БДЖ въвежда предварителна продажба на билети за празничните дни през май

Посланикът на Египет и ректорът на ВТУ обсъдиха сътрудничество между университети в двете държави

Пиян блъсна полицейски патрул при опит да избяга от проверка Втори инцидент този месец със същата служебна кола, ударена от нарушители

Преди век са пили по-силна бира Пивоварните отварят врати за любопитните привърженици на пенливата течност

Евакуираха Мон Сен Мишел във Франция след като мъж заплаши полицай с убийство

Главният секретар на МВР Младен Маринов пред “Труд” за задържания за бомбата на мача: Важно е, че стигнахме до конкретен човек, за да се види лицето на злото

Веселин Маринов: Жената до мен в момента е жената на живота ми

Петър Москов: Започвам да работя за дясно консервативно обединение

Пламен Георгиев: Имаше поискване на подкупа много преди да бъде даден на Иванчева Обадили са се още нови свидетели по случая

Колко струва жена преди век? Как гласуват депутатите, защо поскъпва хлябът според вестниците преди 100 години

Пожари изпепелиха кола, каравана и инструменти Пожарникари спасиха от пламъците къща

Спасиха мечета в Доспатско

Да се завърнеш в твоята смарт къща… Какво е “умен дом” и какви са ползите от него?

Калфин: ОЛАФ трябва да работи заедно с европейския прокурор

Почина най-възрастният човек на света – 117-годишната японка Наби Таджима

Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: Над 25 000 паметници на културата чакат статут Трябва да има среда за подпомагане на всички качествени и талантливи творци

Снимка: Цветан Томчев

Ще има ли повече пари за култура, ще спре ли разрухата на културното ни наследство и защо над 25 000 паметници на културата чакат статут от 70-те години. На тези въпроси отговаря министърът на културата Боил Банов. Той разкрива и амбициите си да помогне на творците от всички гилдии. Казва и, че няма да води премиера на театър.

– Министър Банов, каква е причината да търсите намесата на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), нали имаме институт?
– Идеята е институтът за паметници на културата (НИНКН) да започне да ползва международно признати структури, работещи с ЮНЕСКО. Ще дам пример – Международния съвет за музеите (ИКОМ), Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Възнамеряваме да ползваме и наши структури в университетите, където има сериозен капацитет от преподаватели и студенти.

– Не е ли достатъчен ресурсът на института за паметници на културата?
– Има огромен обем от паметници на културата – архитектурни обекти, които имат предварителен статут. Т.е. някой ги е декларирал, Институтът е дал предварителен статут, но този статут сам по себе си е нищо. Той дава някаква охранителна зона, но не дава възможностите на нормалния статут за кандидатстване по програми, за намиране на средства за реконструкция, консервация и реставрация. И това е един от големите проблеми в нашата страна. Защо не е правено още при социализма, аз не мога да си обясня. Тогава е имало капацитет – институтът е бил огромен, имало е пари… Огромната част от тези обекти стоят още от 70-те години.

– Колко обекта чакат статут?
– Над 25 000 са с предварителен статут. Разбирате, че няма гаранция, че един такъв обект, деклариран през 70-те години, и до днес притежава някакви качества. На голяма част от въпросните обекти пък е даден по-нисък статут от заслужавания. Това е едно от големите затруднения в работата на Института за паметници на културата и съответно в нашата работа. Щом при социализма институтът не е успял да свърши работата, когато в него са работили петорно и шесторно повече хора, сега задачата е още по-нерешима.

– Колко човека работят сега в Института?
– 36. Има незаети бройки, но кандидати няма, защото заплащането не е добро. Механизмът за даване на статут е следният: Отива една група, прави заснемане и анализ на исторически и всякакви факти, преценява кое прави съответният обект уникален. Попълва се специален фиш. След това се попълва втори фиш. Цялата документация минава през съвет на Института за паметниците на културата и след това се прехвърля във върховния орган – Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности – СЕСОНКЦ. Работата по събиране на първичната информация, както и попълването на фишовете, би могла да се върши от университети и световни организации. Тогава в Института ще трябва само да прецизират събраната информация и да кажат своята решаваща експертна оценка.

– След като от 70-те години се изяснява статутът на толкова много обекти каква е гаранцията, че голяма част от тях вече не са разрушени и на тяхно място се издигат модерни сгради?
– Аз съм роден през 1971 г. В министерството съм от 10 месеца и разработвам механизъм да се случат нещата в едно обозримо бъдеще. Аз съм амбициозен човек и искам в рамките на година и половина – две този въпрос да съм го приключил. И ще го приключа. Това е положението. Който от 1970 г. не е свършил работа, да мисли защо нищо не е направил.

– Знае ли се колко от паметниците на културата се рушат?
– Ние ги виждаме. Виждаме такива паметници из цялата страна. Не са малко. Огромната част от тези рушащи се паметници на културата са частни. Общините и държавата намират начин да поддържат своите паметници на културата. За мен е важно първо да се реши въпросът със статута на паметниците на културата и да се спазват всички изисквания. Като сме решили проблема със статута и като сме оказали малко помощ на собствениците, ако не поддържат сградите, тогава по един по-простичък механизъм да влиза държавата, общината и да прави ремонтите. Собствениците, ако имат пари, ще платят, ако нямат – тогава губят имота.

– Необходими ли са законодателни промени, които да позволят по-бързото влизане на държавата и общините във владение на сгради, които са паметници на културата, но не се поддържат от собствениците им?
– Да, необходими са малки промени, защото в момента процедурите са доста тромави. В момента се изисква да се намерят всички собственици, а те често са по 15-16 човека. Нарочно крият някой, все го няма. Връчват се наказателни постановления, те започват да ги бламират с тезата, че въпросният липсващ собственик не е запознат, защото не е открит и постановленията падат. Трябва два пъти да си връчил постановления и те да са влезли в сила, за да се премине към процедура – общината или държавата влизат, правят ремонти и ипотекират за сметка на собственика. Процедурата така е направена, че всеки би могъл да се покрие. В Европа има примери на далеч по-точно разписани законодателни правила.

– В сряда заедно с председателя на комисията по култура в НС се срещнахте с творческите съюзи, които за пореден път поставиха въпроса за недостига на средства. Какви са амбициите ви, колко могат да се увеличат парите за култура?
– И на срещите, които правихме с европейските министри на културата и с министрите от Азия, ние поставихме въпроса на комисаря Тибор Наврачич. Културата като цяло и в Европа, и в света е недофинансирана. В отделни случаи е надценена, за да потуши конфликти, да сближи хората, но винаги е силно подценена по отношение на финансиране и на важността за достъп до култура. За съжаление в целия свят има един феномен – понеже образованието е задължително, в тази сфера се изсипва огромен ресурс. Културата е неразделна част от образованието, но понеже няма задължителен характер, там се минава с по-малко средства. Опитваме се и на европейско ниво да променяме това мислене. Колко успяваме е друг въпрос, но поне успяхме да променим говоренето по темата.

– Вежди Рашидов остави няколко нови галерии, Ларгото… Какви са вашите амбиции, какво ще оставите след министерския си мандат?
– Е, и аз искам да оставя галерии… Надявам се да оставя и ремонтирани сгради, свързани с културата. Надявам се да оставя оправена и работеща система в областта на културното наследство. Надявам се да оставя ясна и необратима тенденция за финансиране и чрез държавата на проекти във всички изкуства. Трябва да има среда за подпомагане на всички качествени и талантливи творци.

– Когато дойде министър от средите на художниците, на него разчитат именно тези творци. Когато министърът е режисьор, на него се уповават колегите му в театрите и киното. Какво ще направите за вашите колегите си?
– Не деля творците. Усилията ни са за всички. Стремим се да създадем реда и да осигурим по-добро финансиране и по-добро разпределение на финансирането. Стремим се да подтикваме хората да мислят, да правят проекти, да фантазират, да работят с перспектива и да създаваме среда, в която да знаят, че могат да получат подкрепа. Не деля изкуствата по никакъв начин. Преди интервюто имах среща с една голяма група кинодейци. Следващата седмица ще се видим отново. Работим много активно. Не приоритизирам нито една гилдия.

– С какво във сферата на културата ще изненадаме чиновниците от Брюксел по време на европредседателството?
– Те са видели не малко по отношение на културни събития. Със сигурност ги изненадваме с много сериозно лице и в съвременните изкуства, а не само с културно-историческо наследство. Със сигурност ги изненадваме с много млади таланти. Ползваме много наши таланти от училищата и вузовете по изкуство и култура. Това прави силно впечатление на делегатите. Като им разказваме, че имаме профилирани средни училища в областта на изкуството и културата, за тях това е много ново и различно. Впечатлява ги грижата ни за талантите още от детските години.

– В този смисъл не са ли ви странни билбордовете с баби в носии и баници, които рекламират българското европредседателство? Такава ли трябваше да е визията?
– Не мога да коментирам билбордове. Някой е проявил фантазия. Вероятно някой ще ги хареса, друг няма да ги хареса. Не ме занимава тази тема.

– А защо имаше толкова критики към проектите за европредседателството, които бяха класирани от министерството на културата? Основателни ли бяха те?
– Вероятно има много основание в критиките, но условията бяха твърде специфични. Подадени бяха огромен брой проекти, нямаше финансиране за толкова проекти. Трябваше да се избира един от десет проекта. Сама разбирате, че това е една заложена бомба. Хората не си даваха и сметка какви проекти се търсят. Едно от условията бе да се широкодостъпни, да не са част от това, което се случва, за да могат и гражданите, минавайки по улици, паркове и площади да виждат неща, които иначе не биха видели. Задължението в проектите беше и да няма продажба на билети, което ги прави много широки като комуникация и ги отваря много като естетика. Имаше прекрасни проекти, които бяха на много високо естетическо ниво, но в рамките на тази програма не можеха да свършат работа. Защото един приказен концерт за 200 души някъде не може да изпълни желаната функция – да го чуят много хора, да усетят нещо различно. Имаме достатъчно програми, по които тези интересни и смислени предложения могат да се реализират.

– Научиха ли се творците да пишат проекти, с които да усвояват евросредства и осъзнаха ли, че това е един сериозен ресурс за осъществяване на идеите им?
– Не всички са го осъзнали. Това е един от проблемите. Аз непрекъснато говоря за това и ги подтиквам. Вярно е, че трябва да има много фантазия, но тази фантазия трябва да се облича в реални проектни предложения, които са икономически обосновани. И това е пътят по който се движат нещата в цяла Европа. Тук все още твърде малко хора вярват, че като се занимаят с това нещо, ще бъдат оценени. Много хора пък се сърдят като не бъдат оценени. Аз съм вкарал целия ресурс, който е предвиден в рамките на бюджета за проектна дейност. Не съм отделил нито лев за друго. Имаме допълнителни средства от държавата за археология, консервация и реставрация, теренни проучвания…

– Археолозите май се ориентираха най-бързо…
– Археолозите са свикнали да работят по този начин. Всяка година на конкурс, показва обекта, казва на какво основание влиза в него, казва какви са очакваните резултати, бюджетира, отива да работи. Като свърши археологическото лято се отчита. С археолозите се работи много лесно. Те не идват просто с една идея – ще разкопая тук, защото може да излезе нещо. Те се базират на анализ, говорят за очаквани резултати.

– Кога актьорите в България ще започнат да получават по-високи заплати от тези на чистачките?
– Въпросът не е коректен. Идете в Националната опера и питайте какви са заплатите. Ще се изненадате. Отидете във филхармонията. Има сериозно повишение на заплатите в много от институтите, не само в София.

– А ако отида в един театър в областен град?
– Нещата са много различни. Има театри, които са с високи нива на заплащане, със сериозно допълнително материално стимулиране. Има други театри, които изпитват затруднения. Но далеч не могат да бъдат поставяни всички под общ знаменател.

– От какво зависят заплатите?
– От много фактори. Зависят от мениджъра, от пространството, в което се намира даден театър. Например в Смолян е построен по времето на Живков един огромен театър, който през зимата по никакъв начин не може да бъде отоплен, нито да бъде поддържан. И как да съществува трупа? В Смолян говорим за обективни обстоятелства. Има обаче места, където проблемите се дължат на мениджърски грешки. Казва някой: „Аз искам да играя стационарно“. Хубаво е, че искаш да играеш стационарно ,ама трябва да се интересуваш и от приходите за театъра.

– Заведохте ли вече премиера Бойко Борисов на театър?
– Не, няма и да го водя.

 

Нашият гост

Боил Банов е министър на културата от м. май 2017 г. Завършил е „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Следвал е и „Култорология” в СУ „Св. Климент Охридски”. 15 години е бил директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково. Зам.-министър в служебното правителство на Георги Близнашки, както и на Вежди Рашидов. Запален шахматист, участва и в турнири. Преди дни той представи идеята си част от дейностите по определяне дадена сграда дали е паметник на културата да се извършват от големи международни организации, като например Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС).

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Не ви ли се струва странно, а и защо не попитахте Министъра за това, какво е предприело Министерството за Концертната зала в Пловдив? За националния проект Европейска столица на културата – Пловдив 2019? Разпространява ли Министерството информация за това, рекламира ли проекта?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.