Валя Ахчиева, автор и водещ на „Открито“ по БНТ, пред „Труд“: Агенцията по лекарствата спря действията на кръга “Марешки” по паралелния износ

Осъществявали реекспорт с пълномощни с изтекъл срок в Агенцията по лекарствата

На 8 юни в авторското предаване „Открито“ по БНТ, Валя Ахчиева разкри любопитни подробности около паралелния износ на лекарства от фирми на кръга „Марешки“. На 15 юни журналистката бе изслушана от парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Търсим Ахчиева, за да разберем каква е реакцията след разследването й от компетентните органи – НАП, Изпълнителна агенция по лекарствата, НЗОК и митниците. Оказва се, че най-бързо са реагирали от ИАЛ, но журналистката разкрива и други любопитни подробности около реекспорта на скъпи медикаменти, който оставя без лечение тежко болни българи.

– Докъде стигна разследването ви за паралелен износ на скъпи лекарства, свързан с фирми от кръга „Марешки“?

– Може би въпросът е: Какво се случи след разследванията за този паралелен износ, защото има и новина по темата. В последното ни разследване ние показахме, че фирмата „Трейднет-България“ на рускинята Нина Катченко (тя е едноличен собственик и управител на тази фирма от 21 септември 2012 г. досега), с пълномощник Веска Марешка и с преупълномощени лица – депутатът от „Воля“ Пламен Христов и Снежана Филипова от София, всъщност е действала с пълномощни с изтекъл срок. Става дума за пълномощни представени пред ИАЛ. До днес няма представени други валидни пълномощни в досието на фирмата там.

– Това означава ли, че фирми-фантоми са изнасяли лекарства?

– Това означава, че след като срокът на генералното пълномощно на Веска Марешка е изтекъл през септември 2015 г. , една група лица са осъществявали търговия с лекарства без представителна власт. Т.е. не са никои към днешния момент. И точно в тази връзка е новината. След като в БНТ разкрихме, че е извършван паралелен износ на медикаменти от лица, с изтекли пълномощни, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е изпратила писмо до фирмата „Трейднет-България“ и до Веска Марешка, до Снежана Филипова и до Пламен Христов. В писмото се посочва, че след като е изтекъл срокът на пълномощните, спират действията на тези хора в търговията с лекарства. Такива действия могат да бъдат извършвани само от управителя на дружеството, т.е. от Нина Катченко.

– Не разбрах на какво основание са допускани хората от кръга „Марешки“, чиито пълномощни са изтекли, в продължение на близо две години да търгуват с лекарства и как е възможно това да не бъде забелязано до този момент?

– Възниква и друг въпрос – дали оборотите, които са осъществявани от септември досега са действителни. Ако оборотите са фиктивни, дали не е нарушен законът за ДДС? Дали не е ползван данъчен кредит, който не се следва. Ние открихме склад във Велико Търново, който се намира на една площадка със склада на другата фирма дистрибутор на фамилията Марешки – „Фармнет“ АД. Беше му направена снимка от инспекторите на ИАЛ през дупката на вратата, защото тя беше заключена с катинар. Складът на снимката е празен. Виждаме, в един друг документ на ИАЛ, изпратен до Националната агенция по приходите (НАП), че проверката им е установила следното: Складът на „Трейднет-България“ във Велико Търново не функционира. Същият за дълъг период от време е бил без складови наличности.

– Как са изнасяли лекарства от празен, нефункциониращ склад?

– Това трябва да установят от НАП. В разследването, излъчено по БНТ, ние изнесохме и данни за оборотите, които са от информационните системи на НАП. От тях става ясно, че само за първите три месеца на тази година фирмата „Трейднет-България“ е направила оборот от 5 млн. лв. ,т.е. на тази стойност е изнесла лекарства за европейски държави. И сега след като ИАЛ пише, че този склад не функционира и че дълго време е бил без наличност на лекарствени продукти, наистина възниква въпросът фиктивни ли са тези сделки. Ние установихме, че една партида лекарства най-напред се продава от „Фармнет“ на „Трейднет“, а след това „Трейднет“ го продава на „Фармнет“. И това става в рамките на два дни – на единия се продава, а на другия се връща обратно стоката. Кога се прави това?

– Засекли ли сте данни за търговия с лекарства на едро от аптеки на Марешки?

– Това може да бъде установено единствено от НАП, защото няма кой друг да има тази информация. Проблемът с паралелния износ на лекарства, е че контролът е разпокъсан между НАП, митниците, ИАЛ, както и здравната каса, макар че тя е с публични средства. Какво се оказва на практика? Всеки влиза в една аптека и проверява това, което е по неговия закон. Ако проверката се извършва от ИАЛ, те ще видят само имената на лекарствата. Те нямат право да видят движението им като стока. Това ще го вземе като информация НАП, но те няма да знаят какви са разрешителните режими. А здравната каса знае за пациентите и количествата лекарства, които са необходими за определени категории от тях. Този разпокъсан контрол създава проблема с паралелния износ. Да, паралелният износ не е незаконен, но когато се използва измама или се извършва от хора, които нямат представителна власт, или някой се е скрил зад лицето или личните данни на друг, тогава се появява проблем и страдат болните.

– Не разбрах упълномощените лица на „Трейднет-България“, чиито пълномощни са с изтекъл срок, уведомявали ли са ИАЛ за реекспорта на лекарства, който възнамеряват да извършат?

– Да. Но ИАЛ само вижда намеренията на фирмата, вижда списъците със скъпоструващи лекарства за онкологични заболявания, за диабет, за артрит режимът е само уведомителен. Те не знаят дали е осъществен този износ. Това трябва да го установи НАП. Сега от агенцията по лекарствата питат НАП дали тези лекарства са изнесени.

– За кои държави са изнасяни лекарствата?

– По документи оборотът за 5 млн. лв. за първите три месеца на тази година е изнасян за Румъния, Германия , Чехия и Англия. Като най-голям, почти за 3 млн. лв. е износът за Румъния. Професор Николай Данчев, който е шеф на националния съвет по реимбурсиране, изрази съмнения в разследването ни, като каза, че няма логика да отиват в Румъния. Обясни, че там цените са същите, като у нас и дори в някои случаи са по-ниски. Според него твърде вероятно било от Румъния да се изнасят за Германия.

– Има ли случаи, при които лекарство дошло от Германия, да се връща с паралелния износ отново там?

– Да, но на много по-ниска цена. Дадохме примери с „Хумира“ (ампула за артрит). В България тя се плаща от здравната каса 1600 лв. Тя пристига от Германия в страната ни на тази специална цена. В Германия ампулата струва 1878 евро. т.е. дистрибуторът получава това лекарство по договор за България и след това го изнася в Германия. И той печели, а болните губят.

– Вероятно реекспортът е на някаква междинна цена, в която е калкулирана печалбата на износителя…

– Това няма как да го знаем и няма как да градим хипотези. Ние знаем факта, че пазарът е оголен откъм скъпоструващи лекарства, че са нарушени правата на болните, които нямат достъп до скъпоструващо лечение, след като медикаментите за него липсват. След като тези лекарства са били доставени в страната ни и след това са изнесени, трябва да се намери механизъм, пазарът да е наситен. Ако има излишъци, нека да ги изнасят, където искат. Аз останах много изненадана от изслушването ми в парламентарната комисия по сива икономика. Първа точка беше изслушване на финансовото министерство, на зам.-министър Бойко Атанасов по промените в ДОПК. Промените засягат ограничаването на финансови престъпления при прехвърляне на фирми. Депутатите от комисията гласуваха промените. А те възпрепятстват изкупуването на дялове от фирми с цел източване на ДДС. Става въпрос за прехвърляне на фирми на клошари, или на някой много беден, или на някой, който не може да чете и пише и той дава пълномощно на някой друг, който започва да точи ДДС… Оказва се, че НАП не може да направи нищо на пълномощника. Не може да направи нищо и на първия собственик с дългове към бюджета. Промените, които бяха гласувани, правят пълномощника отговорно лице, за това което върши. Случаят с пълномощниците на „Трейднет-България“ и рускинята Нина Катченко , който аз представих пред комисията в НС, не е ли същият? На следващия ден депутатите започнаха да обясняват, че случаят не бил за тяхната комисия, а за здравната, защото бил за лекарствата. Защо прехвърлят топката? По първа точка гласуваха контролът да стане ефективен за пълномощниците, които не носят отговорност, а по втората точка не откриха аналогия с руската гражданка и с изтеклите пълномощни. Питам защо след като предаването бе излъчено на 8 юни и се разбра, че пълномощните в досието на ИАЛ са изтекли, а руската гражданка не е издала нови? Това означава, че има нещо нередно. Не мога да си обясня и опита на депутатите да си прехвърлят топката. Страхуват ли се, или има и нещо друго?…

– Имаше ли представител на здравната комисия по време на изслушването ви в НС?

– Там беше шефът на здравната комисия Даниела Дариткова. Очаквах, че е донесла пълна папка със сигналите на болни, които бомбардират здравното министерство и ИАЛ от началото на годината, заради липса на скъпоструващи медикаменти и невъзможност да се лекуват. Тя не само, че не носеше такава папка, но и ми зададе парадоксален въпрос: „Кажете, има ли престъпление?“. Нито аз, нито госпожа Дариткова сме прокурори, за да кажем дали има престъпление. Аз като журналист съм открила три пълномощни с изтекъл срок в ИАЛ и чрез тях се извършва търговия с лекарства. Представяйки този факт на компетентните органи, те ще кажат кой, какво престъпление е извършил. Озадачава ме поведението на депутатите, които казват – това не е наш проблем. А по първа точка, за клошарите и точенето на ДДС, гласуват промените. Когато се търгува с лекарства без документ, това не попада ли в нерегламентираната търговия?

– Депутатите твърдят, че паралелният износ е законен, че ако го ограничат, ще нарушат европейските правила.

– Той е законен, но създава проблем. Поведението на народните представители по време на изслушването за мен е необяснимо. По първа точка гласуваха да не се вършат лоши неща от клошари, взели някой лев, а по втората точка не трябвало да се занимават с рускинята от чието име група хора осъществява търговия с лекарства за милиони левове, без да имат право на това според ИАЛ.

– Кой в случая носи отговорност за паралелния износ на лекарства от лица с изтекли от септември 2015 г. пълномощни?

– Ако някой открие данъчно престъпление отговорност би следвало да носи рускинята Нина Катченко. Няма да носи, отговорност нито предишният мажоритарен собственик Веска Марешка, няма да носят нито пълномощниците – Веска Марешка, Пламен Христов и Снежана Филипова. Сега компетентните органи трябва да търсят рускинята, за да я питат. Но доколкото знам, Катченко не е идвала в България.

– Кой е подавал финансови отчети и данъчни декларации за фирмата на Катченко? Плащани ли са данъци?

– НАП съобщиха, че фирмите „Фрамнет“ и „Трейднет-България“ използват една и съща счетоводна кантора и от един и същ IP адрес пристигат всички документи. Предполага се, че това е счетоводната къща, свързана със Светлана Марешка .

– Има ли след разследването ви, излъчено на 8 юни по БНТ, нов паралелен износ на „Трейднет-Блгария“?

– От НАП трябва да кажат. Чака се какво ще отговорят от приходната агенция за склада на „Трейднет-България“ във Велико Търново. След като ИАЛ са установили, че този склад не функционира, трябва да стане ясно откъде са тръгвали лекарствата за паралелния износ.

– Т.е. има следния прецедент – фантоми изнасят лекарства от склад, в който отдавна не са влизали лекарства?

– Да, това са установили от агенцията по лекарствата. А тъй като складовете на „Трейднет-България“ и на „Фрамнет“ се намират на една площадка, каквито и сделки да има, излиза, че кашончетата с лекарствата трябва от единия склад да се прехвърлят в другия и после обратно. Интересна ситуация! В България по сегашния закон никой не носи отговорност – само рускинята от Дубовка край Волгоград Нина Катченко.

 

Нашият гост

Валя Ахчиева е автор и водещ на предаването за разследваща журналистика „Открито“ по БНТ. Автор е на поредица от разследвания в областта на здравеопазването, сивата икономика, контрабандата с горива. След разследването на Ахчиева за внесените ваксини от Турция бяха повдигнати три обвинения на бившия здравен министър Петър Москов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

Още по темата

  1. По сигнал на прокуратурата КЗК глоби с половин милион лева фирма на Марешки за нелоялна конкуренция

  2. Live С административен натиск, с нелоялна конкуренция и с въвличане в дългове Марешки е изнудвал аптекарите по три схеми

  3. Live Искал да затворят, да му ги продадат или да купуват неизгодно от него лекарства Главният прокурор поиска сваляне на имунитета на Марешки и още двама депутати от „Воля“ за изнудване на аптекари

  4. Емил Димитров, шеф на комисията за борба със сивата икономика в НС, пред „Труд“: Трябва да се регулира паралелният износ на лекарства

  5. Кухи фирми и празни складове крият истината за аптекаря Играта с евтините лекарства на Марешки В разследване по БНТ Валя Ахчиева разкри как се ощетяват болните у нас

  6. Марешки ще ни освобождава от „робството на монополите“ Да купиш изборите с аспирин и дизел

    От
    Изображение на д-р Илия Илиев
error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.