Повече от половината български шофьори карат с превишена скорост в населените места, над 8% си чатят по смартфоните, докато управляват автомобила. Това са част от резултатите от европейско проучване чрез наблюдение на близо 230 000 автомобила у нас, без те да бъдат спирани и глобявани. Анализът бе представен на кръгла маса, организирана от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. За резултатите от него и за подготвяните промени в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата разговаряме с шефа на Българското обединение на шофьорите Христо Радков.

- Г-н Радков, миналата седмица бяха изнесени данни от изследване, според което 55% от българските шофьори карат с превишена скорост в населени места, а само 10% извън населени места и 9% по магистралите. Какво още показват те?
 - От тези данни можем да извадим няколко поуки. Първата е, че в населените места има лоша организация на движението, а втората - че на много места има ненужни ограничения, някои нарочно направени с цел създаване на „хранилки“. С тази дума аз наричам местата, на които няма никаква опасност за участниците в движението. Нали си представяте един булевард с три-четири широки ленти за движени в по двете посоки, ограден с мантинели, по който няма пешеходци, а ограничението е 50 км/ч или 40 км/ч. Защо? За да може пътната полиция като сложи там камери да засича хиляди и хиляди нарушители. При подобни ненужни ограничения самият водач машинално ги надвишава. И третата поука е, че в населените места липсва контрол и превантивна дейност, защото това, с което се хвалят, че налагали много глоби, не е никаква нито контролна, нито превантивна дейност. Тук е мястото да отбележим, че въпреки този висок брой нарушения на скоростните режими, като цяло загиналите в населените места са по-малко от половината, отколкото извън населените места, където нали са 10% нарушителите. Това значи, че проблемът „Скорост“ не е проблем, или поне, че не е проблем №1 за пътния травматизъм. Обикновено винаги се акцентира на превишената скорост, а според данни на „Пътна полиция“ само 5 жертви има за миналата година от превишена скорост, което е по-малко от 1% от общо загиналите и е равно на броя на загиналите униформени служители на МВР при катастрофи, когато са изпълнявали служебните си задължения. Те също са 5-ма, вярно е, че трима от тях загинаха при преследване на мигранти, но в края на краищата - и те са жертви на обстановката по пътищата, по които се движим всички.

- Изследването сочи още, че 8,1% от шофьорите у нас си гледат смартфоните, даже пишат или чатят, докато карат. Това много ли е, или малко?
- Много е - това прави около 200 000 шофьори. А всяко едно отклоняване на вниманието на водача, може да доведе от катастрофа или до жертви. Но срещу употребата на телефони и мобилни устройства ние няма как да противодействаме активно със санкции. Трябва да се подходи образователно, защото говорим предимно за млади шофьори и за млади хора до 30-40-годишна възраст. Трябва да се намери начин да им се обясни, да им се покаже нагледно, колко е опасно отклоняването на вниманието. И това може да се направи на курсовете, още докато са кандидати за придобиване на правоспособност, могат да се включат и медиите. Вместо БНТ да започва някакви измислени рубрики в сутрешния си блок, по това време може да се пуснат образователни клипове, съвместно с Държавната агенция, съвместно с министерството на образованието, да им се показва на хората моментното отклоняване на вниманието какъв ефект може да има. И така този млад водач в един момент да може да съобрази, че е опасно да си чати, докато кара, да го отложи като спре, или за след 5-10 минути, когато стигне там, където се е запътил.

- Да де, ето ви пресен пример - един наш колега го глобиха, защото отбил отстрани на една улица, пуснал аварийните, за да се обади по спешност по телефона. Пристигнал патрул на КАТ и го глобили 50 лв., защото говори по мобилен телефон. Той им казва: „Аз нали затова спрях?“ Те му отговарят: „Няма значение, щом си зад волана и нямаш хендсфрий, ти си в нарушение!“ 
- Вашият колега трябва да обжалва акта или фиша, защото телефонът не е бил използван по време на управление на превозното средство, както е според Закона за движение по пътищата. Това, че в даден момент седи зад волана, не означава, че управлява автомобила, който е спрял, който е в покой и няма никакво значение дали водачът гледа напред, назад, в телефона си, заети ли са, или са му свободни ръцете... Нека той да си потърси правата в съда и не заради тези 50 лева, а защото това е принципен въпрос - не може по улиците да обикалят неграмотни полицаи и да глобяват, без да се прочели закона.
 
- От около месец в различни градове в страната се провеждат протести срещу войната по пътищата. В парламента приеха на първо четене 7 проекта за промени на Наказателния кодекс, сега предстои да гласуват един обединен. Наред с това има и внесени още десетки предложения за промени на Закона за движение по пътищата, включително и за повишаване на глобите и т. н. Ще помогне ли всичко това за намаляване на катастрофите?
- Почти всички промени, които депутатите внасят и вече приемат, са абсолютно популистки. Може би само премахването на синия талон е адекватно спрямо моментната ситуация. Освен че са популистки, всички други промени са ненужни, включително и по-високите глоби. Най-вероятно само ще усложнят движението по пътищата, без да доведат до нищо положително. Ще ви дам пример - през 2022 г. и през 2020 г. общият размер на санкциите, наложени от МВР на водачи нарушители, е бил по-малък от общия размер спрямо предходните съответно 2021 и 2019 година. Тоест - глобите са по-малко, отколкото в предишната година. Точно в тези две години - 2022 и 2020, жертвите на пътно-транспортни произшествия са по-малко спрямо предходните 2021 и 2019 година. Е каква е зависимостта между глобите и пътния травматизъм? И отговорът излиза, че колкото санкциите са по-малко, намаляват и загиналите по пътищата.

- Това е парадокс. Нали казват, че колкото повече шофьори глобят, толкова повече те ще се осъзнат, че на българина, докато не му бръкнеш в джоба и прочие...
- Това го казват едни служители на висши ръководни постове в МВР, които като излязат да говорят за войната по пътищата, започват с това колко много санкции са наложили. Но никога не казват кои участъци по републиканската или общинска пътна мрежа са затворили, защото са опасни. Никога не казват техните служители колко инцидента са предотвратили, защото дейността на КАТ освен контролна, е и превантивна. Давам конкретен пример от последната неделя, когато се прибирах към София по магистрала „Тракия“ и каква беше организацията на движението: точно в най-натоварения трафик беше пусната да преминава военна колона, ескортирана от „Военна полиция“, на която служители на МВР осигуриха коридор, като на места я вкарваха и в лентата за принудително спиране, с което я блокираха изцяло. Всичко това стана причина поне за 10-ина инцидента с материални щети, като тази колона образува една тапа, изнервяне на водачите. Това ли е работата на МВР по пътищата. Разбирате ли, излиза вътрешният министър или главният секретар на МВР да се похвали, че през първите 4 месеца на тази година са наложили 960 000 електронни фиша за превишена скорост, при положение, че за цялата минала година 1 милион и 100 хиляди. А вместо това той трябва да излезе и да каже: „На 10 места ние предотвратихме да се случат катастрофи, защото нашите служители бяха накарани да излязат от автомобилите, в които си седят на включени климатици, взеха палките и регулираха ръчно движение, с което помогнаха на шофьорите и бяха избегнати предпоставките за десетки ПТП“. Споменах вече - 5-има служители на МВР са загинали при катастрофи през миналата година, а техният вътрешен министър Демерджиев внася предложения за нови санкции в закона и подписва наредба да се увеличава броят на отнетите точки. Затова, ако е така добър, нека първо да опази живота на собствените си служители, а после да се загрижи за безопасността на всички други участници в движението.

- Казахте, че в парламента гледат популистки и ненужни промени, но нали част от тях увеличават сроковете на евентуални присъди на пияни и дрогирани шофьори?
- Да, в предложенията виждаме една фиксация спрямо пияните и дрогирани шофьори, както и тези, които превишават с много максимално допустимата скорост. Само че данните на „Пътна полиция“ сочат, че пияните и дрогираните са причинители на катастрофи, при които за загинали по-малко от 2% от общия брой жертви. А защо никой не обръща внимание на причините, довели загиването на останалите 98% - говорим за 500 човешки живота на годишна база. Някой депутат е предложил да се приравни на умишлено убийство смъртта при катастрофа, причинена от пияните, дрогираните и каралите с 50 км/ч над ограниченията. Не, това не е умишлено убийство и дори да приемеш, че е такова, няма как да постигнеш целите на генералната превенция. Един човек, ако замисля и се подготвя да извърши умишлено убийство, той си прави сметката, че ако го разкрият, може да получи най-тежкото наказание в НК - доживотен затвор без право на замяна. Един пиян или един дрогиран сяда зад волана, за да кара, а не с намерение да убива когото и да е, не разчира, че може да убие и себе си. Даже той по-трудно от един убиец може да предвиди последиците от своето деяние, защото е в нетрезво състояние, не действа осъзнато и едва ли ще си спомни какво точно наказание предвижда законът преди да направи катастрофа. И така въпросът е: кого ще спре мисълта за по-тежкото наказание и с колко ще намалеят тези 2% жертви на катастрофи годишно? Наказанията за пияни и дрогирани шофьори и по сега действащото законодателство не са малки, по някои случаи се стига и до 20 години затвор. Тоест - ако има някаква генерална превенция, ако се поражда някакъв страх, който да възпира част от този вид престъпници, трябва да го има и сега. Колко по-голям ще стане, ако вместо 20-годишна, максималната присъда се завиши до 25 години затвор? Напротив - и след популистките промени на НК пияният и дрогираният ще седне да шофира по същия начин, по който е седнал и предишната, и по-предишната и още по-предишната година.

- А как ще коментирате и един законопроект, който предвижда различни правила за новите водачи през първите 2 години - да не карат нощем, да не карат мощни автомобили, да шофират с придружител и т. н.?
- Ако проследите през годините, ще видите, че непрекъснато се предлагат разни правила за младите водачи, новите водачи и това само издава пълната некомпетентност на тези, които ги предлагат. Младите водачи, новите водачи, са водачи като всички останали. Отделно от това има европейска директива, според която на 18-годишни водачи да започне да се дава категория С - за управление на товарни автомобили, понеже вече се усеща липса на професионалисти в транспортния бранш. Това нещо го имаше преди години в България...

- Спомням си много добре, в казармата ни возеха в камиони други 18-годишни войници, завършили транспортни техникуми с професионална категория...
- Точно така, и мен са ме возили в казармата моите набори на срочна служба, те и танкове, и БТР-и караха. Значи Европа им разрешава на младите шофьори да карат камиони, а нашите депутати пишат закон, който им забранява да карат нощем или МПС с двигател до 120 конски сили. Каква е тази смехория - младежът придобива право да кара камион, какъв е този камион до 120 конски сили? Не може да кара от 0 до 6 ч сутринта, значи не може нощем да зарежда магазините, така ли? Освен това никъде по света няма да караш придружител, когато вече си издържал изпита за правоспособност. И в САЩ, и във Франция има шофиране с придружител в някакъв обучителен период. Във Франция имаш право да караш 3000 км, придружаван от баща ти, или твой приятел с провоспособност, докато се подготвяш за изпита. Но не и да вземеш книжка и после да караш с придружител, какъвто е проектът. Да се свири на тази струна - за младите водачи, е атрактивно за едни псевдоексперти. Няма млади, няма нови, няма стари шофьори - всички те са се явили на изпит, придобили са право да управляват някаква категория МПС, имат същите права и задължения, без значение дали имат 2 месеца, 6 месеца, една или 20 годни стаж. И даже в момента изпитът е по-тежък, отколкото беше преди 20 години. И друго - новият вътрешен министър, който ще смени Демерджиев, трябва на минутата да измени наредбата за контролните точки и да изравни точките, които на новите шофьори са с една трета по-малко. Не само това, ами Демерджиев завиши драстично рязането на точки и за 2-3 по-тежки нарушения или за някакъв повторност младежите с 26 точки остават без книжки. Ама това са млади хора, кръвта им кипи, не се боят от по-строги закони или от катаджии. Сядат и карат, колкото и ти като родител или като приятел да му говориш, че това е опасано, че в момента парламентът решава задължително да се дават ефективни присъди на неправоспособни с отнети книжки. и те ще влизат по затворите. Е това прави държавата в лицето на своите полицаи, министри, депутати и псевдоексперти за новите шофьори - вместо да им помага, вместо да ги подкрепя и да им подава ръка - държавата ги тласка към затвора. Със сигурност тя там ще ги превъзпита едно хубаво, че като излязат, вече ще са закоравели престъпници.

Нашият гост
Христо Радков е роден на 6 май 1972 г. в Пловдив. Завършил е средното си образование в 22-о СОУ в София. Магистър по икономика от УНСС. Занимава се с внос и търговска дейност с автомобили. Притежава всички категории за управление на МПС, кара често всякакви пътни превозни средства. От 2013 до 2019 г. е председател на “Менса - България”. От 2018 г. е председател на Управителния съвет на Българско обединение на шофьорите.