Какви са ползите за България от въвеждането на еврото?

Банките ще реализират допълнителни приходи от поне 300 млн. лв. годишно

България не е достигнала достатъчна степен на конвергенция на покупателната способност и на равнището на цените

Има институционални и регулаторни проблеми

До въвеждането на еврото остават около 5 месеца. Кампанията за представяне на еврото стартира неуспешно и породи повече недоверие въпреки целта за увеличаване информираността на населението относно процеса.

По тази тема в медиите трибуна се дава както на обичайните гости, така и на много представители на академичната общност. Научният подход изисква изследването на определен проблем да се случва обективно, т. е. да се разглеждат всички аспекти - ползи и разходи, възможности и рискове. Когато се говори обаче само за ползи, разходите не се коментират, а рисковете се пренебрегват и отричат, тогава на потребителите на съдържанието на тези медии им става ясно, че не им се представя действителната картина.

Например, при покана от национална телевизия с много висок рейтинг към моята скромна особа техният представител ми обясни, че “много икономисти” твърдят, че в резултат от въвеждането на еврото ще възникнат големи ползи за българската икономика. Обясних му, че ползи ще има, но много от предполагаемите такива са всъщност възможности, тъй като далеч не са сигурни. В резултат от това уточнение поканата не беше потвърдена и участието не се случи изобщо.

При дискусията на тези въпроси е необходимо да се направи и едно съществено методологично уточнение. Оценката на въздействието от промяна в определена политика - в случая замяната на лева с евро, изисква изграждането на два сценария. Първият от тях е без промяна - тоест какво би се случило с българската икономика, ако левът се запази. При втория се изследва какво би се случило заради въвеждането на еврото и накрая двата се сравняват и се определя резултатът.

Ако българската икономика расте в момента с умерени темпове и след въвеждането на еврото продължава да расте със същите темпове, това означава, че според този показател няма полза от въвеждането. Често се посочва аргументът, че други икономики са реализирали определени темпове след въвеждане на еврото. Това твърдение не ни дава информация за приноса на еврото - принципът в науката е “След това не означава поради това”. Само сравнението на посочените сценарии за тези икономики може да покаже дали има принос и какъв е той, защото е възможно, ако еврото не е било въведено, растежът да е щял да бъде дори по-висок. Този аргумент е валиден и за останалите показатели.

Важен факт, който се отнася до парите, е, че в дългосрочен период техните количество (паричната маса) и цена (лихвеният процент) определят какво е общото равнище на цените, но не и размерът и растежът на производството, заетостта или обемът на търговията. Бизнесът и домакинствата определят очакванията си в зависимост от провежданата парична (валутна) политика и нейното въздействие върху тези показатели е временно.

Поради изложените аргументи е необходим по-прагматичен и, надявам се, по-обективен подход към темата, без изкривявания в едната или другата посока, произтичащи от различни пристрастия. Както показах в предишни статии, България все още не е достигнала достатъчна степен на конвергенция на покупателната способност и на равнището на цените, а освен това са налице институционални и регулаторни проблеми, които представляват риск пред способността на икономиката да се приспособява относително бързо към шокове.

Ползи от въвеждане на еврото

Ползи от влизане в еврозоната ще има, но много от предполагаемите такива са всъщност възможности, тъй като далеч не са сигурни.

Основно предимство от използване на еврото е възможността за разплащания в собствена валута на значително по-голяма територия и при сделки с много повече хора. Еврозоната понастоящем обхваща 20 държави, като освен това еврото е официално платежно средство в 7 държави извън Европейския съюз. Така преди приемане на България над 350 млн. души го използват.

Парите представляват мрежово благо, което означава, че ползите за отделните потребители стават по-големи, когато броят им се увеличава. Това се отнася и за еврото - членството на повече държави в еврозоната и увеличаването на използващите го означава и по-голямо доверие в единната валута.

Един от най-важните позитивни ефекти за икономиката често обаче е надценяван. Става въпрос за намаляването на трансакционните разходи. Домакинствата повече няма да имат нужда да обменят левове срещу евро при пътувания, пазаруване и парични преводи, тоест за тях ефектът ще бъде понижаване на разходи. Бизнесът ще спести от конвертирането на валута при външнотърговски сделки и инвестиции, също така няма да му се налага да хеджира валутния риск срещу еврото (който по принцип е малък) и няма да поддържа отделни банкови сметки в левове и в евро. При оптимистична оценка ползите за домакинства и фирми се оценяват около 0.5% от брутния вътрешен продукт.

Посочените спестявания обаче представляват приходи основно за националната банкова система от такси, курсови разлики, продажба на инструменти за хеджиране и от комисиони, както и за обменните бюра, чиято основна дейност и съответно приходи е именно обмяната на левове срещу евро и обратно.
Дори да се пренебрегне фактът, че мнозинството от обменните бюра вероятно ще фалират, нетният ефект за икономиката като цяло се очаква да бъде между 0.1 и 0.2% от БВП при оптимистичен сценарий (приходите за банките и чейндж бюрата се оценяват между 0.3 и 0.4% от БВП). Освен това банките вече реагираха на променената ситуация и започнаха да повишават други такси и комисиони, така че да компенсират евентуалния спад в приходите. Увеличението, разбира се, отново ще бъде платено от населението и бизнеса.

Друг ефект, непосредствено свързан с горния, е премахването на валутния риск спрямо еврото (малък по размер) и приемането на втората най-използвана за международни разплащания валута в света (след щатския долар) и на третия най-употребяван резервен актив (след долара и златото).

Вследствие от това се намалява и специфичният за държавата риск, като един от важните фактори за това освен посочените е премахването на валутния борд. Този паричен режим все още е слабо познат или дори непознат за финансовите анализатори извън България (за съжаление се оказва, че е такъв и за много български “анализатори” и дори учени), поради което те умишлено надценяват риска в българската икономика.

Най-важната полза от участието в Европейския механизъм за стабилност е достъпът до фонд за спасяване на държави и банки в периоди на криза. Инструментите, които използва ЕМС, са кредити и кредитни линии и той представлява кредитор от последна инстанция за банките от еврозоната. Кредитните линии за държавите по принцип са обвързани с изпълнението на конкретни реформи. Идеята за по-нататъшно развитие е ЕМС да прерасне в Европейски валутен фонд.

Тази характеристика на членството в ЕЗ предизвика значителни опасения сред населението поради факта, че България ще участва с вноска в капитала на този механизъм и предвид фискалната позиция на Франция, Италия и други големи икономики от еврозоната фактически ще е ангажирана с евентуалното им спасяване. Действително вероятността тези и други държави да потърсят подкрепа нараства. Само че междувременно състоянието на публичните финанси в България също (бързо) се влошава. Предвид това участието в този механизъм изглежда, че би могло да донесе ползи.

Един сигурен резултат е повишаването на суверенния кредитен рейтинг дори още преди фактическото членство във валутния съюз. В следствие от това се намалява цената на финансиране за новоемитираните държавни заеми, поради което се понижават и разходите за обслужването им. Освен това след 1 януари 2026 г. е възможно ново повишаване на рейтинга. В краткосрочен период това е добра новина, в по-дългосрочен обаче ефектите могат да са двупосочни.

За правителството освен това членството означава, че емитираните държавни ценни книжа ще станат по-ликвидни. Те ще могат да бъдат изкупувани от Европейската централна банка при провеждане на операции на открития пазар или при директни покупки, както и ще могат да се използват като обезпечение при отпускане на сконтови кредити за банките. Повишената ликвидност също ще допринася за по-ниските лихвени проценти по българските ДЦК.

Банковата система ще получи пряк достъп до ликвидност от ЕЦБ, както и ще търгува директно на значително по-голям междубанков пазар. Коефициентът на минималните задължителни резерви в България е приблизително 12%, докато в еврозоната той е около 1%. В следствие от тази промяна се очаква банките да разполагат с допълнителен ликвиден ресурс (за кредити и инвестиции) в размер около 16.3 млрд. лв. Освен това ЕЦБ изплаща лихви по МЗР, както и по свръхрезервите на банките, докато и двата лихвени процента при БНБ са нулеви. Поради тези промени на базата на настоящите основни лихвени проценти на ЕЦБ се очаква банковата система да реализира допълнителни приходи от поне 300 млн. лв. годишно след влизане в еврозоната.

Членството решава и един от висящите въпроси - понастоящем България е част от Единния надзорен механизъм над банките, но не е член на валутния съюз. България се присъедини към този механизъм през 2020 г. и оттогава БНБ на практика трябва да изпълнява надзорните решения на ЕЦБ според механизма на тясно сътрудничество и да носи отговорност за тях, докато втората не носи никаква отговорност независимо от последствията. За щастие през този период не е възникнал казус (или липсва официална информация за такъв), който да постави БНБ в описаното положение. Тази ситуация ще се коригира на 1 януари.

Един от основните аргументи за присъединяване към еврозоната е политическият, тъй като самата тя представлява все повече политически вместо икономически проект. По този начин се изпълнява поетият ангажимент, а освен това се задълбочава интеграцията в ЕС. България така ще участва (постоянно) в Еврогрупата (Съвет на финансовите министри на ЕЗ) и (през около 70% от времето) в Управителния съвет на ЕЦБ. Това ще осигури достъп до информация относно протичащите процеси в еврозоната и в ЕС, както и ще предостави възможност за въздействие при вземането на най-важните решения в съюза.

Като цяло са налице ползи за държавата, банките, бизнеса и домакинствата. Те далеч не са толкова големи, колкото се твърди в кампанията за въвеждане на еврото.