България навакса 10% от разликата в доходите с ЕС

В края на 2009 г. доходът на човек от населението у нас е бил 44,3% спрямо средния според ППС в ЕС, докато понастоящем този коефициент е вече 54,3%.

Процесът на сближаване на стандарта на живот с европейския продължава

Ако икономическият растеж се запази, ще взимаме 70% от средната заплата в ЕС след 15 години

Нужно е силно затягане на фискалната дисциплина

Управление, продължило над 10 години, дава възможност за постигане на трайни резултати, когато действително е свършена работа. Когато толкова продължителен период е пропуснат за реформи, тогава изоставането спрямо конкурентите може да се окаже трудно за наваксване и да постави съответната икономика в силно неблагоприятна ситуация, особено когато тя тръгва от много ниска позиция. Завършекът на поредния мандат е време за равносметка, а за всяко евентуално ново правителство е важно да знае от каква изходна точка стартира и какво наследство получава.

Равнището на доход на човек от населението според паритета на покупателната способност в България е най-ниско в Европейския съюз. Актуалните данни от Международния валутен фонд дават възможност за сравнение колко по-висока е покупателната сила на жителите от отделните държави в ЕС спрямо българската.

Всъщност според посочените данни по текущи цени доходът на човек от населението в България през 2021 г. е 25,47 хил. долара. Средният за ЕС е 46,89 хил. долара. Това означава, че процесът на сближаване продължава. За сравнение, в края на 2009 г. относително доходът на човек у нас е бил 44,3% спрямо средния на човек от населението в ЕС, според покупателната способност, докато понастоящем този коефициент е вече 54,3%. Тоест през изминалия период България е успяла да навакса точно 10 процентни пункта от разликата в доходите с ЕС.

Румъния, с която традиционно се сравнява българската икономика, е постигнала относителен дял от 53,9% още в края на 2009 г., но според текущите данни тя вече е при нива 70,3%. Следователно през същия период е наваксала 16,4 процентни пункта от разликата в доходите с ЕС и по този начин всъщност е увеличила преднината си пред България. За да я настиг­не България, националната икономика трябва да се разшири с почти 30%.

Причината за това развитие е, че реалният икономически растеж през периода 2010-2019 г. е по-висок във всички държави от Централна и Източна Европа (Литва, Латвия, Естония, Полша, Чешка Република, Словакия, Унгария и Румъния), отколкото в България, единствено в Словения и Хърватия е по-нисък.

Степен на готовност за еврозоната

Българските власти обявиха официално целева дата за приемането на еврото - 1 януари 2024 г. Това означава, че България има изключително кратък срок за подготовка. Официалната процедура включва както оценка на изпълнението на критериите за номинална конвергенция, така и реалното сближаване между българската икономика и тези на еврозоната. При критериите за номинална конвергенция могат да възникнат проблеми във връзка със степента на възстановяване - по-бързото възстановяване може да предизвика неизпълнение на този за стабилност на цените, докато по-бавното - при свързаните с публичните финанси.

Всъщност неформален критерий, който не е част от изискванията, но се споменава в изявления на официални представители на европейските институции, е за доход на човек от населението според паритета на покупателната способност от около 70% от средния за ЕС. Темповете на растеж през последните години в страната, за съжаление не позволиха достигането на такава степен на конвергенция. Простата екстраполация показва, че ако се запази същият диференциал в икономическия растеж между България и ЕС, тогава желаната стойност от 70% ще бъде достигната след около 15 години.

Така без провеждане на реформи и рязко подобряване на средата за бизнес в страната необходимият период за подготовка ще бъде значително по-продължителен от определения.

Население

Пандемията, причинена от коронавируса, се отрази лошо на демографското развитие в страната. Общата смъртност рязко се увеличи през 2020 г. спрямо предходните години. Броят на умрелите лица през тази година е 124 735, а коефициентът на обща смъртност е 18 на хиляда (18‰). Това означава, че спрямо средните стойности за периода 2010-2019 г. броят умрели лица през 2020 г. се е увеличил с между 18,2 хил. и 20,4 хил.

Официалният брой смъртни случаи от COVID-19 до края на 2020 г. е 7515, което означава, че за значителен брой допълнителни смъртни случаи липсва задоволително обяснение. Най-вероятните причини за тях са неточно отчитане, липса на медицинска помощ заради пандемията, включително и страх сред населението да потърси такава, особено при хората с хронични заболявания.

Прави впечатление странната цикличност при регистрирането на смъртните случаи. Докато при регистрирането на новите случаи намаляването на броя през дните в края на седмицата (събота и неделя) е логично заради средно по-малкия брой тестове, които се правят, то при смъртността няма основания за подобна цикличност. Дори отчитането да не се извърши в деня, което е настъпила смъртта, то трябва да бъде отбелязана точната дата на тези трагични събития. Смъртните случаи обаче изглежда, че следват цикличността като при новите случаи, което е вероятно се дължи на отчитане на данните от уикенда в понеделник след това, което означава, че всъщност този процес е твърде неточен. Така, както се отчита различна дата, така е възможно да не се отчете коректно и причината за смъртта. Това поставя под съмнение надеждността на статистическите данни по темата. Така възниква проблем при изследването на проб­лема, тъй като не е логично да се очаква достигане до правилни изводи на базата на погрешни данни.
Според показателя естествен прираст, който представлява разликата между раждания и смъртни случаи, населението на страната е намаляло през 2020 г. с над 65,6 хил. души. Освен това всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Данните за механичния прираст на населението представляват особен интерес, тъй като показват положителна нетна миграция към страната през 2020 г., като благодарение на нея населението се е увеличило с 30,7 хил. души. Основният фактор за това може да се търси в кризисната ситуация във връзка с пандемията, която стимулира емигрантите да се върнат при близките си в страната. Освен това възможни причини са загубата на работа и по-евтината издръжка на живота в България, както и разчитането на по-лесния достъп до здравната система в случай на необходимост.

В крайна сметка населението на страната намалява с 34,9 хил. през 2020 г. Това означава, че през тази година населението се е понижило с големината на град Търговище.

Фискалната дисциплина

Въпреки че в момента правилата на ЕС за държавен дълг и бюджетен дефицит временно не действат заради коронакризата, това не е аргумент да се провежда такава политика, която да постави пред срив публичните финанси. Те са един от най-важните източници на рискове пред финансовата устойчивост във всяка икономика и през последните години състоянието им беше достатъчно стабилно, за да не предизвиква опасения за криза.

Ако се върнем обаче 8 години назад, през пролетта на 2013 г. също се очакваше смяна на властта и тогавашното правителство отново “се погрижи” по същия начин за публичните финанси. Тогавашният министър на финансите в оставка Симеон Дянков също не управляваше ефективно средствата от фискалния резерв, като размерът му към 8 март 2013 г. спадна до рекорден минимум от около 3,3 млрд. лв. (2,7 млрд. лв. в Българската народна банка). Общият размер на резерва към края на февруари е 3,87 млрд. лв., а към края на март е 4,2 млрд. лв., при положение че средствата по сметки в търговски банки са около 600 млн. лв.

Източването на ликвидността на държавата явно е похват, който се прилага от финансовите министри на управляващата партия, когато очакват да не са повече на власт. Подобно отношение обаче е безотговорно и вредно за здравето на публичните финанси. На пръв поглед настоящата ситуация изглежда причинена от прекомерния растеж на разходите и това е логично предвид темпа от над 24% спрямо аналогичния период на 2020 г. Само че е необходимо да се отчете и фактът, че всъщност тогава имаше частични облекчения във връзка с внасянето на данъка върху печалбата, което повлия върху приходите.

Сега подобна мярка не се прилага, а освен това правителството похарчи огромни суми в края на 2020 г., които би следвало да се отразят позитивно на приходите именно през настоящата част от годината. При тази ситуация всъщност развитието на приходите (особено на данъчните) би следвало да е по-добро от действително полученото (растеж от 2,2%) и по този начин всъщност приходната част също има принос за наличието на големия бюджетен дефицит към края на март.

При запазване на реализирания през март дефицит до края на годината и получаване на очакваната първоначална вноска по концесията на летище София и като се отчете, че по този начин изпълнението на капиталовите разходи ще бъде значително по-ниско от планираното, дефицитът в консолидираната фискална програма в края на годината ще надхвърли планирания от над 5 млрд. лв. Настоящият таван за новоемитиран дълг обаче няма да е достатъчен, за да финансира допълнителния дефицит, а средствата във фискалния резерв вече не достигат. Освен това през 2022 предстоят плащания по главницата по съществуваща емисия, които ще изискват ресурси. Така се очертава необходимост от финансиране за няколко милиарда лева, което държавата ще трябва да търси от местния и от международните капиталови пазари. Този сценарий всъщност представлява продължение на настоящата политика, тоест той ще трябва да бъде предприет независимо какви са идеите на новото правителство за публичните финанси.

Така настоящото правителство оставя доста тежко наследство от гледна точка на управлението на кризата, причинена от COVID-19. Влошаването на демографските показатели и рязкото нарастване на коефициента на смъртност се съчетава с поставянето на прекалено амбициозна цел относно присъединяването на България към еврозоната. Същевременно състоянието на публичните финанси предполага предприемането на мерки за силно затягане на фискалната дисциплина, което в периода на криза може да забави процеса на възстановяване на икономиката. В противен случай рискът от финансова криза рязко се увеличава, което ще означава трайни негативни последици и за фиска, и за икономиката за години напред.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари