Бюджет 2021 е отказ от финансова дисциплина

Преди дни ведомството на финансовия министър Кирил Ананиев представи проекта за държавен бюджет за 2021 г. Снимка Булфото 

Прогнозата на правителството за 2020 г. вероятно няма да се изпълни

Ще доведе до по-големи дефицити и нови дългове, които да ги финансират

Приносът на външния сектор да бъде близък до нула

Mинистерството на финансите подготви проекта за държавен бюджет за 2021 г. Мотивите към него са представени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2021-2023. В няколко последователни статии ще разгледам основните параметри на този проект, като започна с макрорамката.

Основен макроикономически сценарий

Анализът и прогнозата за развитието през 2020 г. се базират на данни за първите 9 месеца на годината. Това означава, че за по-краткосрочните индикатори са използвани данни до края на август, докато при брутния вътрешен продукт обхватът е до средата на годината.

Тази прогноза може да се характеризира като силно оптимистична, тъй като предвижда спад на реалния брутен вътрешен продукт (количеството продадени стоки и услуги за крайно потребление, като се изключи влиянието на инфлацията) с едва 3%. Това се случва на фона на очаквани спадове от 4,7% за световната икономика и от 8,3% в Европейския съюз. Освен това актуалната прогноза на Европейската комисия за България от юли предвижда свиване на българската икономика със 7,1% в реално изражение. Повечето прогнози, които са направени през месеците септември и октомври, вече са по-оптимистични спрямо предходни техни версии. Например, Българската народна банка наскоро ревизира прогнозата си за спад на БВП в реално изражение от 8,5% на 5,5%, но все още разликата с МФ е голяма.

Единствено агенцията за кредитен рейтинг Moody’s се доближава по оптимизъм до българското правителство, като очаква спад от 3,5%. С това и с приемането в Механизма на обменните курсове II и Банковия съюз тя оправдава повишаването на суверенния рейтинг, без да отчита разхлабването на фискалната политика като рисков фактор. Тази агенция в миналото е имала негативен опит с представянето си в периоди преди и по време на криза. Така през 2017 г. тя е принудена да плати глоба от 864 млн. долара в Съединените щати заради завишаване на рейтингите по ипотечни ценни книжа преди световната финансова криза през 2008 г. Също така трябва да се отчете фактът, че услугите на тези агенции заплаща лицето, на което се присъжда рейтингът, а не ползвателите на тази информация.

Разхлабването на политиката се признава и от правителството в частта от документа относно структурния дефицит. Този показател отчита фискалната позиция спрямо състоянието на бизнес цикъла. До 2019 г. е налице структурен излишък, а от 2020 г. и през 2021 г. се очаква структурен дефицит. Тоест от салдо, което надвишава необходимото за изпълнение на средносрочната бюджетна цел, се преминава към такова, което е по-ниско от необходимото. Според МФ основният фактор за това е пандемията и реакцията спрямо нея, но това твърдение предстои да бъде проверено и вероятно потвърдено от Европейската комисия. Всъщност основният мотив за промяната са предстоящите избори, които подтикват правителството към предприемането на все по-популистки мерки.

Макроикономическият сценарий за 2020 г. предвижда приносът на външния сектор да бъде близък до нула поради едновременния спад и на износа, и на вноса. Българските фирми са силно интегрирани с европейските пазари и в голяма степен производството за износ изисква преди това внос на енергийни ресурси и суровини. Освен това покупките на някои стоки, особено такива за дългосрочно потребление, се свиха поради намаляването на разполагаемите доходи или с цел генериране на повече спестявания, които да спомогнат за по-лесното изкарване на зимния сезон.

Очакваният спад на инвестициите в реално изражение е 10,5%, въпреки че те се понижават на годишна база дори и през първото тримесечие на 2020 г. Реалният им спад за полугодието е 11,2% на годишна база, а освен това от МФ очакват спадът им да продължи и през 2021 г. макар и с 5,4%. Освен това прогнозата за преките инвестиции в страната е 2,9% от БВП, която също изглежда трудно изпълнима. Според данни на БНБ към края на август те са едва 0,6% от БВП. Тези факти показват, че понижението на инвестициите през 2020 г. вероятно ще бъде по-сериозно.

Друга изненада представлява очакваният растеж на крайното потребление с 1% в реално изражение. През първите 6 месеца на годината действително е регистриран растеж от 0,6% на годишна база, което е резултат от нарастването с 3,7% през първото тримесечие и спад от 2,2% на годишна база през второто. През третото тримесечие транспортът и търговията на дребно продължават да се свиват, докато комуникационните услуги нарастват. До края на годината перспективите не са за съществено подобряване на ситуацията. Банките вече са по-предпазливи при отпускането на потребителски кредити, а трансферите от чужбина, които осигуряваха немалка част от разполагаемия доход на множество домакинства, са се свили почти наполовина. Подобряването на трудовия пазар през третото тримесечие изглежда резултат от сезонни фактори, като през октомври броят на безработните лица отново започна да нараства. Тези фактори не допринасят за повишаване на потреблението до края на годината.

В резултат от изброеното по-горе прогнозата на правителството за 2020 г. вероятно няма да се изпълни. Важен фактор в случая се явява качеството на данните, които публикува Националният статистически институт. Напоследък някои данни и техните последващи ревизии изглеждат не съвсем последователни и логични и поставят под съмнение обективността им. Освен това резултатите за БВП през 2020 г. ще бъдат използвани в предизборната кампания. Евентуално по-неблагоприятно, спрямо прогнозираното, ще се яви негатив за настоящото правителство.

Данните за 2020 г. са особено важни, тъй като представляват основата, върху която се изгражда прогнозата за следващите години. Прогнозираният дефлатор (2,5%) е относително висок на фона на спадналото търсене в страната и на по-ниските цени на горивата и на някои суровини на международните и на местните пазари. Той обаче влияе върху номиналния БВП. По-висок дефлатор означава по-голям номинален БВП. По този начин се получава, че БВП през 2020 г. (119,1 млрд. лв.) е почти равен на този от 2019 г. (119,8 млрд. лв.).

В прогнозата се очаква 2021 г. да бъде по-успешна за българската икономика, която да се разшири в реално изражение с 2,5%, а в абсолютен размер да достигне 124,5 млрд. лв. Принос към растежа ще имат потреблението и външният сектор, докато инвестициите ще се понижат. Безработицата ще се намали, доходите и инфлацията ще се повишат, ще нараснат поръчките от чужбина и износът. При част от показателите ще се възстановят параметрите от 2019 г., а при други това ще се случи през следващите години. При този сценарий се разчита на намирането на изход от кризата с коронавируса. Такова развитие е желано от всички, но изобщо не е сигурно. Заложените параметри изглеждат изпълними, но зависят от множество фактори.

Бюджетен дефицит и държавен дълг

През 2020 г. се очаква бюджетният дефицит на начислена основа да бъде 5,2% от БВП, а през 2021 г. да се свие до 5% от БВП. Така той се доближава до рекордно високия дефицит през 2014 г., който е в размер 5,4% от БВП. Той обаче е с еднократен характер, което се потвърждава и от резултатите през следващите години. Докато през 2020 г. действително са налице извънредни обстоятелства и спад на икономиката, то през 2021 г. правителството предвижда растеж. Това предполага намиране на решение относно пандемията. Ако такова е открито, това би означавало, че подобен размер на дефицита би бил неоправдано висок.

Намеренията на МФ потвърждават очакваната от мен актуализация на бюджета в края на годината. В нея се предвижда увеличаване на бюджетния дефицит на касова основа за 2020 г. до 4,4% от БВП при предвиден в предходната актуализация 3,5% от БВП. На няколко места в текста се посочва, че ако се изключат разходите във връзка с пандемията ще се спази правилото за разходите. Само че голяма част от споменатите разходи се представят като свързани с пандемията, но всъщност не са. Поради това няма никаква причина те да не се отчитат при определянето на ограничението от 40% от БВП и при ограничението за бюджетния дефицит. Това означава, че тези разпоредби на Закона за публичните финанси няма да бъдат спазени.

През 2022 и 2023 г. се предвижда придобиване на бойна техника за изграждане на батальонна бойна група от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, които се приемат за еднократни разходи. През последните години обаче тече процес на превъоръжаване на българската армия, който почти ежегодно поражда разходи. Поради това еднократният им характер отново е под въпрос. Като цяло при отчитането на разходите се наблюдава стремеж част от тях да се определят като еднократни. Целта е заобикалянето на фискалните правила за максималния размер на разходите и на бюджетния дефицит.
Според данните на НСИ към края на 2019 г. задълженията по краткосрочни заеми са 6 млн. лв. при общ размер на консолидирания брутен дълг на държавно управление 24 212 млн. лв. Това означава, че относителният дял на краткосрочните задължения е изключително нисък и по този начин се оскъпява обслужването на държавния дълг.

Бързото нарастване на този показател през 2020 г. (поетият нов дълг е около 8 млрд. лв.) ще допринесе за високото му равнище в края на годината. Дълговото бреме допълнително ще нарасне през 2021 г., Първоначално в проектобюджета е предвиден таван за дълга през годината в размер 4,5 млрд. лв., но той вероятно ще бъде увеличен допълнително, както това се случи през 2020 г. Така към края на 2021 г. дългът е възможно да надхвърли 30% от БВП. По този начин ще се достигне най-високото ниво на този показател след 2004 г.

Рисковете при описания сценарий са свързани с продължаването или дори изострянето на епидемията, както и с предстоящите избори. Предвиденото съществено нарастване на разходите вероятно ще предизвика допълнителни искания от различни групи по интереси за още по-сериозно разхлабване. С този проект се показва готовност за пълен отказ от финансова дисциплина, което да доведе до още по-големи дефицити и необходимост от нови дългове, които да ги финансират. Предвиденият размер на дефицита на сектор “Държавно управление” през периода 2020-2021 г. е почти 12,4 млрд. лв., което е абсолютен рекорд за две последователни години и представлява сериозна опасност пред устойчивостта на публичните финанси.

Коментари

Задължително поле