Сериозната роля на специалните служби в голямата игра на световната политическа сцена е извън всякакво съмнение. Подкупи, шантажи, вербовки, инсталиране на агентура в чувствителни зони на съответната държава, а понякога и най-тривиално “елиминиране”, са част от огромния арсенал на рицарите в сянка.

Срещу тях обикновено всяка държава изгражда служби за контрашпионаж, в които основният мотив за действие са събития, засягащи националната сигурност, тежки провали в икономиката и политиката.

Като гледам пропастта, в която Кирил Петков бутна България, си мисля нямаха ли нашите контраразузнавачи достатъчно основание да проверят дали случайно този човек не е вербуван от чужди шпионски структури, действащи на територията на България? И действията му да са диктувани именно от тези служби.

А може и да са проверявали, но резултатът да не е много за известяване. Както и да е - в контраразузнаването си знаят работата. Но остават едни съмнения за силно зависим премиер, инсталиран на поста след нарушение на Конституцията, който доведе България до ръба на катастрофата след манипулирани избори с машини, чужди на евроатлантическите ценности. Действия, отговарящи на профила на вербуван обект.