Нека политиците се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно - единение за доброто

„Съединението прави силата“ е много ценно лекарство, но не действа без „промяна на мисленето“

Залинява страната ни от юпита-пришълци - правят по щатски каквото си щат

„Ако сте единни, никой не може да ви победи, ако се разделите, един по един всеки ще ви пречупи.“ - от легендата за кан Кубрат, снопа пръчки и синовете му. „Напълни се земята на България със злодейства.“ (Битие 6:11, перифраза), защото „Хората се обединяват от правото на открита нечестност.“ (ФМ Достоевски). И залинява страната ни от юпита-пришълци - правят по щатски каквото си щат, сащисват обществото и държавата. Cui bono? (кой има полза от това?) e въпрос на древния римлянин Цицерон, с който се изразява мнението, че при едно престъпление съмнението пада по-скоро върху този, който има най-много полза от това.

Сега, некоалиционните императиви, например, промени в Конституцията - съдебна система, пълномощия на президента и 24 май, не 3 март, да е национален празник, са базирани повече ad hominem и геополитика, отколкото на познания, разум и ценности. Без да са съпричастни на кризата в образованието, здравеопазването и демографията. Инверсна йерархия на национални ценности. За целта се изполват различни методи за когнитивно манипулиране, например „Прозорецът на Овертон“ (на името на неговия създател - американския социолог Джоузеф Овертон). През него се вижда как „немислими“ за обществото идеи, след верига манипулативни техники достигат до стадий „актуална политика“, която „демократично“ се обсъжда и впоследствие се превръща в закони. Накратко, „2023. Big Brother is watching you“.

„Промиването на мозъци“ се осъществява чрез мозъчните огледални неврони, които се активират не само, когато човек извършва някакво действие, но и когато гледа друг човек да изпълнява това действие. Мозъчните огледала имитират, възпроизвеждат действията на другите. Така се постига „промяна на рамката“ (reframing) за оценяване на събития и личности. В зависимост от това от кой „прозорец“ гледаме се оформят групи от хора с различни мнения за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Настъпват поведенчески и когнитивни нарушения, като недостиг на емпатия и на (сократова) енкратия (морална устойчивост) - „война на всички срещу всички“ (bellum omnium contra omnes).

Забравили завета на кан Кубрат, ставаме Ф-Ф (фобо-филско) общество: това, което възмущава едни, възхищава други, често базирано на геополитическата конюнктура. Например, през 1941 г. България се присъедини към силната тогава Германия. Ето част от речта на председателя на Народното събрание: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония.“ Сега това звучи така: „Ние, българските политици, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни евроатлантически приятели.“ А „с нашите сърдечни български приятели“ кога ще се разберете?

С надежда да спре агресивният диалог между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, ето един пример за подражание: преди няколко години в Румъния премиерът Виктор Понта заяви, че той и президентът Траян Бъсеску са подписали споразумение за сътрудничество - въпреки че преди изборите Бъсеску нарече Понта „прасе“ и „маниакален лъжец“, сега Понта каза: „Няма да се наричаме взаимно с други имена и няма да използваме сравнения от животинското царство“.

Las dos Espaсas (Двете Испании) e фраза от поемата „Поговорки и песни“ на Антонио Мачадо. Тя отразява „загиващата“ и „събуждащата се“ Испания, противопоставянето на монархичното и демократичното мислене на испанците в началото на XX век, което по-късно се превърна в Гражданска война (1936-1939).

Любомъдри читателю, никой не знае колко години ще продължава Б-Б (българо-българската) война. Защото в мозъчните огледала продължава да се отразява масовото опростачване - мечтата на политиците да стават по-лесно избираеми. Ако се изпълнява, „Съединението прави силата“ е много ценно - макар и вносно, белгийско - лекарство за преодоляване на разединението, но лекарството не действа без „промяна на мисленето“ (гръцката metanoia, която означава „прошка“) на „Двете Българии“. Целият девиз гласи: „Съединението прави силата, а силата ражда независимостта.“, но „независимостта“ липсва пред и в НС. Вероятността да се осъществи е трудно да се прогнозира. Една от причините - може би най-важната - е, че България е единствената източноевропейска страна, която не се лустрира - не се прочисти от комунистическите травми и така имахме коалиция между БСП и СДС, след това премиер-комунист, премиер-цар и президент-комунист и то 2 х 5 години.
Затова, нека политиците се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно - единение за доброто на „Едната България“. Иначе онези, които алчнеят, лъжат и крадат, ще продължават да управляват тези, които създават просвещение, наука и изкуство. Другото е „нищо и после нищо, и нищо, и после нищо“ (nada y pues nada y nada y pues nada). Тоест, неоконституционна ротационна некоалиция.

Все пак, тези дни най-после имаме прояви на колективна емпатия за „стоп на насилието“ и за съдебна справедливост. Безпокоя се, че некоалицията ще ги използва да угоди на един урсус (лош) човек в Брюксел и ще ратифицира Истанбулската конвенция без да пита Народа, Светия Синод на Българската Православна Църква и Конституционния съд. И, че може да се появи българското #MeToo движение.

Тъжен послеслов

И синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.
- По старшинство на мен се пада - казал Батбаян.
- Това няма да го бъде, ти да ни командваш - рекли четиримата му горди братя.
- Аз оставам тук, на бащината си земя - казал Батбаян.
- Аз поемам на север - казал Котраг.
- Аз на юг - казал Аспарух.
- Тогава аз тръгвам на запад - казал Кубер.
- Аз идвам с тебе, бате - казал Алцек. И поели в четирите посоки на света.

Оптимистичен послеслов

„Вече сме на първо място в света! 20 години труд, 20 години преподаване, 20 години Международна олимпиада по лингвистика и най-накрая България е на първо място по брой златни медали за всички времена!“ - писа един от Учителите на нашите млади олимпийци.