МВнР: Към момента няма данни за пострадали българи при жп катастрофата в Турция

Президентът Радев: Има сериозни проблеми в изборния процес

Страсбургският терорист отмъщавал за „падналите в Сирия ислямски братя“

Жертвите на влаковата катастрофа в Турция станаха 9, включително трима машинисти

Гръцките земеделци загряват тракторите за Коледа

Продажбата на електронни винетки започва от понеделник

Заловиха ученичка, надраскала колата на учителка с обиди Изписала с пирон „боклук“ и „френга“

Александър Ваклин: Изтеклите разговори отразяват случилото се през април

73-годишен санданчанин преряза вените си,бил болен от рак

Бившият гл. счетоводител на Баневи в „Полимери”: Пари за заплати на работниците не са отивали за лични нужди на семейството

Две убийства за една нощ в Атина

Ирландският посланик Майкъл Форбс посети Банско

Николай Банев: Разследването е като селска вечеринка Невъзможно било в международна банка да бъдат вкарани изпрани 600 млн. евро

Прокуратурата обвини шест длъжностни лица от АПИ за катастрофата при тунел „Ечемишка“, при която загина жена

Сводник, принуждавал насила непълнолетни да проституират, обжалва година затвор Мъжът подлъгвал с пари и обещания наивните момичета

Веселин Маринов: Фейсбук е новата Държавна сигурност Огромна е празнотата без Тончо и Евтим

Не бива в попмузиката да има вулгаризми и псувни

– Веско, предстои ти голям концерт в зала едно на НДК на 3-ти декември. Защо се реши да направиш отново коледен концерт след тригодишна пауза?
– Много обичам Коледа и настроението през този месец – всички знаем, че тогава, дори най-прозаичните хора стават по-романтични, дори по-добри и много ценности се откриват в нас. Има и хора, които през цялата година са такива, но на мен ми се иска да виждам повече усмихнати, добре облечени и добронамерени лица както около Коледа. Веднъж чух по радиото, че преди този празник почти няма престъпност, дори тези хора, които правят лошите неща, като кражби и други бели, дори и те тогава не правят лошо. За България знам, че няма друг човек, който да е правил два коледни албума. Също така, всяка година с екипа ми правим коледни концерти из цялата страна в 5-6 града, като идеята за това дойде случайно от кмета на Велико Търново Даниел Панов. Това се превърна в традиция .

– Вече няма билети за концерта. Защо не направи два, или дори три последователни както Лили Иванова?
– Преди години правех повече коледни концерти в зала 1, но вече ги разредих през 3-4 години и с това си обяснявам и големия интерес – никога толкова бързо не се продавала залата, само за две седмици продадохме целия салон! Миналата година имах два концерта в НДК с албума “Представи си”, преди това и в “Арена Армеец”, но си помислих, че като концерта е коледен и ще бъде по-спокойно, но напротив – залата се напълни рекордно бързо от всички мои изяви досега и дори ме е яд, че нямахме възможност да направим два концерта.

– Сигурно ти е трудно да преодолееш загубата на едни от най-близките ти хора – Евтим Евтимов и Тончо Русев?
– Най-лошото от всичко е, че моят татко и Тончо умряха в един ден! В нашия бранш е известно, че аз се обръщах и към Тончо с татко, защото той и Евтим Евтимов бяха моите духовни родители. Бате Евтим си отиде няколко месеца по-рано и сега имам само една стара майка, за която се грижа и се старая да задържа колкото се може по-дълго, но това са естествени човешки неща…

– На какво те научи Тончо Русев?
– Не може да се разкаже с думи, много са нещата! Например гледам, че в момента всеки издава книги – футболисти, певци, дори хора на по 22-23 години, но аз лично все съм си повтарял Тончовите думи – Веско, започнеш ли книга, означава, че твоята крива на възхода вече слиза надолу и започваш да си правиш равносметка. Затова не съм смятал за нещо сериозно да пиша автобиография, въпреки, че са ме атакували от много издателства.

– Колко песни на Тончо си изпял? Коя те вълнува до сълзи?
– Повече от 80, скоро бях се захванал да ги изброя, като всяка една от тях е била частица от неговия гений и е свързана с много работа. Четири години, каних двамата с Евтим с мен на концертите ми и тримата сме имали уникални вечери и нощи след това в някоя кръчма. Аз попивах всичко от тях – случки, създаване на песни, любовните им истории като млади… толкова хубави неща, които ме направиха различен човек. Песента “Сватбата на мама” беше любима на Тончо от моите, като тя е по стихове на Борис Христов, гениален поет, издал една единствена стихосбирка, но пълна с гениални стихотворения. Тончо винаги ми пееше песните на пианото, преди да ми ги даде и си спомням, че за тази не му стигнаха три дена, за да я изпее, защото всеки път се разплакваше и не можеше да започне… Страшна песен! Мен също ме вълнуват много негови песни, но особено силно ме докосват едни тъжни балади, които почти никой не ги знае, дори има и една провокирана от мои идеи и разговори с Тончо – “Идвайте си” , която е песен за родителите, които си отиват.

– Съжаляваш ли за нещо?
– Сега, примерно ми се иска да бях станал популярен по-рано и да бях хванал социализма, защото тогава се подпомагаше българската музика и всичко се правеше за нея. До ден-днешен тези изпълнители, които тогава бяха популярни, живеят и работят добре с тези песни. Живият пример е Васил Найденов, всички знаем, че има две, или три песни, които са известни от демокрацията, а всичко останало са хитовете от преди това. Искаше ми се, но не хванах това време, при мен имаше много битовизми, следствие дори и от факта, че съм от провинцията. Тогава беше много трудно – жителства, истории… Много години отне налагането ми, да се запознаеш с точните хора, да свикнеш в средата. Едно време парите не бяха фактор, докато сега всичко е пари.

– Ти си подложен на много атаки. Как успяваш да останеш позитивен?
– На първо място – от 7 години успях да игнорирам интернет от живота си и това е най-важната, щастлива случка в моя живот! Имаше разни публикации и групи в интернет за мен, като – да спрем да се поти Веселин Маринов, какви ли не глупости слушах. В един момент тези неща те зомбират, фейсбук – това е новата Държавна Сигурност – там всеки пише къде е и какво прави, всеки знае къде си… Аз дори в един момент бях толкова отчаян, а сега съм толкова щастлив, защото вече не поглеждам интернет и не разбирам за всички тези лоши и необосновани писания, от разни неуспели хора, които само и единствено са научени да говорят лошо, да мразят и обиждат. Такъв е светът в момента и тази мрежа дава на такива хора дори пари да правят от това с тези жълти сайтове. Аз живея много по-добре без всичко това и съм щастлив, че нямам тази потребност, влизам в интернет само и единствено да потърся някоя рецепция на хотел в късна нощ например, или да споря с някой приятел кога е роден Йовков, или някой друг. Изолацията от това пространство е нещото, което ме съхранява и ме кара да анализирам само онова, което изживявам – концертите, претъпканите зали, добрите продажби, думите на хората след концерт или по улиците. Тези срещи ме карат да работя и и да се чувствам добре.

– На какво се дължи според теб тази злоба?
– Това е част от българския характер, затова и животът не ни върви, затова сме и на опашката на демокрацията. Защото ние сме такива като хора, че можем състрадателно да си дадем ризата на някого, но да признаем успеха на друг – това е почти невъзможно! Все още си мисля, че България трябва малко по-авторитарно да се управлява, чрез типично демократичните методи е трудно да се разбият тези неща, защото всеки дърпа нанякъде, а трябва някой да поеме пълната отговорност.

– Каква е твоята най-голяма болка за България?
– Липсата на уважение към българския език. Аз съм един от хората, защитници на литературния ни език и виждам, че в момента има абсолютното безконтролие. Не може в популярния жанр вулгаризмите, ориентализмите и дори псувните да бъдат приоритет!

– Ти и Лили Иванова сте сред изпълнителите с най-строг режим…
– Няма как! От няколко месеца ставам в 4, 25 часа сутринта, защото не ми стига времето, за да изляза в 8 и 30 и да успея да направя всичко и да се подготвя. Животът ми в Германия ме е формирал до голяма степен, преди не бях такъв, но той доведе до пълна промяна в мен, дори като облекло, или начин на общуване. До ден-днешен вярвам в това, че работата ти никой не може да я свърши, вместо теб.

– Не криеш, че има любима жена до теб. Мислиш ли за още едно дете?
– Винаги съм искал много деца, но така се случи, че първата ми съпруга имаше големи проблеми още при раждането на дъщеря ни и не можа да се случи това да имаме второ дете, а вторият ми брак беше за много кратко. Сега вече ми се струва, че е малко късно…

– Дъщеря ти в момента с какво се занимава?
– Тя е едно зряло момиче, има своята работа, прекрасен колектив, като вече 5 години е юрист в едно предприятие и е наистина изграден човек. Щастлив съм за нейния житейски успех, а тя има и едно много добро момче за приятел.

– Вярваш ли в силата на молитвата?
– Вярвам в българската православна църква и в източното православие. Не правя молитви преди всеки концерт, но имам потребност по свой начин да се обръщам към Всевишния за важни неща.

– Любима мисъл?
– “Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие!” Открих я, когато гледах постановката “Дон Кихот”, въпреки че като ученик бях чел книгата, но тогава Наум Шопов каза тези прословути думи и те до такава степен ме обзеха, че чак се почувствах в безтегловно състояние! До ден-днешен тази фраза е водеща в живота и творчеството ми.

Нашият гост
Веселин Маринов е един от най-обичаните родни изпълнители, а концертите му винаги са пълни с възторжени почитатели. Той започва да се занимава с музика още в седми клас, когато става барабанист на ученическа група, а след време и солист. По-късно е приет в Консерваторията и още докато следва, е поканен за вокал в група “Импулс”, като първата му песен с тях – “Среднощна музика” е в стил прогресив рок. Творческия му път е неразривно свързан с имената на Тончо Русев и Евтим Евтимов, които са автори на повечето негови хитове. Тончо забелязва таланта, след като през 1994 г., Веселин печели “Златния Орфей” и му предлага да запише три негови песни – “Ти си любовта”, “Горчиво вино” и “За теб, Българийо”, които стават емблематични.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Прав е човекът за езика ни и, че твоята работа никой друг не може да я свърши. Трябва да отстояваме България.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.