Били Айлиш - Новият идол

18-годишната тийн сензация Били Айлиш стана най-младият изпълнител, спечелил “Грами” за албум с дебютния си проект When We All Fall Asleep, Where Do We Go. Тя е и вторият артист в историята обрал статуетки за четирите най-важни категории в една година.

Били Айлиш изненадващо за едни и съвсем очаквано за други е големият победител на тазгодишните награди “Грами”. Само на 18, тя се появи на церемонията със зелената си коса, облякла няколко дрехи една върху друга и отмъкна статуетките под носа на “традиционните” звезди, които блестяха с разголени тоалети и пищни рокли.

Съвсем възможно е да не сте чували за нея, особено ако сте прехвърлили 20-те. Съвсем възможно е и да не харесвате музиката й или да се питате защо това момиче изглежда така. За милиони млади хора по света обаче Били Айлиш е почти религия. Въздействието й върху нейната публиката е несравнимо. Тя е момичето, на което искат да подражават и следят всяка нейна стъпка. Способността й да говори на родените през сегашния век и да кара тийнейджърите да се чувстват приемани я изпрати на върха на класациите. Били е бунтарката, която казва, че не трябва да им пука какво мислят останалите за тях. Тя е наистина странна и това й харесва. И стилът й го доказва - виждали сме я с четири палта едно върху друго или панталони, нахлузени на ръцете.

“Вече не се обличам като обикновено - навън трябва да си луд. Харесва ми да ме обсъждат и не ми пука дали на хората не им харесва, дори е по-добре, защото тогава значи съм ви в главите, мислите за мен”, казва тя.

Освен нетипичният й начин на обличане впечатление прави, че не се усмихва. Изобщо. “Мразя да се усмихвам. Това ме кара да се чувствам слаба и безсилна”, казва тя.

Всъщност от цялата й музика лъха мрачна естетика и истеричен хумор. Били последователно и съвсем умишлено си създаде образа на “странното хлапе” в противовес на розовата поп принцеса Ариана Гранде.

Начинът й на пеене също е изключително нетрадиционен. В по-голямата част от музиката си Били използва техниката на шептене върху електро-поп бийт. Още по-впечатляващ е фактът, че албумът й е създаден почти изцяло от самата нея и брат й в неговото домашно студио.

Били е родена на 18 декември 2001 г. в Лос Анджелис в семейство на актьорите Маги Беърд и Патрик О'Конъл, които също са и музиканти. В дома им имало три пиана, на които винаги някой свирил. На 8 години бъдещата звезда става част от Детския хор на Лос Анджелис.

На 11 започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки най-големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише и продуцира песни със своята група, а преди ден взе “Грами” за продуцент на годината и за звукоинженерство на албум.

През октомври 2015 г. Били Айлиш записва Ocean Eyes, първоначално написана от Финиъс за неговата група. Тя издава песента в интернет платформата Soundcloud. Там започва да трупа фен база, която осигурява й първоначално скромен, но продължителен успех.

Големият й пробив идва с появата на дебютния й албум When We All Fall Asleep, Where Do We Go? (“Къде отиваме, когато заспим?”) през март миналата година. Той оглави класациите в десетки страни и към момента е един от най-продаваните албуми в целия свят.

Били Айлиш е първият пример за изпълнител, който пробива на световно ниво, благодарение единствено на популярността си в интернет. Чрез платформите за слушане на музика безплатно в мрежата като Spotify, Apple Music и Youtube тя съумява да ангажира огромна група от хора с музиката си. Постепенно нейните фенове я популяризират сред други потребители и тя придобива огромна слава, простираща се извън онлайн пространството.

Хитът Bad Guy, който е включен в дебютния албум на младата певица, я нареди до “ветерани” в поп музиката като Тейлър Суифт и Ариана Гранде. Песента стигна до върха на впечатляващите 14 класации. С нея Били Айлиш стана първата и единствен до този момент изпълнител с №1 песен в САЩ, роден през 21 век. През 2019 година списание “Билборд” я обяви за жена на годината.

Айлиш е първата жена и вторият артист изобщо, който в една и съща година печели статуетки за “Най-добър запис на годината”, “Най-добър албум на годината”, “Най-добра песен на годината” и “Най-добър нов артист”. Предишният път “голямата четворка” печели Кристофър Крос през 1981 г.

 

Преборва тежка депресия

Веднага след като обра наградите “Грами” преди дни, Били Айлиш призна, че нещата в живота й съвсем не са били така розови: “Преди две години почувствах, че нищо няма значение, всичко ми се струваше безсмислено. Не само в моя живот, но и всичко в целия свят. Бях напълно клинично депресирана. Бях 16-годишно момиче, което наистина беше нестабилно. Сега съм на най-щастливото място в живота си, а преди не мислех, че ще доживея тази възраст. Не мислех, че ще бъда щастлива отново. И ето ме - стигнах до момент, в който накрая съм добре. Не е, защото съм известна и не е, защото имам малко повече пари: в един момент израстваш”.

 

За нея

Бързо измина дълъг път

Албумът й е невероятен. Били много бързо измина наистина дълъг път. Тя е невероятна изпълнителка. Всичките й песни са много различни и точно това обичам в нея. Нямам търпение да я видя на живо, защото се случва нещо много специално. Талант като нейния не се среща много често.

Елтън Джон

 

Чаках музика като нейната

Обичам Били Айлиш и имам чувството, че чаках това време в поп-музикалната култура. Аз съм много взискателна и трябва да усетя, че една певица има силен дух и огън в сърцето. Били е страхотна. Трябваше да чуя малка част от нейна песен и вече го знаех.

Лана Дел Рей

 

Родена е за сцената

Били Айлиш е всичко. Нейната музика е толкова невероятна и аз я обожавам. Тя е родена за сцената. Там е като едно небесно създание. Когато я гледам, времето спира. Имах възможността да я срещна заедно с брат й, който сам по себе си също е невероятен музикант.

Джулия Робъртс

 

Има изумителна връзка с публиката

Дъщерите ми са просто обсебени от Били Айлиш и тя постоянно звучи вкъщи. Връзката, която има с публиката си е изумителна ни напомня за това, което се случи с Нирвана през 1991 г. Хората се питат мъртъв ли е рокът? Но когато гледам някой като Били Айлиш, той няма как изобщо да умре скоро.

Дейв Грол, фронтмен на Foo Fighters

Коментари

Задължително поле