И влизането със SIM карта на чуждо име или лице не е достатъчно

Едно от заблужденията, което битува сред интернет потребителите, е митът за анонимността в мрежата. Но влизането със SIM карта на чуждо име или лице не е достатъчно - много от приложенията, без които вече не може да се смятаме за пълноценни хора, изискват многочислени разрешения.

Тук имате пълната гама от вашите цифрови “отпечатъци”: геолокация, достъп до социалните мрежи, достъп до телефонния указател, достъп до микрофона и достъп до камерата на джадата. Всичко това се използва за последващ обмен на данни, които потребителят няма да може да проследи при цялото си желание. Дори, ако искате да се забавлявате по време на пътуване с несложната игра “Судоку”, тя ще се опита да получи геолокацията на потребителя, а в потребителското споразумение е посочено, че събира данни, които могат да бъдат предадени на трета страна.

Особено голям размах в събирането на данни от милиони потребители постигнаха големите интернет услуги. Например Yandex и други платформи посочват в потребителските си споразумения, че получената от тях информация е пряко свързана с устройствата на потребителя, а количеството на събраната информация не се отнася само до личните данни. Сайтовете, които посещавате, събират изцяло електронните данни, телефон и контакти. В документите е пояснено, че данните се прехвърлят между техните партньори, тоест информацията за вас попада в многобройните бази данни.

Освен това се събират данни за самото устройство и неговите характеристики. Дори и най-сигурният телефон, ако има достъп до интернет, оставя своите уникални следи. Това означава, че заинтересованите страни имат идентификационните параметри за всяко едно от вашите устройства. Те могат да бъдат установени чрез заобикаляне на VPN и други анонимомайзери и могат да бъдат определени чрез индиректни методи за идентификацията на устройства.

За това хакерите използват анализ на историята на сайтовете, включително и анонимомайзерите, кеша, часовника, боравенето с мишката и десетки други косвени начини за определяне на потребителя. Фактът, че човек използва VPN, по подразбиране говори за предаването на своите данни на трети страни. И никой от нас не може да предвиди от кого тези данни ще бъдат използвани.

Дори преди масовата употреба на анонимомайзерите, любителите на Telegram бяха тези, които ги използваха за своите незаконни операции. Darknet със своя неконтролиран наркотрафик и порно ресурси може да използва всичко това като инструмент за изнудване в нужното за нея време. Достатъчно е да припомним, че популярният TOP-браузър, който е проект на американска неправителствена организация, е финансиран от правителството на САЩ. Последните имат най-мощната система за управление и контрол на интернет.

Просто изглежда като кинематографична фантазия, но малцина знаят, че близо до Вашингтон има сграда, в която се намира глобалният център за управление на интернет. И никой няма да разкрие на широката общественост информация за това какво работят служителите там.

Онези, които вярват в криптирането на текста при използване на месинджъри, ще бъдат разочаровани. Поради нашата ниска култура на използване на устройствата, всяка джаджа може да бъде заразена с вирус. Поради някаква причина много хора защитават своите компютри с помощта на антивирусни програми, но забравят за безопасността на своите телефони и таблети. В резултат на това те могат да се заразят при изтегляне на официални приложения, след което записът от екрана ще бъде излъчен и запазен като скрийншот.

Хакерите могат да намерят подход дори към “свръхзащитения” месинджър Signal, защото дистанционната кореспонденция остава на диска на потребителя и затова няма никаква гаранция за нейната безопасност. Тактиката да се избягва предоставянето на информация за себе си или предоставянето на неверни лични данни също няма да спаси потребителя. Информацията може лесно да бъде деанонимомизирана чрез слепване и съпоставяне на “парчета” информация. Човек може да бъде определен с помощта на 15 социално-демографски параметри.

Съвременното технологично ниво позволява да се определи човек въз основа на тях с вероятност до 97%. Това не са само вашите социални мрежи и геолокация, а това включва и данни, които потребителите обменят с медицински организации, застрахователни данни и други.

Не забравяйте, че в случай на необходимост, представителите на властта разполагат с много инструменти за наблюдение и определяне на потребителя. От полицаите и следователите с техните собствени разработки за определяне на престъпниците в мрежата до ведомствата, използващи законовите лостове за влияние върху технологичните компании (телекомуникационни оператори, социални мрежи и други), за деанонимозация на потребителите.

Днес анонимността, за която се борят всички всевъзможни видове защитници на личния живот, ако не е лъжовна сама по себе си, е практически недостъпна за обикновения потребител на интернет и повече прилича на политическите спекулации. Ресурсите и знанията, които са необходими за постигането на повече или по-малко в значителна степен на поверителност, са толкова големи, а вредите за комфорта и разходите са толкова значителни, че само един професионалист, който се нуждае от тази поверителност, може да си позволи такива жертви.

В повечето от тези случаи свободата да си невидим в мрежата като потребител буквално означава да си свободен. Какъвто е случаят на измамника или на друг гражданин, който първоначално и преднамерено не е имал намерение да направи нещо социално одобрено.

(Превод за “Труд” от vz.ru - Павел Павлов)