Валутният борд помага на България в две кризи

В началото на юли се навършиха 28 години от въвеждането му в България

Политиците и банкерите никога не са били сред убедените привърженици на паричния съвет

Гарантира се пълна конвертируемост между лева и еврото

В началото на юли се навършиха 28 години от въвеждането на паричния съвет в България. Предвид очакваното приемане на еврото като законно платежно средство от 1 януари 2026 г. това вероятно ще бъде последната годишнина, която се отбелязва за една от най-успешните реформи в страната.

Стабилните пари представляват необходимо условие за устойчив стопански растеж наред със защитата на правото на собственост, ниските данъци, ефективното държавно управление и т.н. Икономическото развитие е резултат от иновациите и ефективното използване и разпределение на ресурсите. Липсата на стабилни пари обаче би могла да представлява сериозна пречка и пример за това е българската икономика преди въвеждането на паричния съвет.

Исторически погледнато дефинициите на понятията стабилни пари и инфлация са били (съзнателно) променени. Те се случват заради намесата на централните банки при създаването на пари и провеждането на парична политика. Интуитивната идея, че стабилни са тези пари, които имат постоянна покупателна способност – т.е. с определена сума в различни и отдалечени моменти във времето могат да се закупят едни и същи количества стоки и услуги, не е на дневен ред сред централните банки. Тяхната цел за инфлацията е тя да бъде около 2% в средносрочен период.

Така, ако една кошница от продукти е струвала 100 парични единици, то след 10 години, цената й вече ще бъде 121.9 единици, тоест тези парични единици ще са загубили 18% от покупателната си способност – факт, който отхвърля претенцията, че парите са стабилни.

Идеята за стабилност на парите е свързана с функцията на парите като измерител на цените на отделните стоки и услуги, тъй като те са общоприето средство за размяна. Същността на мерните единици е да са стабилни и постоянни - 1 метър, 1 килограм, 1 час и т.н. Именно фактът, че мерната единица не се променя, позволява извършването на коректни сравнения във времето и пространството. Не така стои въпросът при съвременните пари заради непостоянната им покупателна способност.

Терминът инфлация също е с променен смисъл: от първоначалния - нарастването на количеството пари в икономиката (причината), то вече се използва като трайното увеличаване на равнището на цените (следствието). Изменението на относителните цени е естествен процес и се случва постоянно в резултат от измененията на предпочитанията на потребителите. Намалената склонност към спестяване например може да действа временно, но не представлява постоянен фактор за инфлацията (според съвременната дефиниция за понятието).

Повишаването на цялостното равнище на цените обаче е резултат в дългосрочен период от по-голямото количество пари в икономиката. То от своя страна е следствие от експанзивната политика на централните банки и на правителствата с активното съдействие на банковите системи.

В крайна сметка управлението на количеството пари, на лихвените проценти и на размера на баланса на централната банка е смисълът на паричната политика, чиято основна цел би следвало да е „стабилността“ на цените, която всъщност понякога отстъпва на запазването на финансовата стабилност и най-вече на натиска на политици и финансисти.

Как се вписва валутният борд в тази картина?

С цел намаляване на ликвидния риск и на риска от неплатежоспособност БНБ поставя по-високи изисквания за минимални задължителни резерви и за капиталова адекватност.

При съвременните условия „второто поколение“ валутни бордове се въвеждат, за да наложат фискална и финансова дисциплина. Причина за това е както преминаването през епизоди на много висока и даже хиперинфлация, както в България, така и поради липсата на изградени парични институции, които да разполагат с достатъчен капацитет и да пораждат доверие към местната новосъздадена валута – Естония след разпадането на Съветския съюз.

Те представляват решение на проблема за поддържане на собствена парична единица, която едновременно с това да създава достатъчно доверие на базата на фиксиран курс към относително стабилна (световна) валута и достатъчно покритие с валутни резерви. Фактически една от целите е именно наличие на отделна собствена валута, която е разпознаваема и приета от населението.

Предимствата на паричния съвет произтичат от неговата същност. Един паричен режим може да бъде определен по този начин, ако са налице няколко условия: твърдо фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за евро. Да бъде осигурено поне 100% покритие на паричните пасиви с валутни резерви по фиксирания курс и ангажиментът за изкупуване на собствената валута без ограничения срещу резервната по фиксирания курс да е труден за отмяна (установен е със закон). Така в рамките на българската икономика се гарантира пълната конвертируемост между лева и еврото.

Политиците и финансистите (най-вече банкерите) в България никога не са били сред убедените привърженици на валутния борд. Заради това още преди въвеждането му той е определян от представители на тези съсловия като „окови“ за българската икономика, които ѝ пречат да се развива по-бързо. Всъщност пречките, които действително създава този паричен режим, са пред безотговорната фискална политика и прекомерното поемане на рискове от банковата система.

При паричен съвет покупко-продажбата на финансови инструменти, емитирани от местни лица не са разрешени. Тоест на Българската народна банка е напълно забранено да придобива държавни ценни книжа на българското правителство, дори когато са деноминирани в евро. Това означава, че най-големият купувач на ДЦК, какъвто по принцип е централната банка (ЦБ), в България не е наличен. Следователно тези ДЦК могат да бъдат пласирани само сред пазарните участници, чиито основен мотив е печалба.

Централните банки по принцип използват ДЦК при извършване на операциите на открития пазар с цел вливане или отнемане на ликвидност от междубанковия пазар и техните мотиви са свързани с паричната политика и в значително по-малка степен от финансовия резултат от конкретни сделки. В крайна сметка обаче като участници на първичния пазар и посвоему посредници търговските банки обикновено реализират печалби при такива сделки.

По-широкият кръг купувачи и по-ликвидните инструменти означават от своя страна по-ниска цена на финансиране за правителствата при прилагане на по-традиционен паричен режим.

На банките също се налага да са по-дисциплинирани, защото сконтирането на ценни книжа също не е позволено при валутен борд. Тоест централната банка не е източник на допълнителна ликвидност и по-спешната нужда от такава може да бъде удовлетворена от междубанковия пазар или от банките-майки. Освен това функцията кредитор от последна инстанция е много трудно достъпна както поради изискванията към активите, които могат да бъдат използвани като обезпечения, така и заради ограничения й размер. Последното противоречи на дефиницията, според която ЦБ трябва да предоставя ликвидност без ограничения дотогава, докато банките представят съответните активи при събитие със системно значение.

Поради посочените фактори и с цел намаляване на ликвидния риск и на риска от неплатежоспособност БНБ поставя и по-високи изисквания за коефициентите на минималните задължителни резерви и за капиталова адекватност.

В първоначалния период след въвеждането на валутния борд е продължен процесът на оздравяване на банковата система и след това тя като цяло е в добро състояние. Няколко епизода на ликвидни затруднения за банките през изминалите 28 години наложиха намесата на Министерството на финансите и особено критичен беше този, породен от фалита на КТБ, тъй като заплашваше да се разпространи върху множество банки.

Дори ситуацията с КТБ обаче не намали доверието към българския лев и валутния борд, докато основен фактор за случилото се беше политическото влияние върху банковия надзор, което няма общо с паричния режим. Всъщност тя показа на икономическата публика, че доверието към БНБ заради валутния борд не трябва механично да се пренася за останалите ѝ задачи. Именно дизайнът на борда го предпазва от натиск от страна на правителството и финансовия сектор.

Въпреки положителните страни при паричен съвет също се случиха няколко периода на висока инфлация. Всъщност БНБ не влияе върху паричната база, която е основата, върху която се формира паричната маса. Новата емисия пари се случва, когато е налице търсене от страна на пазарните участници – банки, бизнес, домакинства или правителство. За да се случи това обаче е необходим приток на валута по линия на платежния баланс. Така всяко допълнително евро, което се влее в българската икономика може да се използва за емисия на нови левове при представяне при БНБ. Това обаче означава едновременно нарастване и на валутните резерви, така че пълното покритие на паричната база се запазва. Аналогична е ситуацията при изтичане на валута от страната.

Когато скоростта на нарастване на паричната маса превиши тази на производството, равнището на цените логично се увеличава. Първият епизод на висока инфлация се случи преди Световната финансова криза, когато в България беше регистриран рекорден приток на капитали, заради когото бяха реализирани и най-високите темпове на реален растеж.

Вторият се случи след възстановяването от COVID-19 кризата, когато големите парични и фискални стимули на равнище Европейски съюз и резкият скок на цените на енергийните ресурси заради „Зелената“ сделка на ЕС се съчетаха на местно ниво с разхлабване на фискалната дисциплина заради растежа на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите. Докато вносната инфлация постепенно се забави, бюджетните дефицити и необходимите за тях емисии дългове на международните пазари заедно с недостига на кадри на пазара на труда продължиха да упражняват инфлационен натиск.

Последният фактор, който допълва картината понастоящем, е предстоящото членство в еврозоната.
Изброените фактори и събития биха довели до по-високо ценово равнище при всякакви парични режими. Валутният борд и дълго поддържаната фискална и финансова дисциплина обаче помогнаха на българската икономика да премине относително леко през двете основни кризи през периода на неговото действие, докато коригираният с  бюджетните дефицити и държавните дългове икономически растеж средно за периода е сред най-високите сред всички държави от Централна и Източна Европа.