Величка Стойчева, директор на най-голямото училище в България - 18. СУ, пред “Труд”: Не трябва да прекаляваме с мерките в училище

Снимка: Цветан Томчев

Днешните деца са различни по отношение на своите дигитални компетентности, но са и същите бунтари като нас

15 септември винаги е ден за промяна, през който има тъга по изминалото лято, но и голямо вълнение заради предстоящото ново начало. С какви чувства обаче посрещат децата, родителите и учителите първата учебна година, която започва под сянката на COVID-19 - отговаря ни директорът на най-голямото училище у нас - 18. СУ “Уилям Гладстон” в София Величка Стойчева. Тя ръководи образователна институция с над 2400 ученика, която се подготвя да бъде един от 15-е училищни центрове за дистанционна форма на обучение. Заедно с нея търсим и отговори на въпросите за големите и малките предизвикателства пред училището, променил ли се е пътят на просветата и колко различни са учениците в дни като днешните.

- Госпожо Стойчева, предстои първата учебна година, която започва в условията на епидемия от коронавирус. Как можем да успокоим родители, учители и ученици?
- От нас се изисква да се справим организационно. Родителите се притесняват с основание за готовността на училищата да посрещнат тази ситуация. Те внимателно наблюдават организационната култура в образователната институция и ние следва да отговорим адекватно на техните въпроси. За съжаление не бих могла да гарантирам, че никой няма да бъде сред заразените, но мога да уверя всички заинтересовани страни - ученици, родители, учители, че сме предприели в училище всички необходими мерки да предотвратим заразата.

- Има ли вече подадени заявления за дистанционна форма на обучение?
- Да, имаме три подадени молби за дистанционно обучение, и трите са свързани със здравния статус на детето. Имат според мен основание, така че нямаме какво да направим в тази ситуация. Колкото и да разговаряме с родителите, че могат да се обучават в дневна форма с елементи на отдалечен достъп, в този случай те имат основание. На този етап по другата линия - по желание на родителя, при нас няма подадени заявления, макар че го очаквам, защото всеки родител трябва да вземе решение, когато касае детето му. Няма да бъда изненадана, но Слава Богу, към момента е така.

- Очаквате ли през следващите седмици, когато дойде и сезонът на грипа, повече родители да прибегнат до тази нова възможност?
- Ние го очакваме с оглед на това, което предстои. Няма как да избягаме от коронавируса и да си заровим главите в училище, в прекия и преносния смисъл на думата, така че със сигурност ще има случаи на COVID-19, и тогава вероятно и родителите ще вземат други решения. Така че предстои да видим какво ще се случи. Лично аз очаквам края на септември, началото на октомври да имаме такива случаи, които да се нуждаят от подкрепа. В началото на учебната година всички са въодушевени, смятат, че някак ще ни подминат нещата, аз също, трябва да призная, но обстоятелствата са такива. Не знаем как ще се развие вирусът, има различни случаи в различни държави. Аз ги следя в общи линии.

- Има протести на родители срещу маските, това ли е най-конфликтната точка за момента?
- Има полемика около носенето на маските в откритите пространства. Това е нещото, което ще ни изправи в обяснителен режим пред разни разбирания на различни родители. Слава Богу не са толкова настоятелни на този етап, имаме малко случаи. По-скоро родителите искат от нас обяснения защо, в кой коридор, кога точно ще ги носят, защо се налага. Ние имаме широки коридори, големи прозорци. Но такива са указанията, ако има промяна в правилата, ще трябва да ги спазваме.

- Как ще се справите с децата, които са доста изобретателни, и вероятно бързо ще започнат да симулират кихане и кашляне, защото ще знаят, че следва карантина вкъщи?
- Със сигурност ще има във възрастовата група пети-седми клас, защото те се най-изобретателни, когато трябва да имитират нещо. Ние го очакваме, случвало се и друг път по време на изпити да се възползват от това. Ние няма как да ги разпознаем съвсем точно. Познаваме децата, знаем от кого какво да очакваме, но трябва да бъдем много бдителни и много внимателни, за да може да не бъде нито пренебрегвана, нито и незабелязана тази ситуация. Престоят ни много предизвикателства със спазването на правилата и дисциплината, наясно сме с това, затова педагогическият ни съвет беше на открито, за да обсъдим с учителите ни в детайли ситуацията. Трябва да сме подготвени, доколкото е възможно.

- Как ще се оформят и следят оценките и отсъствията?
- Както до сега - имаме нормативна уредба, която следваме, освен това - всички ние сме и хора, взимаме под внимание всяка специфика на ситуацията и гледаме да помагаме на учениците, на родителите и на колегите.

- Няма ли да бъдат претоварени учителите със следенето и на дисциплината относно спазването на мерките срещу коронавирус?
- Да, за съжаление, вместо да се потопим в пряка учебна, образователна работа, ще трябва да обръщаме повече внимание на мерките. Ние имаме привилегията да работим с добри деца, с добра фамилна култура, винаги има и изключения. Трудно е. Няма да крия, че учителите са притеснени. Над 10% от колегите имат различни видове заболявания, включително онкологични. Преподавателите от една страна трябва да преодоляват и да създават атмосфера на сътрудничество, доброжелателност, внимание към децата, а от друга - самите те се нуждаят от такова поведение. Така че и на нас, директорите, не ни е лесно. Аз смятам, че колегите могат да реагират в ситуация, въпреки че никой от нас не е достатъчно готов за коронавирус.

- Ако повече учители излязат в отпуск или болничен в тази трудна година, има ли достатъчно резервни преподаватели?
- Ние от миналата година имаме 98% на заместване. Има списък с колеги, които сме ангажирали, когато се нуждаем от това. Този списък е отработен от 5-6 години и ние разчитаме на бивши колеги. Не искаме по никакъв начин такава ситуация да се отрази на качеството на образователния процес. Още повече, че очакваме да бъдем натоварени с дистанционната форма на обучение в някакъв момент като училищен център. Така че подготвени сме, но не на 100%. Винаги ще има нужда от допълнително включване. Особено притеснително е, когато колега е с математически дисциплини, с редките чужди езици - при нас се изучават китайски, корейски, арабски, японски език. Там резервният списък не е надежден.

- В момента как изглежда списъкът ви с резервни учители?
- Той е много актуален и го проверяваме постоянно, в този смисъл нямам чак толкова големи притеснения. Ще бъде трудно, никакво бодряшко настроение не ме е обхванало, а по-скоро действам предпазливо.

- Кажете ни малко повече за училищата, които ще се превърнат в центрове за дистанционно обучение, сред които може да е и вашето.
- Още не сме получили одобрението, санкцията на министъра на образованието и науката, но такава опция съществува. Очакваме възлагането на националната задача. Ние сме наистина подготвени, едно от училищата, които в национален план могат да обхванат дистанционното обучение. Знаем с какви учители разполагаме. Ние от 7 години се подготвяме за този вариант, защото квалификацията на нашите учители е била под лупата на всички колеги. От всички наши 157 учители, с които ще започнем тази учебна година, 85-87 процента са наистина много добре подготвени. Около 5 процента от тях се нуждаят от допълнително насочване и може би има едни 8 процента от колегите, които трудно биха могли да бъдат ангажирани към такъв вид обучение. Имаме сред преподавателите по една от специалност като математика 11 колеги, така че винаги има един, който малко по-трудно ще се справи. Но това са нормални неща. Всички обаче се обучени по европейски проекти. Имаме най-голям брой междувременни, европейски проекти. 12 от нашите учители са били в Южна Корея и са наблюдавали практики в частно училище в Сеул. Колеги са били и в Китай, имаме колега, който е наблюдавал уроци в Япония, а 6 от нашите учители са преподавали една или две години в японски училища. Ние сме натрупали опит, но никога не е достатъчно.

- Казвате, че се подготвяте от 7 години за онлайн обучение, но бяхте ли готови да се справите с новите обстоятелства, пред които ви постави COVID-19 - отдъхнахте ли си, че сте работили в посока на дистанционно обучение?
- Честно казано, отдъхнах си. Аз видях действително какво се случи, наблюдавах процесите, като включително аз работех онлайн, когато касае прякото ми преподаване по история. Ние започнахме един ден и половина преди всички останали колеги. Видях, че проработва. В рамките на един месец имахме известни затрудения с това в каква платформа влизат децата, колко са ангажирани, имахме колеги, които си спестиха известен брой часове, някои от учителите не следваха точно модела, който бяхме утвърдили. Все пак в края на учебната година, когато цялата ни информация трябваше да бъде анализирана и качена, учителите доста адекватно реагираха. Установих, че нашето училище е най-добре подготвено. Така смятам, че ни приемат и нашите родители.

- Казахте, че вълнението, отстъпва пред притеснението тази година - как оценявате този 15 септември? Дали ще става по-леко, защото учениците и учителите все пак ще свикнат с новите обстоятелства около вируса?
- Аз не приемам тезата, която се разпространява сред колегите, че откриваме годината в извънредна обстановка в условията на COVID-19. Ние нямаме нужда от това. Аз не смятам, че учебната година трябва да се отваря по изключение, каквото и да се случва, каквото и нова култура на образователната система да се наложи, тя трябва да бъде много бързо припозната, адаптирана. Това по никакъв начин не трябва се предава върху професионалната култура на колегите, още по-малко на децата. Децата трябва да бъдат поставени в естествената си работна среда - дали ще бъде присъствена или онлайн форма в кратки периоди, дори и някои от децата да изберат дистанционна форма, трябва да има адекватен отговор. В края на краищата това няма да ни бъде за последен път, трябва да се научим да живеем в тези условия по нормален начин.

- Работещи ли ще бъдат дългите насоки на МОН, които бяха дадени на училищата, за да мога да организират присъствената учебна година?
- Аз ги оценявам положително, четох ги няколко пъти, за да видя какво се очаква от директорите на училищата и изобщо цялата организация на училищата. Написани са адекватно, макар че ние можем да имаме всякакви бележки, като думата “изолация”. Не є е мястото на тази изолация, обяснена по този начин, в тези рамки. Но всъщност насоките дават ориентацията на директорите, те имат и задължителен и препоръчителен характер. С това, което касае препоръчителния характер, не трябва да се оригиналничи. Някои колеги започнаха да измислят неща, които няма да работят. И аз, и те сме много наясно, че за да запазим репутацията на училището, не трябва да прекаляваме. Родителите очакват от нас спокоен старт на годината, без пресиране на децата. Организирано, както е редно да стане в едно училище и нищо извънредно да не се случва. Достатъчно сме наплашени в системата - и децата, и родителите най-вече, защото представете си две деца в едно училище или родители, които имат две или три деца в различни училища, което никак не е изключение. Тогава започват да се сравняват правилата в различните училища. Трябва да се започне спокойно и да се овладяват ситуациите без излишно напрежение и с организационна култура. Тя е много важна, когато управляваш училище.

- Колко първокласници и осмокласници ще имате тази година?
- Седем паралелки в първи клас по 26 деца и 7 паралелки в осми клас по 26 деца, плюс 2 деца допълнително.

- Откриването на годината само за тях ще бъде на открито, така ли е?
- Да, откриваме учебната година в различно време на двора. След това предстоят родителски срещи, които също ще са на открито.

- Вие сте преподавател по история. Как се променят поколенията в годините - днешните ученици как бихте ги описали?
- Всяко поколение има своята субкултура, своя идентичност, каузи и мечти, дори - специфична езикова култура. Днешните деца са различни по отношение на своите дигитални компетентности, но са и същите бунтари като нас, идващите преди тях. Растат будни и търсещи ученици.

- Какво липсва в българското училище?
- Може би към настоящия момент най-много се усеща липсата на отношение в обществото към ценността на образователния процес. А българският ученик има нужда да се научи да управлява собственото си образование. Да има увереност, че това обучение му гарантира успешна житейска реализация.

Нашият гост
Величка Стойчева е била учител, експерт по организация на средното образование. Била е директор на българското училище в Прага “Д-р Петър Берон”, както и началник на Регионалния инспекторат по образование за област Велико Търново, началник отдел в Министерство на образованието и науката. От 2004 г. е управлява най-голямото и едно от най-старите училища в България, приемник на трета Мъжка гимназия - 18. СУ “Уилям Гладстон”.

Коментари

Задължително поле