Малц от уникалното зърно за уиски без метил ще се прави край Арда

Два нови сорта черен лимец, които нямат аналог в света, възражда предприемчивият българин от брега на река Арда край хасковското село Рабово Петко Ангелов. Съвсем нови, без име и без никакъв глутен, но с обогатено съдържание на определени полезни микроелементи. Черните класове могат да станат визитна картичка на България по света, така, както българското кисело мляко се превърна в наша емблемата в Китай.

Няма друг такъв летец, който така здраво да се е приземил, че всичко което прави да свързва с дълбоките народностни традиции и плодородната българска земя. Той не просто има бизнес, който брани здравето на хората със своето качество. Има надеждна научна обосновка на постигнатото и не спира своите търсения. Работи в тясно сътрудничество с доц. д-р Гергана Дешева, която управлява генната банка в института в Садово.

Всички вече го знаят като Петко Лимеца. Той първи в България се зае да възражда традицията на забравеното старо българско зърно, хранило хората по тези места преди 18 века. Точно преди 20 години показал няколко стръка лимец в саксия на тогавашния първи хасковски шеф на току що сформирания фонд Земеделие. Казал, че това зърно му е мечта и ново хоби.

Днес Петко Ангелов е най-големият производител на биолимец (Triticum monococcum) в България. От 400 декара предимно зеолитни почви тази година е добивът е уникално добър –200 килограма от декар или общо 80 тона зърно. Но въпреки интереса към уникалното хоби грижовният стопанин признава, че постиженията в бизнеса били немислими без подкрепа на семейството. С очарователната си съпруга Стефка Петко работи в удивителен синхрон. Макар стопанката да отдава голяма част от енергията и моженето си на къщата за гости на брега на уникално красивата река Арда. Всичко около организацията на това перо от бизнеса тя дели с тяхната дъщеря Татяна. Отскоро кормилото на дистрибуцията на продукцията е поел синът им и подкрепата на младия мениджър вече чувствително е вдигнала нивото на реализация.

Новата страст в стопанството сега е свързана с двата нови сорта черен лимец, които се опитва да създава Петко. Те се намират на една малка нива – 1.5 – 2 декара. Емоционално и трудно, като при раждането на всяко ново нещо, защото всичко около отглеждането на новия лимец се извършва на ръка. Избира се зърното от клас на клас.

Но си заслужава усилието, защото това е бъдещето на чистото зърно.

Различават се по това, че единият е с по-високо съдържание на цинк, а в другия магнезият е повече. Приликата – и двата са с черни осили и черни класове, но най-важното в тоталната липса на глутен.

Сега в другите форми има, макар и ниско съдържание на глутен. Според последните изисквания до 2 % глутен в лимеца е допустим. В стопанството на семейство Ангелови се отглеждат 400 декара лимец с 0.5 % съдържание на глутен.

Бъдещите творчески планове в разширението на бизнеса са свързани със засяването на нови 250 дка. Тогава прочутият земеделец ще е спокоен, че ще има необходимите количества зърно, за да произведе малц за бира и уиски. Правил го е експериментално преди 4-5 години и знае, че резултатите са завидни. Тогава в къщата за гости край Арда отседнал ирландски любител на птиците, дошъл да снима царственият полет на лешоядите по тези места. Седнали край реката приказки и храна от природата. Гостът почерпил с 12-годишно сингъл малц уиски Glenfiddich. Впечатлен от качеството Петко бързо върнал жеста, като извадил последните 500 грама, собствена реколта. Удивил се гостът, бавно вкусвал ароматната напитка и отсякъл познавачът: “Отлежавало е поне 2-3 години!”

Свят му се завил, като разбрал, че е произведено само преди 20 дни, но от малц от лимец, който не образува метилов алкохол.

За стабилизирането на двата нови сорта Петко Ангелов работи заедно с научните работници от института в Садово. Колкото до имената им, още не се знаят, но вероятно ще са свързани с наименования от рая на лимеца - Източниите Родопи. Проблемът сега е, че в изпълнителната агенция по семеконтрол няма такъв стандарт. Черният лимец няма аналог в света нито външно, като визия, нито като съдържание на микроелементи. В момента вървят паралелни изследвания в Садово и още два института. Очаква се през есента резултатите да са напълно готови.

Зеолитът е тайната на чистото зърно

Казват му Родопското чудо и цялата философия на работата в този район е свързана със съдържанието на зеолит в почвата. Дори да има възможност зърното да натрупа глутен /при черноземните, по-богати почви, това се забелязва/, когато расте в зеолитни почви тази съставка се стопява. Зеолитът променя и значителна част от микроелементния състав на зърното.

Голяма част от живота и работата си на зеолитите посвещава прочутият инж. Николай Попов. Автор е и на разработката „космическа почва“ На нея са засаждани листни зеленчуци за космоса.

Той разказвал на Петко Ангелов как преди 30 години правели проби и на малки поленца пръсвали ситна фракция натрошен зеолит. Хвърляли еднократно и после 10 години не се занимавали с обогатяване на почвата. Резултатът е добър, защото  полезните вещества се отлагат по естествен начин през годините, като се отмива малко по малко от дъждовете.

Затова в Източни Родопи има почва, която изглежда чист каманак, а дава най-добрите добиви.

Момчиловци става столица на киселото мляко

Фестивалът в Момчиловци привлича от сега почитателите на българското. От 8 до 10 септември китното родопско село се превръща в истинска столица на киселото мляко. Такава е целта на хората от селото и на партньорите от Брайт, Китай, които произвеждат кисело мляко с марката Момчиловци, обясни кметът на Момчиловци Сийка Суркова, основен двигател на фестивала. Идеята е да се популяризира киселото мляко и песенния фолклор на Родопа планина.

Тази година, освен традиционните шатри на България и Китай, задължителното кисело мляко и занаяти от всички краища на страната, за първи път гостите на фестивала ще могат да се насладят на емоцията на конни състезания. По-смелите ще имат възможността  да пояздят.