Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Лекар от Специализираната детска болница: Направили сме всичко, което можем за починалото момченце

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. за незаконни заменки (обзор)

Ще съдим министерства и кметства за калпави наредби

Борисов: Родителите на починалото дете са снимали отношението към него в болниците, потресен съм

Премиерът Борисов за Доналд Туск: Той е изключителен приятел на България (ВИДЕО)

Вечните книги на България тръгват към читателите Фондация „Българско слово“ представи първите си 3 колекционерски издания

Президентът Радев: Необходими са ефективни действия за възобновяване на водоснабдяването на Перник

Отстраниха шефове на болници заради смъртта на 3-годишно дете (обзор)

И Индия купи турския сериал „Свободен дух“

Шофьорът, заловен с огромно количество хероин на Дунав мост, остава в ареста

Тежка двустранна хеморагична пневмония е причина за смъртта на 3-годишното дете

Лавров: Диалогът със сирийското правителство е в интерес на кюрдите

Абий Ахмед – Помирителят

Две последователни емоционални реакции съпътстваха обявяването в петък в Осло на тазгодишния лауреат на Нобеловата награда за мир. Първата беше на всеобщо облекчение за мнозинството от обитателите на Западното полукълбо, че това не е Грета Тунберг.

В крайна сметка просто да не ходиш цяла година на училище не е кой знае каква голяма крачка напред за човечеството, колкото и гласно да защитаваш глобалните си виждания за планетата.

Втората реакция, за почти същата част от Западното полукълбо, беше: а кой я получава? И е вярно, че последните години обхватът на интереси на Европа спрямо Африка е ограничен само до вълните с мигранти, които напускат Черния континент през Средиземно море от бедност и мизерия. Войната в Сирия, която тласна други милиони в изгнание и напрежението между Иран и Саудитска Арабия, привличат погледите покрай Близкия Изток и по-на юг в това направление, но като цяло проблемите, които тресат люлката на човечеството, не достигат много до тук. Особено у нас.

Затова и когато председателят на Норвежкият Нобелов комитет Барит Реис-Андерсен обоснова решението за връчването на наградата на министър-председателя на Етиопия Абий Ахмед за „усилията му да постига мир и международно сътрудничество и в частност решителната му инициатива за разрешаване на граничния конфликт със съседна Еритрея”, е вероятно мнозина да са останали само с първата от споменатите във въведението реакции.

Най-младият съвременен африкански лидер е наистина в основата на историческо възстановяване на отношенията на Етиопия с Еритрея, замразени от граничния конфликт между двете страни през 1998-2000 г. Войната, влязла в историята като една от най-скъпо струващите, водена от две от най-бедните държави в света, коствала живота на стотици хиляди и с практически нулев резултат за номиналните победители в Адис Абеба. След безпрецедентна среща с колегата си от Еритрея Айзаъйс Ауерки в столицата Асмара Абий Ахмед предприе крачката да отвори през юли 2018 г. отново границата и да позволи на хиляди семейства, разделени от две десетилетия, да се съберат отново.

Международни наблюдатели посочват, че от идването си на власт етиопският премиер е обявил амнистия за хиляди политически затворници и е отдал пълна свобода на изразяване на медиите в страната. Той също така е посредничил успешно за уреждането на териториален морски спор между Кения и Сомалия и е способствал за довеждането до масата за преговори на лидерите на Судан и Южен Судан след поредното нажежаване на напрежението между тях по-рано тази година. Според негови критици, Абий Ахмед не е достатъчно амбициозен в продължаването на мирните усилия с Еритрея, а част от административните и икономически реформи, които се опитва да наложи във втората най-населена африканска държава, не срещат симпатии сред значителни части от населението.

С това кратко нахвърляне на пейзажа с едри щрихи, да разкажем малко и за живота на Нобеловия лауреат за мир за 2019 г. Абий Ахмед е роден на 15 август 1976 г. в Бешаша, Етиопия, в семейството на Ахмед Али, мюсюлманин от народа Оромо, които представляват най-голямата етническа група в страната. Майка му, Тезета Уолде, е православна християнка от народа Амхара, вторите по численост. Абий Ахмед е тринадесетото дете на баща му (от четири съпруги) и шестото на майка му.

През 1991 г. едва на 15 години, той се включва във въоръжената борба срещу марксисткия режим на Менгисту Хайле Мариам и след свалянето му остава на служба във въоръжените сили като започва обучение за офицер. След геноцида в Руанда през 1995 г. Абий Ахмед е разположен в Кигали в състава на международните мироопазващи сили, а по време на войната между Етиопия и Еритрея през 1998-2000 г. води разузнавателно подразделение в тила на врага. След края на конфликта, в началото на века е разположен като командващ офицер в родния си Бешаша, където успява по мирен път да уталожи създалото се напрежение между мюсюлманската и християнската общности. Години по-късно като депутат от региона Абий Ахмед продължава да работи в тази посока с местна инициатива „Религиозен форум за мир”.

През 2008 г. участва в създаването на Службата за информационна сигурност на Етиопия и в следващите две години я ръководи във временно качество. През 2010 г. Абий Ахмед решава да прекрати военната си кариера, за да се насочи към политиката като член на Демократическата партия на Оромо (ДПО). Избран е в парламента същата година и преизбран пет години по-късно.

 

Народен лидер

Политическият възход на Абий Ахмед започва през 2016 г., когато след 12-месечен престой на поста министър на науката е технологиите, е назначен за вицепрезидент на провинция Оромия, земите на Оромо и на следващата година поема отговорността за над 1 млн. изселници от съседната провинция Сомали, прокудени от етнически размирици между двата едноименни народа. В качеството си на генерален секретар на ДПО в края на 2017 г. Абий Ахмед играе основна роля в изграждането на нов алианс между Оромо и Амхара, които заедно съставят две-трети от 100-милионното население на Етиопия. През април 2018 г. народно недоволство тласва министър-председателя на страната Хайлемариам Десалег да подаде оставка и начело на управляващата коалиция от етнически партии Етиопски народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ) е избран Абий Ахмед, с което поема и премиерският пост.

 

За него

Важен за континента

Важно е африканска страна и африкански лидер (б.р. – като Абий Ахмед) да получат макар и за кратко заслужено признание в световните медии за усилията, които полагат да се борят с изключително трудни ситуации. (…) Крайният резултат от драматичните инициативи предприети от Абий Ахмед предстои да бъде видян, предвид че трудните политически договорки и процесите необходими за прилагането на регионалните инициативи в конкретни споразумения са все още недовършени.

Доц. Теренс Лайънс, преподавател по разрешаване на конфликти в Университета Мейсън, САЩ

 

Поредна победа за него

Откакто дойде на власт преди малко повече от година, Абий Ахмед влезе в историята, преобръщайки политиката в Етиопия. Малцина му даваха шанс да заеме премиерския пост и още по-малко да предприеме такива мащабни реформи в страна, управлява с години под железния юмрук на ЕНРДФ

Еманюел Игунза, Би Би Си-Африка

 

Грешен избор

Абий Ахмед получи най-престижната награда за мир, който съществува предимно само на хартия. По-лошо даже, наградата може да торпилира мирните усилия, ако ръководството на Еритрея, се почувства под допълнителен натиск в резултат от нея. Раздразнителният автократ от Асмара, който държи народа си в окови, за да стои на власт, едва ли ще хареса да бъде пренебрегван за сметка на политик, наполовина на възрастта му.

Людгер Шадомски, политически наблюдател на “Дойче Веле”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.