Рискове за българската икономика заради въвеждането на еврото

Има риск от дългосрочно по-висока инфлация

Смяна на валутния борд с конвенционална централна банка

Цените в евро изглеждат по-ниски отколкото в левове и хората могат да се подлъжат да си купят фактически по-скъпи продукти

Последният аспект относно приемането на еврото в България се отнася до възникващите поради това рискове. В случая няма да се опитвам да оценя вероятността те да настъпят или размера на евентуалните последствия. Такова упражнение е част от цялостната оценка на въздействието, която би следвало да предшества решението относно присъединяването към валутния съюз и която или изобщо не е била подготвена, или не е оповестена официално пред населението. Стремежът ми е рисковете да бъдат идентифицирани, за да могат да бъдат предприети мерки за смекчаването им.

Основните промени, които настъпват заради приемането на еврото, създават предпоставки за възникване на нови или повишаване на съществуващи рискове. Те се изразяват в отмяна на валутния борд от второ поколение и замяната му с конвенционална централна банка с формален режим за постигане на определен темп на инфлация. Европейската централна банка е наднационална и политиката є е насочена към паричния съюз като цяло. Същевременно България ще участва и в Европейския механизъм за стабилизация, който би следвало да помага на държави и банки, изпаднали в криза.

Първият и вече проявяващ се риск е увеличаването на равнището на цените при обявяването на официалното решение от страна на европейските институции за приемане на България. Опитът на държавите, преминали по този път преди нашата, показва, че ефектът е допълнително увеличаване на цените с около 0.3%. Конкретната стойност обаче зависи от конвергенцията на ценовото равнище и на покупателната способност, които все още са ниски в България, от структурите на потребителските пазари, които в множество случаи са олигополни, от фазата на цикъла - дали инфлацията се ускорява, или забавя и т. н.

В литературата по въпроса обаче е познат и друг ефект - т. нар. “Teuro”. Той се отнася до възприятията за инфлация, които често (далеч) превишават действителната такава. В почти всички държави (Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Хърватия) се наблюдава силно обществено възприятие за значително повишение на цените заради въвеждането на еврото. Проблем в случая е, че увеличенията са безспорни, но статистическите служби се опитват съзнателно да намалят размера им, като свиват наблюдавания период или отдават повишението на други причини.

Факторите, допринасящи за действителните отклонения, са закръгляването на цените, фокусирането върху стоки и услуги, които се купуват по-често и затова промените в цените им правят по-силно впечатление (чаша кафе, закуска, пакет цигари, фризьорски услуги, посещения в ресторанти) и паричната илюзия - цените в евро изглеждат по-ниски отколкото в левове и затова хората могат да се подлъжат да си купят фактически по-скъпи продукти. В крайна сметка извън ежедневните покупки в потребителската кошница има значителен брой други артикули, чиито цени също определят инфлацията.

Реакцията на управляващите към случилото се до момента в България - опит за сериозно ограничаване на възможността за нарастване на цените, показва, че анализът на правителството сочи, че ефектът върху българската икономика би бил по-голям. Само че постоянното нарастване на работните заплати (разходите за труд) и на цените на някои суровини може да бъде използвано като убедително основание за по-нататъшно вдигане на цените въпреки законовата разпоредба.

Друг не по-маловажен риск е свързан с дългосрочно по-висок темп на инфлация заради въвеждане на еврото спрямо този, който би се получил при запазване на лева и валутния борд. Основанията за това са свързани с улеснения достъп до ликвидност за банките, значителното намаляване на коефициента на минимални задължителни резерви и по-евтиното финансиране на държавния дълг.

По този начин паричната политика на ЕЦБ директно ще се пренася върху българската икономика и ще се отразява върху цялата банкова система. Самата банка не може да си позволи да поддържа прекалено рестриктивна политика (високи основни лихвени проценти и относително постоянен размер на баланса), защото по този начин силно задлъжнелите държави като Франция, Италия, Испания и еврозоната като цяло биха били изложени на сериозен финансов риск. Освен това инструментът да се понижи реалната стойност на такива задължения е поддържането на по-високи темпове на инфлация.
Такава политика може да бъде изгодна и за самата ЕЦБ. При повишаване на лихвените проценти (антиинфлационно) разходите по направените при нея депозити от търговските банки нарастват, а от друга страна се понижават цените на ликвидните облигации в еврозоната, включително и тези, които са част от активите на банката. Неслучайно такава политика допринесе за реализирането на загуби за ЕЦБ през последните години.

От по-ниските лихви ще се възползва и българското правителство, което няма да има стимул да извърши необходимите структурни реформи за повишаване устойчивостта на публичните финанси. Предвид траекторията, която вече е приела фискалната позиция - отчасти именно заради очакваното приемане на еврото, посочените стимули ще означават продължаване на политиката на високи дефицити и увеличаване на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт спрямо стойностите, които биха се получили при валутен борд.

Разхлабената политика на ЕЦБ ще допринася за по-големи потоци към българската икономика. Заради по-ниските МЗР ще се повиши паричният мултипликатор (ефектът ще се засили заради стремежа за намаляване използването на налични пари чрез въвеждането на цифрово евро), което заедно с по-лесния достъп до заемни средства от международните пазари ще допринесе за трайно по-висок темп на нарастване на паричната маса. Настоящото състояние на институциите и на средата за бизнес няма да позволи да се повиши производственият капацитет и това ще означава трайно по-висок темп на инфлация.

Част от активите, чиито цени вече се промениха заради очакваното въвеждане на еврото, са недвижимите имоти. Мотивите за покупките преди фактическото използване на единната валута са както спекулативни - заради очакването, че България ще стане особено привлекателно място за инвестиции, както и с цел предпазване на спестяванията заради инфлацията. Това обаче означава, че достъпността на жилищата, особено за младите семейства, може да бъде ограничена.

Освен това ниските лихвени проценти по ипотечните кредити за закупуването на жилища е възможно да се повишат. При влизане в еврозоната банките ще могат да реализират безрискова доходност от депозитното улеснение при ЕЦБ (понастоящем 2%), която е твърде близка до тази от ипотечните кредити. Това ще упражни натиск в посока увеличаване. В крайна сметка обаче определяща е цената на привлечения ресурс.

Участието в ЕМС от своя страна създава морален риск за държавите и за банковите им системи. Наличието на такъв подпомагащ механизъм прави институциите склонни да поемат по-големи рискове, като се надяват, че това ще им донесе по-голяма възвръщаемост. Евентуалните загуби обаче ще се разчита да се поемат от общия пул. Механизмът си осигурява ресурс чрез емисии на международните пазари и понастоящем е с най-високия кредитен рейтинг, което гарантира ниска цена на финансиране.
Само че в случай на мащабна криза (банкова или фискална) в еврозоната може да се наложи да бъде мобилизиран целият възможен ресурс на фонда и тогава на отделните държави ще им се наложи да направят вноските си в пълен размер. При наличие на криза лихвените проценти рязко биха се повишили без намесата на ЕЦБ. Такава обаче би означавала допълнителен паричен стимул, който отново ще повиши равнището на цените и/или инфлацията.

Вече отбелязах недостатъчната степен на готовност на българската икономика за членство в еврозоната от гледна точка на покупателната способност на доходите и на равнището на цените. Към тези фактори трябва да се добави и друг фактор - липсата на синхронизация на бизнес-цикъла спрямо този в паричния съюз. Това означава, че са възможни ситуации, при които политиката на ЕЦБ не е адекватна за случващото се в българската икономика, която е в различна фаза на цикъла. В същото време БНБ вече няма да разполага със самостоятелни инструменти за реакция, което е проблем и при специфични за България шокове.

Вноските на БНБ в държавния бюджет е възможно да се понижат.

Друг риск произтича от промяната на начина на определяне на т. нар. сеньораж, който БНБ реализира. Досега макар и ограничена заради валутния борд централната банка успяваше да реализира печалба и част от нея разпределяше като вноска в държавния бюджет (550 млн. лв. през 2025 г.). Като част от Евросистемата БНБ ще получава т. нар. паричен доход, който ще отговаря на дела ѝ в капитала (приблизително 0.99%). Само че този паричен доход зависи от финансовите резултати на цялата система. Ако тя реализира загуби, е възможно доходът на БНБ да е значително по-нисък отколкото би бил при запазване на лева. Това ще означава, че вноските в държавния бюджет също е възможно да се понижат.

Следващият риск, който за България би следвало да е минимален, произтича от възможното неадекватно определяне на окончателния валутен курс на местната валута към еврото. Рискът би трябвало да е минимален заради действащия и понастоящем валутен борд и неизменния курс на лева спрямо еврото от момента на създаването му. Само че според наличната информация относно преговорния процес нито българските власти, нито европейските институции са представили иконометричен модел относно адекватността на валутния курс в бъдеще. (Този риск представляваше сериозен проблем поне за икономиките на Италия, Португалия и Словакия.)

Очакванията от страна на бизнеса изглежда са позитивни, защото всички национално представителни организации изразиха твърда подкрепа за въвеждането на еврото. Те, разбира се, ще трябва да се справят с нарастващите разходи за труд (неслучайно се опитват да увеличат значително квотите в предприятията за чуждестранни работници). Както посочих по-горе, структурата на българските пазари позволява прехвърлянето на разходите към потребителите чрез по-високи цени. Това създава риск от нарастване на социалното неравенство като потърпевши ще са най-нискодоходните групи.