Wizz Air няма да отменя полети до Италия, от Ryanair все още няма официална позиция

Десетки автовози пътуват всяка седмица до огнището на коронавируса в Северна Италия

Пълни автобуси от Милано продължават да пристигат у нас

Нено Димов остава в ареста

Николета Лозанова към Филип Плейн: Благодаря ти за невероятната нощ

Гърция взема мерки срещу коронавируса, изтегля гражданите си от Италия

Появи се Ябълковият човек

Италианският премиер Джузепе Конте обвини ръководството на болница за разпространението на коронавируса в страната

Затварят пътя през Широка лъка в неделя заради кукерския фестивал

Отложиха световното първенство по тенис заради коронавируса

Проф. Петко Салчев е единственият кандидат за управител на НЗОК

Горя къща в Павликенско Огнеборци от Великотърновска област са се отзовали на 18 произшествия заради бурния вятър

Разбиха нарколаборатория край Дупница (СНИМКИ)

Руска компания се включва в изграждането на „Турски поток“ в България

Новите жилища в Пловдив с рекорден ръст на цените

Белият плъх идва, фиестата в Китай ще е 15 дни

Китайците се шегуват, че те ядат всичко, което пълзи – без танк, всичко, което лети – без самолет и всичко, което плува – без подводница

След полунощ на 24 януари всички в Далечния изток, не само китайци, но и японци, корейци, тайландци, виетнамци, лаосци, непалци, филипинци и т. н. ще си кажат „Син ниен куайлъ!“ (ЧНГ!)

В отделни райони се палят факли, практика, позната като „тин ляо“ (пламък в двора) и се изпълняват различни ритуали, чийто смисъл се свежда до обединяването на рода и пожелание за щастие

За европейците все още е много трудно да проникнат в истинската същност на Китайската нова година, която съвпада с втората нова луна след зимното слънцестоене и е най-внушителният празник в Китай. Основанията на древните китайци да маркират началото на годината точно през този период – края на зимата, непосредствено преди пролетната подготовка на земята за посев, когато е мъртвият сезон в селското стопанство, се коренят дълбоко в тяхната философия. Това е идеално време за релаксация след отминалия изнурителен полски труд, преди предстоящата земеделска работа – време за преосмисляне на миналото и сътворяване на нови планове за бъдещето. Най-подходящият момент, когато всички членове на рода, пръснати по различни краища на необятната китайска земя или отвъд нея, могат да се съберат отново заедно.

Името на празника е сменяно многократно през вековете. Първоначално се е наричал НИЕН (година) или СИН НИЕН (Нова година). В лингвистично отношение йероглифът „ниен“ е по-ранният вариант за изписване на знака „жън“ (реколта, прибирам реколтата). По-късно е именован ЮЕН ЧЪ (времето на началото); ЮЕН ЖЪ (първият ден); ЮЕН ДЖЪН (началото на първия месец); ЮЕН ДАН (първото утро на годината) – все названия, свързани с НАЧАЛОТО. От 1911 г. след Синхайската революция и обявяването на република Китай, в страната официално е възприет Грегорианският календар. За да разграничават Нова година от Лунната нова година, китайците започват да го наричат ЧУН ДЗИЕ (Празник на пролетта или Пролетен фестивал). С Празника на Пролетта се ознаменува възраждането на природата и „началото на всички начала през предстоящата година“. След полунощ на 24 януари всички в Далечния изток, не само китайци, но и японци, корейци, тайландци, виетнамци, лаосци, непалци, филипинци и т. н. ще си кажат „Син ниен куайлъ!“ (Честита нова година!) и ще започне шумна фиеста, продължаваща цели 15 денонощия. Завършва с празника на фенерите.

Подготовката

До последния ден преди настъпването на Лунната нова година се връщат всички стари дългове и се извършва основно почистване на дома, което има ритуално и символично значение. Помитането се осъществява отвън навътре, за да не се „измете“ късметът, а стените и портите се пребоядисват, за да бъдат озарени от първите лъчи на слънцето. Старите изображения на божествата на Портата, на Богатството и на Кухнята се разлепват и се изгарят, а на тяхно място се залепят нови. Смята се, че по този начин се изхвърлят всички стари беди, болести и неприятности в очакване на „новото“.

Подготовката за най-популярния китайски празник е от изключително значение. Трае няколко дни, повече от две седмици и е известна като „Малката нова година“. Навсякъде по улиците гъмжи от хора, този период е известен и като „най-голямата човешка миграция на планетата“. По гарите в големите градове игла да хвърлиш – няма къде да падне.

През 2020 г. Китайската нова година започва на 25 януари и ще завърши на 11 февруари 2021 г. На 12 февруари 2021 г. ще започне годината на Вола. Тази година (2020) ще е 4718-та година, според китайското летоброене.

А защо на БЕЛИЯ плъх?

В китайската философия много силно влияние оказва теорията „У син“ – ПЕТТЕ елемента – Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода.

От 5 февруари 2019 до 24 януари 2020 годината премина под знака на свнята, глигана. С него завърши един дванадесетгодишен цикъл и Плъхът поставя началото на нов дванадесетгодишен цикъл. Елементът метал заменя елемента дърво. В тази теория на Петте елемента са заложени сложни зависимости, имащи отношение с планети, цветове, вкусови усещания, вътрешни органи, годишни времена, посоките на света, добродетели и др. В тази връзка, 2020-а – годината на Плъха, е свързана с планетата Венера, с белия цвят, с лютивия вкус, с белите дробове, със сезона есен, с посоката запад, със справедливостта като човешка добродетел. Ето защо е наречена Годината на Белия плъх. В 60-годишния цикъл годините на плъха са точно пет през 12 години те получават допълнително обозначение, чрез цвета. За да бъдат различавани, те се означават с цветове.

Празникът на Бога на Кухнята

Пръв от празниците, свързани с Китайската нова година, е Празникът на Бога на Кухнята, който се отбелязва на 23-ия ден от 12-ия лунен месец в северен Китай, а на юг – на 24-ия ден. Последната вечер от 12-ия лунен месец се нарича Чуси Дзие и заема много важно място сред празниците, посветени на Пролетния фестивал, тъй като на този ден цялото семейство се събира, за да отпрати Старата година (Цъ Суй) и да възвести идването на Новата (Шоу Суй). Целият дом е облят с ярка светлина, чиято семантика се изразява в предотвратяване на лошия късмет чрез прогонване на злото и очакване на светло бъдеще. През нощта в двора се поставят клонки – елови, сусамови, бамбукови, които при свистенето на вятъра имитират стъпките на злите духове, дебнещи отвън и предупреждаващи стопаните да бъдат бдителни. Поради тази причина всички врати са залостени и символично се запечатват с по две червени хартиени лентички. Те остават така до сутринта и по никакъв повод не се отварят, за да не влязат лошите сили. По-късно, след изнамирането на барута, те измайсторили т. нар. баоджу (експлоадиращ бамбук), впоследствие сътворили и фойерверките, а през последните няколко години сътворяват спиращи дъха шоу звук и светлина чрез дронове, с цел превенция на околната среда в борбата със замърсяването на въздуха. Така през цялата новогодишна нощ се поддържа нескончаема феерия от светлина и звуци, които доставят празнично настроение. В отделни райони на Китай се палят факли, практика, позната като „тин ляо“ (пламък в двора) и се изпълняват различни ритуали, чийто смисъл се свежда до обединяването на рода и пожелание за щастие.

Уникален компонент от празничната украса са новогодишните рисунки и картинки, чието сътворяване се превръща в изкуство. Независимо от сюжетното си разнообразие те са обединени тематично около мотива за изобилна реколта, който е изразен най-често чрез подскачаща риба. На китайски риба е „ю“ – омоним на „изобилие“. Други изображения, символизиращи плодородие и многодетни семейства са тези на дебели малки дечица, лотос, божур, праскова, златна рибка, феникс и дракон, както и на различни митологични сцени и герои.

Задължителен новогодишен декоративен елемент в Китай са и пролетните стихове (Чун Лиен), които се пишат върху червена хартия и се лепят от двете страни на портата, върху стената и прозорците. Първата историческа личност, автор на пролетни стихове, е владетелят на държавата Шу – Мън Чан (934-965), чието творение се смята за първия Чун лиен в историята:

„Нова година да те погълне с щастие в излишък.
Приказно настроение да те пренесе във вечна пролет“.

Новогодишните ястия и символиката

От първостепенно значение за празника са новогодишните ястия, които символизират силата на задружното семейство. Стара китайска мъдрост гласи, че: „Езикът на храната създава много по-голямо настроение у гостите и ги забавлява много повече от всичко друго“. Затова яденето и пиенето трябва да са в изобилие и да са сготвени толкова вкусно, че да задоволяват и най-капризния вкус на хората и на божествата. А китайските готвачи повече от всички други знаят как да го сторят. Неслучайно те се славят като най-прочутите кулинари в света. Приготвянето и подреждането на празничните блюда е истинско изкуство, което е съпроводено с много положителни емоции. Китайците често се шегуват, че те „ядат всичко, което пълзи, без танк; всичко, което лети, без самолет и всичко, което плува, без подводница“. Така че на трапезата трябва да има всичко в изобилие – различни видове месо, риба, морски деликатеси, птици и дивеч, сготвени по най-изискани рецепти; всевъзможни плодове и огромно количество и разнообразие от ядки и семки, най-вече от лотос, от нар, пъпеш, диня, както и фурми и кестени, чиято консумация е не само изключително здравословна, но е свързана и със строго определена благопожелателна семантика. Например, думата „кестен“ на китайски е лидзъ и е омоним на съчетанието „да се сдобиеш със син“; а думата „фурма“ на китайски е дзао, което означава „рано“. В този аспект съчетаването на кестен и фурма е хомофон на „рано, т. е. скоро да се сдобиеш със синове“, което е едно от най-често срещаните пожелания в Китай. Риба и изобилие се произнасят по един и същи начин – „юй“, а фъстъкът е синоним на дълголетие. Приготвянето, поднасянето и пиенето на чай е ритуал в Китай, а малцина са българите, които знаят, че българската дума „чай“ е заемка от китайския, където звучи „ча“. Чаят се сервира със специални оризови топчета и други оризови сладкишчета.

В северната част на Китай задължителното новогодишно блюдо от дълбока древност са дзяодзъ – пелмени с различен пълнеж от месо и зеленчуци, които се оформят като юанбао (златни или бронзови кюлчета, използвани като обменна монета). Видът на плънката е носител на съответното пожелание: захар – сладък живот; ядки и семена – здраво поколение; монети и скъпоценни камъни – огромно богатство и т. н.

В Южен Китай празничният специалитет е оризовият кейк – „ниен гао“, който се оформя като високо издигнат планински връх. Тъй като на китайски „ниен“ е година, а „гао“ е висок, то пожеланието, което крие в себе си сладкишът, е „да се изкачиш много нависоко през годината“, т. е. блестяща кариера. В тази част на страната е разпространен много и обичаят „уан ниен лян“ (зърно за 10 хиляди години), при който няколко дни преди Лунната нова година се яде само ориз, за да се пречисти организмът (нещо като нашите коледни пости, но те са и по религиозни причини), от една страна, а от друга, поради поверието, свързано с очакване на богата оризова реколта.

В китайската кухня всеки вкус има определена символика. Например, рибени топчета означават „да се срещнем пак“; ряпа – „добра поличба“; пиле – на различни южни диалекти се произнася „дзя“ и символизира забогатяване на рода. Някои печени храни се интерпретират като „благополучие“, а миди, които се произнасят пан, абсолютен омоним на „дебел, надебелявам“ се свързват с надебеляване, оттам с благосъстояние, забогатяване.

Плодовете се сервират и ядат цели, за да бъдат родителите дълголетници. Освен това няколко дни е забранено да се ползват ножове и други режещи инструменти, тъй като те могат да отрежат късмета. Ако след събирането около масата някой член от семейството липсва, вакантното място не се заема от друг, а на стола се поставят дрехи на отсъстващия, за да се засвидетелства почитта към него и колко много липсва на целия род. След вечерята никой не си ляга, а семейните игри, закачки и забавления продължават до сутринта. Това се нарича „закриляне на годината“ и тази нощ всяко домакинство следва да бъде ярко осветено. Светлината трябва да прониква навсякъде, за да не остане неосветено място, което може да донесе лош късмет.

Приказка в Гуанджоу

В Гуанджоу новогодишните празници са истинска приказка, тъй като по това време там се провежда Панаир на цветята и в цялата област се разнасят свежи ухания. Допълнително настроение създават нежните кантонски ритми, които отекват от известния храм Фошан, а домакините поднасят на своите гости кутия с различни видове сладкиши.

В Ханджоу и до днес съществува обичай да се изкачат хълма У и отвисоко да се съзерцават светлините на града. В други области на страната хората поставят обувките си с подметките нагоре, вярвайки, че всичко лошо ще се залепи за тях. На следващата сутрин някой друг обува обувките и символично прави няколко крачки, за да осуети плановете на злите демони. В селските райони жителите излизат навън в 1 след полунощ и отиват на бунището с пръчки, за да бият мизерията. Този странен ритуал е свързан с желанието за богатство през следващата година.

*Авторката е генерален секретар на Глобалния център за партньорство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (17+1), доцент д-р в Центъра за съвременни китайски изследвания в Института за държавата и правото към БАН.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.