Възможности за българската икономика от приемане на еврото

Еврозоната сама няма да доведе нови инвеститори

За постигането на по-голямо производство са необходими по-квалифициран труд, повече капитал и нови технологии

Редки са случаите на инвестиции „на зелено“

Искаше ми се да завърша темата за въвеждането на еврото оптимистично. След като вече е сигурно, че тази стъпка ще бъде предприета в началото на 2026 г., остават надеждите тя да въздейства положително върху икономиката и обществото. Ето защо в настоящата статия ще разгледам възможностите, произтичащи от това.

Общ похват на привържениците на бързото приемане на единната валута е да изтъкват възможностите като непосредствени ползи, за да изглежда по-убедителна тяхната позиция. По същия начин застъпниците за отлагането посочват някои рискове като сигурни събития. В крайна сметка повечето аргументи и на първите, и на вторите са неверни и създават недоверие вместо да привличат по-критично мислещите хора (разбира се, точно те не са целевата група на двете кампании). По този начин претенциите и на двете страни, че другата заблуждава широката аудитория, са основателни.

Няколко уточнения

Въвеждането на еврото има различни аспекти. На първо място става въпрос за отказа от собствена валута и възприемането на друга, която поне първоначално се възприема като чужда за националната идентичност. За България от макроикономическа гледна точка възниква и друга промяна – тази на режима за провеждане на парична политика.

През годините валутният борд системно е бил критикуван от политици и представители на финансовия сектор, че представлява спирачка пред икономиката. Това твърдение се базира на факта, че конвенционална централна банка, която не е обвързана с правилата на валутния борд, разполага с повече инструменти и има по-голям капацитет за въздействие върху икономиката. Допуска се, че в резултат от това различните от валутен борд парични режими биха могли да въздействат върху икономиката по такъв начин, че икономическият растеж в дългосрочен период да бъде по-висок, да се създават повече работни места, безработицата да е по-ниска, а доходите - по-високи.

Никоя от основните икономически школи не подкрепя това становище, докато тези, които са го правили, много бързо биват опровергани от действителността. Някои теории твърдят, че такова въздействие се наблюдава в краткосрочен период. Например - зависимостта, която показва, че временното стимулиране на съвкупното търсене чрез понижаване на лихвените проценти ще повиши инфлацията и ще понижи безработицата. Само че, ако тази политика се превърне в постоянна, тя ще доведе до трайно по-висока инфлация, докато ефектът върху производството ще се изчерпи заради повишаването на цените на труда и на суровините.

Следователно дългосрочният ефект от експанзивна парична политика е повишаване на равнището на цените, но не и на производството и заетостта. За постигането на по-голямо производство са необходими по-квалифициран труд, повече капитал и нови технологии.

По-високите цени заради по-ниските лихви не само не могат да подпомогнат, но дори биха могли да попречат на създаването на капитал и да отклонят структурата му от оптималната. Освен това те биха могли да направят образованието и технологиите по-трудно достъпни. Всъщност конвенционалните централни банки с парични режими, насочени към контрол върху инфлацията, заедно с банковите системи с частични (почти нулеви) задължителни резерви са в основата на кредитните и оттам на икономическите цикли.

Тоест централните банки първо с политиката си създават условията за възникване на кризи, а след това се опитват да смекчават въздействието им. Следователно разгледана в цялост тяхната роля не е точно стабилизираща, а дори напротив.

От тази гледна точка за българската икономика няма да възникнат реални възможности – всъщност по този начин може да бъде стимулиран неустойчивият компонент на икономическия растеж, който да отнема ресурси и по този начин да понижава устойчивия. С други думи – да се създава усещането сред хората, че могат да си позволят повече, отколкото им позволяват производителността и доходите им.

Какви са възможните ползи?

Дългосрочният ефект от експанзивна парична политика е повишаване на равнището на цените, но не и на производството и заетостта.

Приемането на еврото дава сигнал, който се приема положително от инвеститорите, за по-дълбока и необратима икономическа интеграция. Инвеститорите виждат България като неделима част от една от най-големите икономически зони в света, което повишава доверието и възприятието за стабилност и предвидимост. Освен това намаляват трансакционните разходи, които произтичат от необходимостта от обмен между лев и евро, докато кредитният рейтинг на държавата се повишава.

Намаляването на трансакционните разходи създава възможности за увеличаване на търговията, туризма и инвестициите най-вече от и със страните от еврозоната. Обикновено те се приемат като ползи за българския бизнес. Приема се, че той ще произвежда и изнася по-големи количества и в резултат от това ще реализира по-високи приходи и печалби, ще създава повече трайни работни места и ще добавя повече стойност. Съответно българските дестинации биха могли да станат по-привлекателни за туристите и инвеститорите от еврозоната и поради това да се реализира по-висок икономически растеж, отколкото би се случило при запазване на лева.

Разходите на българските фирми за търговия с еврозоната леко ще се понижат, но същото ще се отнася за предприятията от еврозоната, които изнасят продукцията си за България. Тоест българските фирми ще получат малко предимство на големите пазари на еврозоната, но значително по-голям брой предприятия ще имат същото предимство спрямо българските на националния пазар. Тоест може да се очаква по-голям положителен ефект върху вноса, отколкото върху износа на стоки и услуги.

Крайният резултат обаче зависи от общата конкурентоспособност на българските предприятия и туристически дестинации. Тя зависи от много повече фактори от валутата, в която се извършват плащанията. Такива са: какъв вид стоки се търгуват, дали продуктите са стандартни, или се отличават от останалите, какво е качеството им и т.н. Търсенето на българските продукти няма да се промени заради по-ниските трансакционни разходи, а когато те са с по-добро съотношение между цената и качеството им.

Пример за все още нереализирани очаквания е краткосрочният ефект от влизането на България в Шенгенското пространство. Наличните данни показват, че всъщност износът на стоки се е понижил, докато вносът се е увеличил спрямо аналогичния период на миналата година (все пак влияят и други фактори).

Аналогична е ситуацията при чуждестранните инвестиции. Новината за приемане на еврото може да бъде използвана, но сама по себе си няма да доведе нови инвеститори. Това зависи от качеството на институциите, върховенството на закона, от регулаторната среда, предвидимостта и стабилността на законодателството от наличието на (квалифицирана) работна ръка, от състоянието на инфраструктурата – транспортна, комуникационна, от достъпа и цената на енергийните ресурси, от данъчната политика и др.

Това, което се забелязва през последните години в страната, е, че инвестират вече навлезлите на пазара участници (често под формата на реинвестирана печалба), докато нови играчи могат да се включат почти само ако придобият някое съществуващо предприятие. Същевременно много редки са случаите на инвестиции „на зелено“. Установилите се участници на пазара със съдействието на институциите създават допълнителни пречки пред навлизането на нови такива, за да се предпазят от конкуренция. Тази ситуация няма да се промени заради използването на еврото. Тоест новината и фактическото въвеждане на еврото няма да са съществените причини, заради която ще се случват чуждестранните инвестиции в страната.

Повишеният кредитен рейтинг на българската държава не означава непременно, че това ще се случи с банковата система и нефинансовите предприятия. Суверенният рейтинг е само един от елементите при оценката на кредитоспособността на дадено предприятие. Тя зависи от отрасъла, средата за бизнес, мениджмънта, финансовите показатели, перспективите, технологиите, осигуреността с поръчки и т.н.
Например, още от 2020 г. значимите институции от банковата система се надзирават пряко от Европейската централна банка и за тази система като цяло промяна няма да настъпи. При нефинансовите предприятия връзката с еврото и с кредитния рейтинг на държавата е дори по-слаба и също не може да се очаква съществена промяна.

Аргумент, използван срещу по-бързото въвеждане на еврото, е, че публичните финанси на България ще се управляват вече от Европейската централна банка. Всъщност подобно твърдение е признак за липса на базова икономическа грамотност. Бюджетите се предлагат от правителствата, а паричната политика се провежда от централните банки. Поради това няма как ЕЦБ да определя нито бюджета на Европейския съюз като цяло, нито на някоя отделна държава от него.

Всъщност обаче за държавите от еврозоната се прилага процедурата за предварително съгласуване на бюджета заради механизма за координация на икономическите политики в рамките на ЕС. Тоест преди приемането от Народното събрание проектът за държавен бюджет трябва да бъде изпратен на европейските институции и в рамките на Еврогрупата да бъде обсъден. Ако възникнат неясноти или противоречия, те ще трябва да бъдат коригирани преди внасянето и окончателното приемане на съответния проект. Целта на това упражнение е да се осигури съответствие с фискалните правила на ЕС.
Това ще представлява промяна за българските бюджети спрямо настоящата процедура. Емпиричният опит обаче показва, че този механизъм не допринася за подобряване устойчивостта на публичните финанси и пример за това са множество държави от еврозоната, които са с по-високи съотношения на бюджетните дефицити и държавните дългове спрямо брутния вътрешен продукт спрямо тези, които са извън нея.

Аргументът, че по този начин се позволява намеса на други държави в бюджетната политика на България, е валиден, тъй като е възможно да възникнат ситуации, при които полезни за икономиката промени биха могли да не се случат заради натиск от партньорите от ЕЗ.

Равносметката показва, че за да станат действително възможни посочените ефекти, в страната ще трябва да бъдат направени реформи за подобряване качеството на институциите и на средата за бизнес.