беше лошо положението с папараците?

- Да. Дори мислех да замина за Франция, където има по-строги мерки срещу снимането на деца от Калифорния, но бързо разбрах, че това не е опция. В крайна сметка реших да направя това, което всички ми казваха, че не може да бъде направено. Загубата не беше вариант за мен на този етап. Бях решена да говоря с всеки законодател и лобист. Аргументирах позицията си на всички, от които зависеше и не приемах “не” за отговор. И накрая сената прие закон, който разпорежда много по-строги наказания за папараци, които снимат деца на публични личности. И това се случи в Калифорния - щатът с може би най-много известни хора, които са редовна мишена на ловците на сензации. Бях в ролята на майка без полезен ход, нямах опции и трябваше да действам радикално. Волята да свършиш това е от изключително значение. Не може да си представите колко години и пари ми костваше борбата с папараците. Сега децата ми живеят нормален живот. Законът AB606 върна нормалността в тяхното детство. По тази причина филмовата ми компания “606 films” е кръстена на името на новия закон. Той налага по-строги мерки срещу папараци, които фотографират деца на публични фигури. Мога да заключа, че водих дълга война с папараците, но спечелих и си струваше.

- Как се чувстваха децата ви в тази ситуация?

- Дъщеря ми се страхуваше да напусне къщата, за да се разходи по улицата. Излизаше с палтото през глава. Изпитваше травматичен стрес. Понякога плачеше и ме питаше дали тези хора няма да ме убият или да убият нея. Беше ужасяващо. Тя винаги е било много чувствително и емоционално хлапе, а нахалството на папараците засили тези състояния. Не желаеше да ходи на подготвително училище и не се справяше добре с уроците. Просто нямаше нормален живот. Затова съм сигурна, че промяната на закона си струваше всяка капка енергия, която изразходвах.