Разходи за България за приемане на еврото

Касовите апарати са поне 460 хил., а интегрираните автоматизирани системи за управление са поне 4 хил.

Цените вече са видимо по-високи

Предизвикателство ще бъде периодът на двойно обращение на левове и евро

Разходите са следващият важен ефект от въвеждането на еврото в България. Тук фокусът ще бъде върху еднократните разходи, които ще понесат Българската народна банка, останалите държавни институции, банковата система, бизнесът и домакинствата. По принцип при подобна оценка често се включва и първоначалното повишаване на равнището на цените, но аз ще го разгледам в частта относно рисковете.

Оценката на разходите се базира на Доклада за цялостна предварителна оценка на въздействието, изготвена по проекта за Закона за въвеждане на еврото. Тъй като данните в него се отнасят за 2023 и началото на 2024 г., посочените стойности би следвало да се актуализират. Поради това са използвани и налични данни за по-актуални оценки. По този начин се определя минималният размер на разходите, тъй като цените вече са (видимо) по-високи.

Необходимо е да се отчетат вноските, които българската държава трябва да направи в капитала на Европейската централна банка и Европейския механизъм за стабилност. Техният общ размер се определя на базата на т. нар. капиталов ключ, който се формира на базата на дела на съответната икономика и население в тези на Европейския съюз като се прилагат равни тегла за двата показателя. Понастоящем делът на БНБ в капитала на ЕЦБ е почти 0.99%. Оставащата част от вноската, която е дължима при присъединяването, е малко под 200 млн. лв.

При определянето на вноските в ЕМС също се използва споменатият капиталов ключ и се прилага по-нисък първоначален размер на вноските до достигането на определен размер на националния доход спрямо средния за ЕС. Очакваните вноски през следващите 5 години са между 220 и 230 млн. лв. на година.

Тези вноски представляват дял в капитала, което означава, че пораждат и права, и задължения. Възможно е и при двете институции да се наложат допълнителни вноски - при ЕМС за достигане на пълния размер на капитала, а при ЕЦБ - за увеличаването му при продължаване на загубите от последните години.

Разходи за приемането на еврото

Разходът, който няма количествено изражение, е загубата на национална валута. Българският лев формално е създаден преди повече от 145 години, поради което е една от най-старите валути в света с непроменено име. Настоящият вариант - новият български лев с международно обозначение BGN - започва съществуването си през юли 1999 г. Еврото започва да се използва и за налични разплащания едва през 2002 г. и поради това е малко по-млада валута.

Разходът в случая възниква поради възприятието на собствената валута като елемент от националния суверенитет. Всъщност именно заради този аргумент е създаден първоначалният вариант на паричните съвети - в колониите, които искат стабилна собствена валута и поради това тя е обвързана с тази на империята, която ги е владяла.

Прогнозните разходи на банковата система, според Асоциацията на банките в България, са около 400 млн. лв.

Важен разход представлява и отказът от самостоятелна парична политика. Българският вариант на валутния борд съществено се различава от споменатите вече ортодоксални бордове и затова той може да бъде класифициран като второ поколение. Факторите за това са свързани със запазването на множество функции на конвенционална централна банка при БНБ, които не са налични в първоначалния вариант.

Съществените разлики се отнасят до функциите банка на държавата и банка на банките като съответните депозити са покрити с валутни резерви. Поради това бюджетните депозити фактически представляват част от паричната база и на практика са средство за стерилизиране (изтегляне на валутните потоци) в баланса на централната банка и по такъв начин се ограничават количеството на парите в икономиката и равнището на цените.

Освен това БНБ определя коефициент на минимални задължителни резерви за привлечените от банките средства - инструмент на паричната политика. Тя може да променя лихвения процент по свръхрезервите, с което да влияе върху ликвидността на междубанковия пазар и върху най-краткосрочните лихвени проценти. Друг начин за въздействие и върху паричните условия са изискванията за капиталова адекватност, за ликвидност и дори кредитни тавани.

Макар че броят на инструментите е значително по-малък, те все пак позволяват въздействие от БНБ върху кредитната активност и паричната маса при наличие на шокове за икономиката. Преминаването към единна парична политика, насочена към еврозоната като цяло, ще промени тази ситуация. Така фискалната политика, която се провежда от правителствата - тоест от политици, ще придобие още по-силно въздействие. Това означава, че тя ще трябва да бъде по-добре насочена и по-ефективна, което поражда опасения.

Останалите съществени разходи за БНБ са свързани с интеграцията на техническата инфраструктура към евросистемата, което означава привеждане в съответствие на платежните системи като SEPA, TARGET2, TIPS (за извършване на незабавни плащания). Тези разходи всъщност представляват инвестиции в информационни технологии и надграждане на сигурността. Работата по тези процеси значително е напреднала и предстои окончателното интегриране.

Най-съществените разходи за БНБ произтичат от смяната на банкнотите и монетите в левове с такива в евро. Това включва изтегляне и унищожаване на милиони банкноти и монети, което изисква способност за съхранение и специализирано оборудване. Освен това трябва да се набавят и разпространят налични пари в евро. Те ще бъдат осигурени от евросистемата, но БНБ ще трябва да ги закупи, транспортира и разпространи в цялата страна. В този процес освен банките ще се включат и “Български пощи” ЕАД.

Разходите за банковата система се пораждат от необходимостта от надграждане на информационните системи и адаптирането на софтуера, така че банкоматите, онлайн операциите, мобилните приложения и вътрешното счетоводство да се актуализират за работа с еврото. Предизвикателство ще представлява периодът на двойно обращение на левове и евро. Ще бъде модифицирана обработката на трансакции, извлеченията по сметки, изчисляването на вноски. Освен това ще трябва да се увеличи функционалността, за да показва цените на таксите в двете валути.

Периодът на двойно обращение ще изисква от банките поддържане и съхраняване на по-голяма наличност от банкноти и в левове, и в евро, преконфигуриране на банкоматите, обучение на персонала - касиери, бек-офис, обслужване на клиенти относно новите процедури и правила за преобразуване, както и за мерки против измами.

Освен това ще са необходими правни и административни промени, които включват преразглеждане на договори, актуализиране на финансови отчети и регулаторни изисквания.

Прогнозните разходи на банковата система, според Асоциацията на банките в България, ще са около 400 млн. лв., като тези данни са от края на март 2025 г. и е възможно да бъдат актуализирани.

Правителството е изправено пред значителни административни и оперативни разходи, особено в публичните услуги и комуникации - преобразуване на информационните системи в публичната администрация, актуализиране на счетоводния софтуер и базите данни за работа в евро. Освен това е необходимо провеждането на информационна кампания за обществото и бизнеса на множество платформи, за да достигнат до максимално голяма аудитория. Също така трябва да се осъществява контрол върху спазването на законодателството относно въвеждането на еврото.

Добрата новина е, че в договорите, които са сключили отделните администрации - министерства, ведомства, общини и т. н., би трябвало да е включена клауза, която изрично изисква от фирмите, поддържащи софтуера, да извършват необходимите актуализации при промяна на нормативната уредба за тяхна сметка. Ако тази клауза действително е налице, тогава разходите за преминаване към еврото би следвало да са малки.

Те по принцип трудно могат да бъдат проследени, тъй като представляват част от утвърдените бюджети и едва ли ще могат да бъдат разграничени. Разходите на време и ресурси за поддържащите фирми обаче не могат да бъдат пренебрегнати, а освен това тази споменатата клауза вероятно вече е повишила цената на предоставяната от тях услуга.

Според наличните данни информационната кампания за въвеждане на еврото струва на държавния бюджет 10 млн. лв.

Предприятията от сектора на търговията ще понесат значителна част от преките разходи - те ще трябва да надградят информационните си системи и касовите си апарати. Според данните в доклада броят на тези апарати е поне 460 хил., а интегрираните автоматизирани системи за управление са поне 4 хил. Ще бъдат необходими промени на ценоразписи, етикети и маркетингови материали, за да показват цените в двете валути. Ще трябва да бъде направено първоначално зареждане с банкноти и монети в евро, тъй като рестото ще бъде задължително в новата валута. Ще се наложи обучение на персонала, добавяне на допълнителни касови апарати и потенциално по-често посещение на банки. Ще е необходимо преразглеждане на договори със служители, доставчици и клиенти.

Домакинствата понасят т. нар. “меки” разходи и поради това те са трудно измерими, но могат значително да повлияят на общественото възприятие и доверие. На хората ще бъде необходимо време, за да свикнат с новата валута и променените цени и това може да породи объркване. Освен това е възможно действието на паричната илюзия - заради обменния курс цената, изразена в евро ще бъде по-малко число, отколкото в левове, но всъщност продуктът няма да струва по-малко (вероятно повече ако се реализира рискът от инфлация).

Освен това ще бъде необходима физическа обмяна на пари от левове в евро. Този процес вече стартира и не е от полза за потребителите, защото по този начин те купуват банкнотите в евро при по-неизгоден курс в момента, отколкото ще бъде за тях след въвеждане на еврото.

Минималният размер на разходите за българската икономика, произтичащи от въвеждането на еврото, е 0.4% от прогнозния БВП за 2025 г. Включването на всички предприятия в оценката и актуализирането на цените ще доведе до по-висока стойност. Тези разходи са оценени между 0.5 и 0.7% от БВП за Литва и между 0.5% и 1% за Хърватия, докато средно за държавите, участвали в разширяването на еврозоната, те са между 0.3% и 0.5% от БВП.