Бившият земеделски министър Мирослав Найденов пред „Труд“: Проблемът не е с виртуалните овце, а с немаркираните агнета

Непременно трябва да бъде чут гласът на младите

Фермери фантоми прибират пари от Евросъюза за виртуални стада. Поне 20 млн. лв. са получени неотдавна само за несъществуващи кози и овце, твърдят от животновъдния бранш. „Тези животни фигурират единствено в информационната система на ветеринарите, тя работи добре, но няма как да даде реална информация дали всяко животно е физически налично в стопанството, или съществува само като ушна марка”, обясни пред „Труд” Симеон Караколев, който е председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Така ли е? - питаме бившия земеделски министър Мирослав Найденов, който пръв, още преди десетина години, повдигна публично въпроса за тези нагли измами. Според него браншовиците обаче преувеличават към днешна дата техните мащаби.

- Г-н Найденов, не по-малко от 120 хиляди били виртуалните овце и кози за отглеждането на които се вземат субсидии, а тях реално ги няма. Съобщиха ни го активисти от бранша във връзка със стартиралото тези дни преброяване на земеделските стопанства. Що за безобразие е това!? 
- Това е притоплена манджа.

- Кое по-точно? 
- Това, което чета по медиите - заглавията, че „фермери фантоми притежават хиляди виртуални животни”.

- А да не би да е лъжа? 
- Не казвам, че е лъжа... Това е проблем с лоши практики, който бяха разпространени широко през 2007-2008 г., в началото на членството ни в Европейския съюз. Този проблем беше констатиран първоначално при проверка на инспектори от Еврокомисията. Именно те въведоха и у нас термина „виртуални стада”, а той се отнася не само за овце и кози, а и за едър рогат добитък, за крави. България получи още тогава препоръка на Еврокомисията да изпълни задълженията си като страна членка на ЕС, като въведе поредица от контролни механизми за избягване на въпросните лоши практики. И България започна да прави това от 2009 г. На първо място беше изградена много добра информационна система на Агенцията по храните - тя тогава се наричаше Национална ветеринарна медицинска служба и нямаше връзка нито със системата на фонд „Земеделие”, нито с компетентните контролни органи, изобщо.

- Колко са и кои са тези „компетентни контролни органи”, в крайна сметка? 
- В момента европейските средства за живи животни и свързаните с тях субсидии за пасища се следят от три независими една от друга институции. Първо, от Агенцията по храните по отношение на регистрацията на животните; Второ - от Инспектората на фонд „Земеделие”; и трето - от общинските земеделски служби по отношение на пасищата. Сега има много добра връзка между всички тях. Това, което вижда на своя монитор инспекторът от Агенцията по храните, го виждат и инспекторът от фонд „Земеделие”, и инспекторите от общинските служби. Ето защо аз смятам, че трудно би могла да стане злоупотреба със субсидиите за животновъдство в мащабите, които споменава г-н Караколев. Ако някой в Агенцията по храните реши да злоупотреби, то в другите две институции ще го видят. Защото контролът е постоянен, не спира.

- Далаверите ги правят фермерите с ветеринарите, разказват от бранша. Къде са те, „конските доктори”, както ги наричат на село, във вашата контролна схема? 
- Частно практикуващите ветеринарни лекари подават на контролните органи първична информация, която получават от фермерите. И аз чувам упреци, че те съвместно с фермерите подават информацията погрешно. Е, добре. Дори и така да е, следва тристепенният контрол. Не е лесно да се изплъзнеш от него. Аз не изключвам да има някои опити за злоупотреби, но те няма как да са масови и успешни. 120 хиляди несъществуващи животни и 20 милиона лева субсидии за тях?! На мен ми се струва невъзможно това. Включително и защото санкциите за фермерите, уличени в опити за злоупотреби, са драстични.

- Припомнете ни ги?
- Първо, животновъдите, които са усвоили пари с нередности, ги връщат в троен размер. Второ, те за години напред губят правото си да бъдат подпомагани със субсидии. Съгласете се, че ако сте на тяхно място и вие не бихте си позволили такъв риск.

- Но тези санкции прилагат ли се практически? Или ги има само на хартия? 
- И санкциите, и проверките са истински. Освен, че проверяват в информационните масиви и трите компетентни органи проверяват на място, с физическо броене на животните. Питайте животновъдите, ако не вярвате. Те веднага ще ви се оплачат, че ги „скъсват” от проверки, буквално. Много пъти те подават жалби, сигнали - че са подложени от институциите едва ли не на тормоз - че ги викат постоянно да броят животните. А броенето на овце, кози и крави не е особено приятна манипулация. То отнема време на хората, животните им се стресират и прочие...

- Момент. Регистрацията на животните се прави, доколкото знаем, с поставяне на ушна марка с уникален номер. И за всяко регистрирано животно се получава по 40 лв. годишна субсидия от хазната. Масова практика било обаче стопаните да прибират ушните марки без да викат ветеринарите и така да получават субсидии за измислени животни, които вече са станали на месо. А при проверките на място едни и същи овце се местели, като предишната вечер им се поставяли различни ушни марки, останали от други животни.
- Чакайте малко... Овцата не е кукла, тя е живо същество. Манипулацията по поставянето на ушната марка е болезнена за животното и е свързана с ангажиране на персонал, на хора. Ушната марката е направена така, че ако веднъж бъде свалена, не може втори път да бъде употребена, защото е повредена. Марката е пломба - нали сте виждала пломба? Представете си какво става с нея, ако се отреже и се свали. Тя не е за многократна употреба. Да, някой може да сложи нови ушни марки, но след това не може да върне старите. А проверките не са еднократни, те целогодишно продължават... Затова аз смятам, че големият проблем на бранша сега не е с виртуалните стада, дори и някой подобни хитрини на дребно да минават... Има друг проблем в бранша.

- Какъв е той, ако не е тайна?
- Че част от животните не се маркират. Имам предвид тези, които са за бърза реализация - агнетата за клане по Гергьовден, да кажем.

- Проблем са немаркираните агнета, така ли? 
- И така може да се каже, да. Една от причините е, че няма добра комуникация между ветеринарните лекари, които трябва да поставят марките и да въведат агнетата в информационните масиви. Другата причина е финансова - има ферми, които дължат на ветеринаря пари и той обяснимо им отказва визити. И третата причина е, че самите фермери предпочитат да не маркират всичките агнета, за да си спестят от данъците.

- А овцете майки? Те маркирани ли са, или минават между капките?
- Родителските стада - овцете майки - се маркират, да. Но между агнетата има немаркирани. Те така през търговската мрежа не могат да се реализират, но има и други начини за реализация - направо от фермата и през джамбази. Да обобщим: аз не твърдя , че злоупотреби в животновъдството изобщо няма. Но твърде често те се преувеличават, тиражират се легенди даже. Има много сигнали за нередности от многобройните животновъдни асоциации. Някои са основателни, други не са. Но, тъй или инак, понеже касаят злоупотреби с евросредства, те всички стигат до Европейските институции, до Главна дирекция „Земеделие” в Еврокомисията. И оттам реагират веднага, правят проверки на място.

- Нима европейските костюмари идват чак дотук... да газят калта по нашите кошари?
- Идват, идват и то много. Правят и внезапни, и планови проверки. Аз лично съм участвал в тях и ви уверявам, че е така. Има европейска одитна система на два етапа - по документи и на място. Има и елемент на изненада. Откъде да знае нашият животновъд къде ще идат евроинспекторите да проверяват, че да вземе да премести животните там?

- Говорите успокоително, звучите оптимистично. Да не би да следвате оня съвет на земеделската министърка към браншовиците: да коментират проблемите тихичко, че да не чуят чужденците и да вземат да ни спрат парите? 
- Да, чух записа с казаното в този дух от министър Танева. И аз, когато бях министър, съм казвал, че трябва да внимаваме с посланията си. Когато животновъди твърдят, че милиони от европейските средства се отклоняват и имат доказателства - това е едно, но когато тези твърдения са недоказуеми - това е друго, то не е полезно никому. За кого са европейските средства? Те не са за администрацията, те са за тях. Така че всички заедно трябва да преодоляваме лошите практики, да търсим решения на проблемите си, вместо да бързаме да викаме на помощ Европейската комисия.... Тук се сещам за още един проблем, който имаме. С неравномерното разпределение на субсидиите.

- Какво имате предвид?
- Това е голям проблем, който продължава с години. Той се корени в основния европейски принцип за разпределението на субсидиите - на базата на единица площ. Разбирате ли? 

- Колкото повече животни притежава един стопанин, толкова повече общински пасища получава от общината. А за всеки декар след това получава европейска субсидия, по 30 лева годишно. Нали така? 
- Така. Обаче зърнопроизводителите обработват хиляди, а и десетки хиляди, и стотици хиляди декари. А при животновъдите и при зеленчукопроизводителите говорим за десетки декари само... Затова огромният процент от европейските субсидии отиват в сектор „Зърнопроизводство”. Това води до дисбаланс. В сектор „Животновъдство” влизат много малко средства, в сравнителен план. Така беше в първия програмен период - от 2007 до 2011 г. Но и в следващите програмни периоди нищо не се промени. А аз все се надявах, че нещо ще се направи, поне за програмния период, който стартира сега.

- „Да се направи нещо”? Това какво ще рече? 
- Старите държави членки на ЕС, които налагат дневния ред на съюза, държат на „единицата площ” като принцип на разпределение на субсидиите - той според тях работи добре. И на зърнопроизводителите той им харесва. А те имат доста силно политическо лоби... Затова аз не съм оптимист, не очаквам промяна на принципа.

- А с какъв друг принцип би могъл да се замени този, който ощетява животновъдите и зърнопроизводителите? 
- От тези чувствителни сектори настояваха да се плащат субсидии за определена продукция. Така би се изместил акцентът към тях. Зеленчукопроизводството е традиционно за България. От него, както и от животновъдството идват продуктите, с които се храним. А зърносекторът ни е експортно ориентиран - той е предимно за трапезите в чужбина. За да бъде храната в България качествена, за да възродим традициите на българския държавен стандарт, за да растат здрави българските деца, трябва средствата за чувствителните сектори да се увеличат. По-малкото средства за тях означават по-некачествена храна за нас. Но много сме малки ние, за да наложим нов принцип на европейско субсидиране.

- И какво? Остава да се примирим? 
- Е, държавата би могла да подпомага чувствителните сектори по други начини - с данъчни облекчения, с допълнителни помощи и т. н. Би могла, ако може да си го позволи и то в условията на здравната криза. А то е ясно, за съжаление, че ние сме най-бедната държава в Евросъюза.

- Вие, като министър на ГЕРБ натрупахте значителен опит в политиката. Как виждате изхода от днешната политическа криза?
- Виждам патова ситуация. От една страна са протестите, които продължават, а от друга - правителството, което очевидно втвърдява тона към тях. Аз мисля, че е нужен диалог, за който трябва да се положат усилия и от двете страни. От патовата ситуация никой няма полза - нито държавата, нито нейните граждани. Непременно трябва да бъде чут гласът на младите по площадите сега. Има наченки на диалог в говоренето на Томислав Дончев... и аз съветвам и други хора от правителството да поемат в тази посока.... Виждам на протеста хора, които искат да се възползват от прекрасната енергия на младите. Нямам предвид внедрените провокатори, които хвърляха камъни, а имам предвид елементи, които търсят политическа реализация по някакъв начин. И апелирам към младите, към нашите деца, които са с чисти помисли, знам - да внимават, да не допускат да се възползват от тях.

Нашият гост
Мирослав Найденов е роден на 14.12.1968 г. във Враца. Завършил е ветеринарна медицина (1994). Бил е ветеринарен лекар, директор на врачанската ветеринарна служба и главен секретар на Националната ветеринарна служба (1994-2006). Шеф на „Екоравновесие” в столичната община (2006-2009). Депутат от ГЕРБ в 41-то НС и земеделски министър (2009-2013). Лидер на партия БАСТА. Почетен председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

Коментари

Задължително поле