Интервюто е предоставено специално на “Труд” от НВО България. Осъществено с любезното съдействие на кинокритика Соня Александрова.

 

- Мистър Лоу, какви бяха вашите представи за ролята в “Младият папа”, преди да започнете работа по сериала, и успяхте ли да добавите нещо от себе си към образа?

- Разбира се, аз като актьор винаги се надявам да бъда въвлечен в творческия процес. Ако от мен се изисква само да дойда и да си кажа наизустените реплики, не е толкова забавно, нито пък е удовлетворяващо. Но знаете ли, Паоло е един от онези страхотни режисьори, които искат да те въвлекат надълбоко в историята и персонажа. Неговият подход е такъв. Той направлява и помага. А аз от своя страна се постарах да вникна в главата на героя и да допринеса към усилията на екипа в пресъздаването историята. Аз добавих някои физически елементи. Например начинът, по който си държи цигарата, като детайл. По такива неща работим с Паоло и експериментираме, за да видим кое приляга на персонажа?

- Има нещо Шекспирово в образа на Пий XIII. Играли ли сте Шекспир точно преди “Младият папа”?

- Не точно преди да се снимам в “Младият папа”, но съм играл в пиеси по Шекспир. Да, има нещо... Не съм прибягвал съзнателно към опита си с Шекспир, когато изпълнявах този образ, но има нещо от него. Нещо в идеите, в големите теми и в статута на героя. Самият факт, че е лидер на целия католически свят, а и начина, по който е написан сценарият, позволяваше такава трактовка и може би несъзнателно съм се позовал на Шекспировия си опит. Нека бъдем честни, много рядко актьор получава привилегията да произнася големи речи, а при Шекспир, в театъра тази възможност винаги съществува. В “Хамлет” преди седем години имах седем големи речи, в “Хенри V” произнесох пет речи! И всяка от тях е фундаментална за пътя на героя на сцената. В “Младият папа” само в първите 2 епизода вече има две големи речи и още пет в следващите.

- Съществува ли елемент на представление в персонажа на папа Пий? Изглежда така сякаш той влиза в роля.

- Точно така. Това е свързано и с общественото възприятие за неговата позиция в обществото. Мисля, че е показателно това, че още в първите две минути публиката го вижда гол пред костюма му. Виждаме го също как се подготвя, виждаме джапанките му, как пуши, целия битов ритуал, който само си представяме, че хората с власт вероятно трябва да извършват. Те се събуждат, започват деня си вкъщи и след това се заемат с делата си на премиер или кралица. Един вид влизат в роля. От друга страна, моментът на представлението е свързан и с начина, по който този папа си играе ролята - той споменава музиканти, писатели, филмови режисьори, говори за това как се владее, как манипулира общественото възприятие.

- Върху кои черти на образа на папа Пий XIII се концентрирахте в началото с режисьора Паоло Сорентино при изграждането на образа?

- Трябваше де предадем на публиката идеите за контрола, стратегията, техниките за оцеляване, които прилага този папа. Както и това, че миналото живее в настоящето на този персонаж. Когато стартирахме, аз наистина не знаех откъде да започна. Мислех, че трябва да изуча Библията, да чета за Ватикана, за папите. Но нямах усещането, че научавам много, чувствах, че не стигам доникъде. Така че се обърнах пак към Паоло и той ми каза: “Просто се концентрирай върху Лени. Изиграй Лени. Бъди Лени.” Така че се насочихме към това да създадем цялостна история. Кой е този човек, какъв би трябвало да бъде, как се е научил да оцелява сам, как манипулира хората, кого не допуска до себе си, кого приема в своя най-близък кръг?. Как е успял да постигне толкова много за толкова кратко, в какво е добър, какво мрази, всички тези неща. Той е много пресметлив, много искрен, отдаден, така че всичко, което виждате, е цял един добре смазан механизъм, който сработва от раз, той не позира, не се чуди как да направи това или онова. Той присъства, разрешава и преценява всичко непрекъснато, много е интелигентен. Много повече от мен. Притежава страхотен ум и невероятна вещина. И не забравяйте изповедта му. Не когато говори за Бог, а когато казва: “Научих се още от малък да прикривам това, което си мисля.” Ще видите, че това е признание, което се появява непрекъснато и кара зрителя да се чуди: “Такъв ли е, това искрено ли е, той ли е това...”

- Как бихте определили вашата собствена духовност?

- Аморфна. Вярата за мен е нещо наистина важно. Надявам се, че за всички е така, за мен със сигурност. Вярата във всякакви неща, мисля, че съм по-скоро политеист, отколкото монотеист. любопитно ми е да откривам проявленията на вярата, досега не съм ги открил в една единствена религия. По-скоро ги намирам в природата, в нашето място в естествения ред, не в човешката подредба. Но същевременно имам огромен респект към властта на институциите и нуждата на хората да имат институции. Вярвам в любопитството, в добрата воля, цивилизоваността, изкуството, въображението… Мисля, че е въпрос на отговорност да насърчаваш хората просто да оставят умовете си отворени.

- По-рано говорихте за обществената роля на премиери, министри и папи. Вие сте голяма филмова звезда със световна известност и подобно на тях имате влияние върху много хора. В сериала вашият персонаж осъзнава, че носи отговорност, защото е модел за подражание. Някога чувствали ли сте се така?

- Не бих казал. В професионално отношение не съм играл герой или роля, която да бъде насочена към деца, например, или да бъде приемана като модел за подражание. Не чувствам, че имам обществена отговорност в този смисъл. Не смятам, че някога съм бил в такива обувки като актьор. Разбира се, сега имам вашето внимание, вие ми задавате въпроси, има известна доза отговорност по отношение на това как да се държа. Не съм от хората, които биха направили скандал, като кажат “вярвам в това или онова”, но никога не съм се чувствал като модел за подражание... освен за децата си.

- В сериала папата, когото играете, е млад американец. Но не е ли прекалено млад за папа?

- Всъщност той е по-възрастен от мен. На 47 години е, а аз съм на 44. Вижте, това е в същината историята, която Паоло Сорентино е създал. Мисля, че тук става въпрос за великолепно разказвачество. Всички подхождаме, поне аз така си казах в началото -”добре, той е млад и е американец, значи ще бъде либерален, ще бъде модерен, може би дори скандален”. Но не! Той е точно обратното.

- Бихте ли се съгласили с героя си, когато той казва, че в сънищата си е видял Католическата църква да изоставя хората? Или другото - че сме забравили Бога?

- Не знам. Струва ми се сложно, когато имаш фиксирани правила в една ценностна система, а светът наоколо се разраства и развива и ти се опитваш да ги пренапишеш и разбереш 1000 години по-късно. Нормално е да се създаде конфликт и да бъде объркващо. От една страна, винаги се връщаме към същите неща - обичай ближния си, отнасяй се с другите, както искаш те да се отнасят с теб... Просто морални правила, но има и други, за които от опит знаем, че не са правилни.

- Открихте ли нещо интересно за себе си в хода на работата по “Младият папа”?

- Разбира се. Сериалът разнищва въпроси, които би трябвало да си задаваме непрекъснато. Какво е вярата? Наскоро говорихме надълго с приятели, които го бяха гледали, и много от тях казват, че това е историята на един човек, който е изправен пред съдбата си. В края на краищата, вярата е дълбоко лично изживяване. Твоето лично самотно избавление. Роден си сам, и умираш сам, всичко по средата е опит да откриеш смисъла на това кой си и защо си тук.

“Младият папа” е творба, която задава всички тези въпроси. Много дълбоко, одухотворено и - страх ме е да употребя думата - но беше духовно изживяване. Наситени и интензивни седем месеца. Толкова продължи работата по първия сезон.

- Какво научихте за вътрешния живот на Ватикана?

- Колко променлив е той. Напомня ми на театъра. Те имат притчи и са наистина първите, които са овладели до съвършенство театралното изкуство. Костюми, декори, осветление. Сценарии. Почувствах голяма близост с това.

Църквата е институция, която се асоциира и с тайнството на изповедта. Би ли ви се искало да имаше на кого да се изповядате, или не изпитвате нужда от това в личния си живот? Наистина интересен въпрос. Мисля, че е много здравословно. Много полезно. Затова психоаналитиците взимат толкова пари.

- Вие как се анализирате като актьор?

- Най-често чрез работата и режисьорите, с които работя. Процесът е почти като изповед. Спомням си, когато работехме със страхотния Майк Никълс, който вече не е между нас, по “Отблизо”. Репетициите бяха много интересни. Сядахме около един микрофон и той ни разказваше истории, беше страхотен разказвач, много интересен човек. И беше много откровен, разказваше ни тайни от любовния си живот и как се е изправял на крака след любовни драми. Осъзнах, че това, което прави, е да създава атмосфера на тотална откровеност. Понеже правехме филм за секс, любов и предателство. Така като група ние петимата се почувствахме много откровени и когато играехме ролите си, можехме да се доближим до неговата представа за героите. Работата ми е един от начините, както и семейството ми.

- Вие сте киноактьор, кое ви накара да се включите в сериал?

- Паоло Сорентино. Преминаването от кино в телевизия беше продиктувано от желанието ми да работя с Паоло, не беше съзнателно решение. С такъв формат имаме възможност да разкажем една история в 10 часа. Не мисля, че решението на Паоло да направи филма в 10 часа е било продиктувано от това, че го прави за телевизия, сигурен съм, че се отнася към него като към всяка друга своя творба. И все пак имахме 10 часа, което му позволи - и на него, и на мен - наистина да не бързаме.

 

Нашият гост

Големият актьор Джуд Лоу (“Гатака”, “Талантливият Мистър Рипли”) e звездата в изключително успешния сериал “Младият папа” на италианския режисьор Паоло Сорентино (“Великата красота”). Лоу играе ролята на измисления папа Пий XIII - първият американец, избран да бъде начело на Католическата църква. Сериалът предизвика интересни дебати във Ватикана и бе оценен високо от публиката и критиката. Сега се подготвя и втори сезон. Междувременно от 9 януари НВО пак ще излъчва първият сезон на “Младият папа”.