Започна срещата на върха на ЕС в Брюксел

Гръцкият президент: Демографската криза е национален проблем

Язовир „Йовковци“ има запаси на питейна вода за поне 6 месеца

Министерство на културата отпусна 140 000 лева за ремонт на къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов

Завод за електрически превозни средства ще отвори 2000 работни места у нас

Хванаха евродепутата Ангел Джамбазки да шофира с алкохол в кръвта

В МОСВ не е постъпвало заявление за внос на отпадъците, задържани в Италия

Как купуват изборите в САЩ и колко ще струва победата през 2020-а Най-богатите от милиардерите на Америка купуват общонационалните избори по $100 на глас и дори печелят от това

Нови коли за скиорите Радослав Янков, Алберт Попов и Владимир Зографски ще карат Audi Q5

Джип отнесе светофар в столичния кв. Овча купел

Борисов присъства на първото заседание на лидерите на ЕНП, ръководено от новия президент Доналд Туск

Хиляди алжирци излязоха на протест срещу провеждащите се президентски избори

БАБХ ще взема проби на всяка пратка с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България

Топлофикация Русе плаща 80 000 лв. обезщетение на жена, паднала в изкоп с вряла вода

Комисар Венелин Младенов е новият началник на „Пътна полиция“ в Пловдив

Бъдещето на ЕС ще се реши от Германия и Франция

За състава на комисията на Урсула фон дер Лайен гласуваха 461 “за”, 157 “против” и 89 “въздържали се”, докато тази на Юнкер през 2014 получи 423 гласа “за”, 209 “против” и 67 “въздържали се”.

Правителствата харчат много повече от приходите, които реализират

България трябва да вземе активно участие в дефинирането на реформи, които да защитават интереса на гражданите й

Съставът и структурата на новата Европейска комисия бяха гласувани миналата седмица, след известно закъснение. То се наложи заради недобра организация и отхвърляне на три предложения за еврокомисари – на Румъния, Унгария и Франция. Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател след дълги преговори и липса на одобрение водещите кандидати. Това е сигнал за необходимост от промени в системата за номиниране и избор на ръководните длъжности в Европейския съюз.

При гласуването в Европейския парламент през юли Урсула фон дер Лайен получи само 9 гласа повече от необходимите 374 за избора й, което е показателно за доверието и първоначалната оценка за лидерските є качества. Тя е известна като най-дълготрайния министър в правителствата на Ангела Меркел, както и с редовните си професионални срещи “на кафе” с Волфганг Шойбле.

Разбира се, с конкретните си действия тя може да опровергае първоначалния песимизъм, ако успее да подобри както вътрешните, така и външните оценки за ролята на ЕС в глобален мащаб. Съставът на комисията, който предложи, получи по-добри резултати при гласуването спрямо предходната на Юнкер. За “Комисията фон дер Лайен” гласовете са 461 “за”, 157 “против” и 89 “въздържали се”, докато тази на Юнкер през 2014 получи 423 гласа “за”, 209 “против” и 67 “въздържали се”. Подкрепата е осигурена от трите най-големи европейски семейства – Европейската народна партия (определящи се като център-дясно), “Социалисти и демократи” (център-ляво) и “Обнови Европа” (либерал-центристи).

Проблемът е, че те нямат коалиционно споразумение и проявяват несъгласие по много от законодателните инициативи, което може да затрудни бъдещата работа на ЕК. Новият председател разчиташе на подкрепа и от “Зелените”, което щеше да є даде повече гъвкавост за промени в нормативната уредба. “Зелените” гласуваха “въздържал се”, въпреки че приоритетите на новата ЕК са достатъчно близо до тяхната програма. Лидерът им Ска Келер направи изявление, че не дават нито “празен чек”, нито “червен картон”, но имат желание да работят с новата ЕК, за да укрепят демокрацията, човешките права, да се борят с климатичната криза и да подобрят европейската интеграция.

Един от основните аргументи за подкрепа на новата ЕК към момента е наличието на повече еврокомисари жени в състава й – 11, срещу 15 мъже, с което тя се доближава до идеята за равнопоставено представяне между половете, като самата фон дер Лайен е първата жена в историята, която я оглавява. Разбира се, много важни са личните качества на еврокомисарите и експертизата им в областите, за които отговарят.

Новата ЕК е съставена предимно от хора с политически опит, но отново бъдещето ще покаже какъв ще е конкретният им принос за реален напредък в поверените им ресори. От голямо значение е да проявят лидерски способности, в противен случай администрациите им ще ги “потопят” в документалното ежедневие на безкрайните европейски регулации. И отново истински необходимите реформи на ниво ЕС ще останат на заден план. Важна позиция в йерархичната структура на ЕК са началник-кабинетите на съответните еврокомисари, като първоначалната информация е, че пет от тях ще са с германски паспорти и нито един с френски, което изглежда не съвсем балансирано. Самите ресори на еврокомисарите също продължават да предизвикват въпроси, тъй като са озаглавени творчески и не е много лесно да се разбере какво точно ще включват отделните портфейли.

Еврозоната е изправена пред риск от рецесия.

Новата ЕК ще трябва да се справи с редица икономически предизвикателства. Преди Глобалната криза икономическият растеж беше по-висок и на ниво Европейски съюз (без Великобритания) достигна своя максимум през 2006 г. в размер на 3,5%, докато след кризата най-високата стойност е през 2017 г. в размер на 2,7%. Делът на инвестициите в БВП преди кризата достигна максимум през 2007 г. от 24,5%, докато след кризата най-високата стойност е през 2018 г. в размер на 21,9%. Същевременно публичният дълг на ниво ЕС през 2007 г. е в размер на 58,2% от БВП, докато през 2018 г. е 80,5% от БВП. Правителствата харчат много повече от приходите, които реализират, но не успяват да постигат по-висок растеж, по-голямо благосъстояние и по-добри перспективи за гражданите на ЕС.

Еврозоната е изправена пред риск от рецесия и пред несигурност относно бъдещата институционална и финансова рамка. Предходната ЕК извърши редица промени във финансовата нормативна уредба, за да подобри устойчивостта, но дали са успешни ще се разбере, когато бъдат тествани на практика в условията на спад в икономиката. Някои от последните предложения от 6-ти декември 2017 г. все още не са реализирани и предстои да се разбере дали новата ЕК ще ги припознае и продължи работата по тях.

Една от инициативите предвижда създаване на Европейски валутен фонд (по аналогия с Международния валутен фонд), който ще се изгради на базата на Европейския механизъм за стабилност. Основната му цел е да продължи да подпомага държавите от Еврозоната, които изпадат в затруднения. ЕВФ трябва да осигури предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като кредитор от последна инстанция по отношение на банките, които подлежат на преструктуриране. Предложен беше срок до средата на 2019 г. за Европейския парламент и Съвета да приемат това предложение, но той не беше спазен. Европейският парламент прие през март 2019 г. резолюция, която призова да продължи работата по реформиране на Европейския механизъм за стабилност.

Друга инициатива предвижда наличието на европейски министър на икономиката и финансите. Подобна фигура би заемала поста на заместник-председател на Европейската комисия и председател на Еврогрупата. Разчиташе се да се постигне съгласие по тази инициатива до средата на 2019 г., за да може да се създаде подобен пост при формирането на структурата и състава на новата Европейска комисия. Съгласие не беше постигнато, като вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис ще координира ресора “Икономика, която работи за хората”, но ще бъде еврокомисар по финансовите услуги. Еврокомисар по икономика ще бъде Паоло Джентилони, който в интервю се обяви против различното данъчно облагане в страните-членки.

Банковият съюз също е незавършена инициатива, като липсва единен фонд за гарантиране на депозитите, както и изряден механизъм за финансиране в случай на проблеми. Германският финансов министър Олаф Шолц заяви наскоро, че обмислят съгласие по идеята за единен фонд, но трябва съвместно с това да се приеме единна данъчна основа в ЕС.

Това поставя на дневен ред въпроса за реалните приоритети пред развитието на ЕС, извън декларираните от Урсула фон дер Лайен “зелена сделка”, дигитална технологична революция и по-социална Европа. Ако най-силните икономики искат да наложат общи данъци, това е проблем пред нормалното развитие на страни като България, чиито интерес е намиране на съюзници сред останалите, за да се противопоставят на подобни действия. За съжаление, евентуален силен съюзник против нови регулации и ограничения пред нормалното развитие на бизнеса в лицето на Великобритания възнамерява да напусне ЕС, което би позволило на останалите големи страни да наложат далеч по-лесно своята воля.

Освен избора на новата ЕК, друго важно събитие през миналата седмица бе разпространеният документ от Германия и Франция, който предлага дискусия относно приоритетите за развитие пред ЕС и е озаглавен “Конференция за бъдещето на Европа”. Този процес трябва да започне през 2020 г. и да продължи до 2022 г., като целта е да се чуят мненията на европейските институции, държавите членки, академичната общност, неправителствения сектор и гражданите. Посочени са широк кръг от проблеми, решението на които да направи Европа по-обединена и с водеща роля. Целта е да се оформят блокове от политики, в които да се проведат реформи, да има ясно изведени приоритети и необходими промени – институционални, финансови, организационни, включително и в Договорите за функциониране на ЕС. Процесът ще се състои от две фази, като първата ще продължи до лятото на 2020 г. и ще засегне демократичното функциониране на ЕС и по-конкретно – изборите за парламент и за ключови позиции. Втората фаза ще започне с Германското председателство в средата на 2020 г. и ще приключи с Френското през 2022 г. като ще бъдат дефинирани основните реформи. Предвижда се подход от основата към върха, за да се отчете мнението на европейските граждани.

Необходимо е българската държава да вземе активно участие в дефинирането на реформи, които да не противоречат на интереса на българските граждани. Инициативи като обща данъчна основа и пакета “Мобилност” ще възпрепятстват икономическото развитие и конвергенция. Не бива да се допуска оформяне на ядро около силните страни в Еврозоната, което да се развива според собствени принципи и скорост, а останалите да се разглеждат като периферия, която предимно е източник на ресурси. Основен приоритет трябва да бъдат свободната търговия и свободното движение на хора и капитали.

Трябва да се дефинира и точен мандат на ЕЦБ, да се посочи коя е основната цел на паричната политика. Ако е темп на инфлация от 2% годишно, тя да се спазва, като се нормализира самата политика и се избягват продължителни периоди на отрицателни и изкуствено ниски лихвени проценти и неконвенционални инструменти. В икономиките с високи нива на публичен дълг той да бъде овладян, а нарастването му да не се подпомага пряко или косвено от централни банки и защитни механизми. Правителствата да се ангажират със структурни реформи, които да повишат ефективността на държавните разходи и рационалното използване на ресурсите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.