Великото затваряне ще удари всички икономики

Неясен е ефектът от стратегията на изчакване на правителството за помощи към нуждаещите се

МВФ прогнозира глобален спад от 3%

В България валутният борд е котва на стабилност

Международният валутен фонд обяви прогнозите си за икономическо развитие, които са сериозно ревизирани в негативна посока поради влиянието на кризата, предизвикана от коронавируса COVID 19. МВФ посочва, че тази криза не е като останалите и се наблюдава значителна несигурност за влиянието й върху живота на хората. Много страни се сблъскват със здравна криза, финансова криза и срив в цените на суровините. Управляващите реагират с мерки за подкрепа на домакинства, фирми и финансови пазари, но е налице несигурност относно тяхната ефективност. Кризата е наречена Великото затваряне и се оценява от МВФ като по-тежка от предходната глобална криза (Великата рецесия).

МВФ прогнозира глобален икономически спад от 3%, което е значителна промяна спрямо прогнозирания растеж от 3,3% през януари. По време на Глобалната финансова криза през 2009 г. спадът беше незначителен -0,1%. МВФ предполага пандемията да отшуми през втората половина на годината, мерките на правителства и централни банки да предотвратят вълна от фалити на компании, прекалено висока безработица и сериозни проблеми във финансовата система, което да доведе до много бързо възстановяване през 2021 г. Въпреки това спрямо предходната прогноза се очертават загуба на БВП в световен мащаб в размер на 9 трлн. долара, което е повече от икономиките на Германия и Япония заедно.

Според МВФ Великото затваряне няма да пощади никоя икономика, като особено застрашени са страните, които разчитат на туризма. В МВФ се разработват и алтернативни сценарии, като при продължаване на пандемията и през втората половина на годината се предвижда допълнителен спад в глобалния растеж с още 3 процентни пункта и той ще е в размер на -6%.

Прогнозите за еврозоната за 2020 г. предвиждат спад със 7,5% в реалния БВП, докато в САЩ е 5,9%. Разликата с предходната прогноза за еврозоната през 2020 г. е -8,8 процентни пункта, като през януари кризата в Китай беше налице и МВФ очевидно подцени възможното глобализиране и тежкото отражение върху развитите икономики. Липсата на реформи увеличи уязвимостта на държавите, доведе до високата им задлъжнялост и е основна причина кризата вероятно да им се отрази дори по-негативно от текущите прогнози. Тази задлъжнялост ще се увеличи рязко през настоящата година, което ще оскъпи плановете за възстановяване, като те ще изискват значителни ресурси с неясен към момента източник.

По отношение на икономическите мерки, предприемани от правителства и централни банки, се посочват следните: гаранции за кредити, ликвидни улеснения, отлагане плащането на заеми, увеличаване на покритието на обезщетенията за безработица, отлагане плащането на данъци и др. МВФ изрично набляга на необходимостта от разработване на координирани планове за възстановяване, особено при държави, които имат необходимото фискално пространство. Препоръчва се заздравяване на балансите на публичния и частния сектор. Допуска се продължаване на мораториумите за плащане на кредити, както и преструктуриране на дълговете във фазата на възстановяване.

Прогнозите за Германия са за свиване със 7% през 2020 г. Недостатъчното възстановяване през 2021 г. е обща характеристика на прогнозата за най-развитите икономики от еврозоната, което е израз на структурните слабости, неадресирани в дълъг период от време. Безработицата в Германия ще достигне скромните 3,9% през 2020 г., което изглежда като прекалено оптимистична оценка за ефективността на мерките за запазване на заетостта.

Спадът през 2020 г. във Франция ще бъде 7,2%, а безработицата ще достигне 10,4% и ще се запази на тези нива през следващата година, при 8,5% през 2019 г. Икономиката на Италия ще се свие с 9,1% през 2020 г., а безработицата ще нарасне до 12,7%, докато в Испания стойностите ще са съответно -8% при рязко увеличаване на безработицата до 20,8% (с 6,7 процентни пункта). Най-голям спад в еврозоната се очаква в Гърция - 10%, като безработицата ще достигне 22,3%. Относително висока безработица се очаква и в Португалия от 13,9%.

Страните извън еврозоната ще имат относително по-нисък спад през 2020 г., като в Унгария се очаква 3,1%, в Полша 4,6%, в Румъния 5%, докато Чехия ще има малко по-силен спад от 6,5%.

Основната причина за икономическия срив и негативните прогнози за еврозоната към момента е заразата с коронавируса, но един реалистичен поглед към икономическата ситуация изисква да се посочват и съществуващите слабости и отлагани реформи преди началото на кризата. В няколко статии предупредих, че еврозоната навлиза в рецесия през 2020 г., като е възможна и криза. Някои от проблемите и преди карантината са раздут публичен сектор и администрация, неефективни социални разходи, утежнени регулации на бизнес средата и трудовите отношения, подценяване на рисковете на финансовите пазари, дълъг период на отрицателни лихвени проценти на Европейската централна банка и липса на конкуренция между банките за привличане на финансови ресурси, високи публични дългове, липса на адекватна оценка на платежоспособността на държавите, недостатъчна конкурентоспособност, технологично изоставане и др. Тези проблеми задълбочават спада в икономиката, като адекватните планове за възстановяване изискват реално преструктуриране и адресиране на слабите места, за постигане на по-голяма устойчивост в бъдеще.

У нас

България е много добре позиционирана в прогнозата, с относително нисък спад от 4%. Безработицата почти ще се удвои през 2020 г. и ще достигне 8%, а инфлацията ще се забави до 1%. Тези стойности не кореспондират със сценария за икономиките на Германия, Италия и Франция, които представляват основни търговски и финансови партньори на страната. Освен това икономиката на България е една от най-силно интегрираните в световните вериги на добавена стойност и поради това зависи силно от възстановяването им.

В България валутният борд е котва на стабилност вече над 20 години, налице са значителни валутни резерви, ниска задлъжнялост на публичния сектор и по-големи възможности за реакция чрез фискалната политика. Вече се подготвя емисия държавни облигации на международните пазари. Освен това официално е обявено споразумение за суапова линия между Българската народна банка и Европейската централна банка до края на 2020 г. с възможност за удължаване. То има предпазен характер и ще даде възможност на БНБ да вземе назаем до 2 млрд. евро от ЕЦБ срещу български левове.

За разлика от скорошните споразумения между ЕЦБ и датската и хърватската централни банки това с БНБ няма за цел осигуряване на ликвидност на местните финансови институции. То трябва евентуално да осигури допълнителни валутни резерви на БНБ. Към средата на април тези резерви надвишават 27,5 млрд. евро и представляват 114% от общия размер на паричните задължения на БНБ. Тези задължения включват банкнотите и монетите в обращение и салдата по сметките на правителството, бюджетни организации и други депозанти. Предвид достатъчното покритие и наличната информация към момента подобна застраховка не изглежда необходима.

За пръв път споразумението беше споменато на пресконференция на представители на правителството, докато БНБ в случая изглежда като изпълнител на чужда инициатива. БНБ по принцип има консервативно медийно присъствие, което е обичайно за централна банка. Конкретният случай обаче не предполага каквото и да е участие на правителството при подобно споразумение. Това повдига изключително важния въпрос чия е идеята и дали БНБ действително е независима от изпълнителната власт институция при изпълнението на мандата си. Това е едно от най-важните формални условия левът да бъде приет за участие в Механизма на обменните курсове.

Въпросът е важен и по друга причина - освен като застраховка подобно безпрецедентно споразумение може да се тълкува и като сигнал за предстоящи проблеми. Преди известно време такива възникнаха, именно заради решението на управляващите да изменят Закона за БНБ в частта му засягаща фиксирания валутен курс на лева спрямо еврото. Засега БНБ не предоставя никаква допълнителна информация освен официалното съобщение за договарянето.

Правителството, от своя страна, обяви разширяване на възможностите за отпускане на кредити за малкия и средния бизнес, за самонаетите и за работещите, пуснати в неплатен отпуск, Те ще се отпускат от търговските банки и ще бъдат гарантирани от държавата, а според официалните разчети могат да достигнат до 4,5 млрд. лв. Те обаче предстои да бъдат реализирани на практика и е възможно интересът сред кредитополучателите да не достигне очакваните стойности.

Към средата на април броят на безработните лица вече превишава 270 хил. През първия месец на кризата обаче на практика не са извършени почти никакви допълнителни трансфери към уязвимите групи. До 20 април извършените плащания по мярката 60:40 са едва 1,57 млн. лв. за запазването на почти 5 600 работника, докато одобрените досега проекти включват около 12 000 работника. Общият брой на исканията обхваща 61 хил. души, но не всички ще покрият изискванията.

Реализирането на основния сценарий на МВФ за България не предполага висок бюджетен дефицит и силно увеличаване на задлъжнялостта. Неясен е ефектът от продължаване на стратегията на изчакване от страна на правителството по отношение на увеличаване на свързаните с кризата разходи към нуждаещите се групи. От една страна това не раздува дефицита, от друга възниква риск да се изпусне моментът на необходима интервенция, което да задълбочи икономическия спад в бъдеще. Постигането на относително невисок дефицит изисква отпадане на някои не толкова необходими към момента разходи (например, за военна техника) и пренасочване на други към запазване на заетостта и социални трансфери. Необходимо е да се обмисли насочването на ресурсите и към отпускане на нови инвестиционни кредити, които да позволят относително по-бързо възстановяване.

Коментари

Задължително поле