На днешния 1 януари се навършват 160 години от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца.

Писатели и граждани отбелязаха годишнината при неговия паметник на столичния булевард „Витоша“.

По време на събитието актьорът Руси Чанев прочете откъси от „Бай Ганьо“ пред събралото се множество. Присъстващите в публиката също имаха възможност да прочетат свои любими цитати от автора.

На отбелязването на годишнината присъстваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и още други, съобщи БТА.

Писателят Георги Господинов коментира пред медиите, че Алеко Константинов е сред най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на автора на „До Чикаго и назад“ е „най-доброто начало на една година, която се очертава трудна“.

Проф. Александър Кьосев, един от организаторите на честването, посочи, че има истински и фалшив патриотизъм, а Алеко е образецът, по който се учим и различаваме кое е истинското и кое - фалшивото. 

На въпрос кой патриотизъм преобладава в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че преобладава този на Алеко. „Но той е мълчалив, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е креслив и много видим, и по тази причина създава усещането, че е повече, но това не е вярно.“

Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не мрази своя Бай Ганьо, не го презира, а го критикува, понякога му се присмива, но въпреки това изпитва дълбока емоционална връзка с него. „Те са в една общност, те са българи и Алеко Константинов иска да се грижи за своя Бай Ганьо, друг е въпросът дали обратното е вярно“, допълни проф. Кьосев.

Големият български писател и общественик е роден на 1-ви (януари стар стил) 1863 година в Свищов в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 година.

Алеко Константинов е автор на пътеписа "До Чикаго и назад (1894), на книгата "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин" (1895), в която създава най-известният сатиричен образ в българската литература.

Написал е над 40 фейлетона, цикъла "Разни хора - разни идеали", пътеписите "Какво? Швейцария ли? ", "София-Мездра-Враца", "През март в Чепино", "Невероятно наистина, но факт..." и др. Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи.