На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Въглищата с етикет, дървата да са сухи Финансови глоби за кметове, ако трудно се диша

Владимир Дубов – Сърцатият Херкулес

Владимир Дубов е едва вторият наш борец след Серафим Бързаков, който за трети път заслужи „Златния пояс на Дан Колов“, най-престижният трофей в свободния стил у нас. В кариерата си бесарабският българин има сребро от световно и европейско първенство, но досега не е печелил титла от голям шампионат. И се надява поредното признание от турнира „Дан Колов“ да е трамплин към заветното злато още на първенството на континента Русия в края на април.

Един ден искам и моята снимка да е на стената редом с тези на Валентин Йорданов, Серафим Бързаков, Армен Назарян, казва Владимир Дубов, който е амбициран да осъществи тази своя мечта. 30-годишният национал вече е лидер в отбора ни по свободна борба и най-опитният състезател на селекционера Бързаков. До миналата година се бори в най-леката категория до 57 кг, а от този сезон се състезава при 61-килограмовите. Има 3 медала от големи първенства, като на последните олимпийски игри Рио 2016 остана на крачка от отличието– пети.

Родом е от украинското село Дмитровка, но през 2009-а избира да дойде в България. Тогавашният титуляр Василий Федорюшин, носител на два олимпийски медала, е на гребена на вълната в тима на Украйна. И младият талант трябва да избира – да изчака или да се хвърли в ново предизвикателство. Затова предпочита да пробва късмета си в България. Избира страната ни и заради своето потекло – майка му Ана е потомка на българи, а баща му Володимир – украинец.

Преди да се утвърди в отбора е принуден да живее спартански живот. Но не се оплаква. Обстоятелствата го карат да стане по-силен.

„Дойдох без никакви протекции и очаквано никой в националния не ми обръщаше особено внимание“, спомня си Дубов.

Съдбата обаче е благосклонна към него. Отива в Полски Градец, побратимен с Дмитровка, и търси помощта на кмета Тончо Тончев. Той пък го запознава с бившия селекционер на националния ни отбор Желязко Димитров, който е от същото село. Наставникът е впечатлен от качествата му и го взема под крилото си. По същото време е основан клуб „Славия 2000“ и Дубов става първият му състезател. „Белите“ му предоставят стаичка с размери 4 на 4 метра над залата по борба. И така започва всичко.

В първите години оцелява благодарение на финансовата помощ на президента на клуба Бисер Страхилов. Бори се и в германската Бундеслига, където всяка среща също носи доходи. А с първите си пари си купува и най-необходимото – легло, гардероб, готварска печка, пералня.

„Да имах тежък живот, но никога не съм съжалявал, че съм дошъл в България – разкрива Дубов. – Много съм благодарен, че тук получих своя шанс. Ако бях останал в Украйна, може би и колело нямаше да си купя. А и кой знае дали щях да стигна до подиума на победителите“

И въпреки че става втори в света и Европа, асът на националния ни тим, остава да живее в скромната си стаичка 5 години. Успехите не го главозамайват и не го променят като личност. Продължава да е все така скромен, дисциплиниран и отдаден на борбата.

Най-големият критик на таланта е неговата половинка Дина, която впечатлява с перфектния си българския си език. Още с пристигането си у нас записва журналистика в Софийския университет и вече е дипломирана.

На едно от състезанията Владимир губи от Иван Гуйдя, брат на бившия ни национал Анатолий Гуйдя. По телефона той й казва, че е паднал, но не и от кого. А когато тя прочита в интернет за съперника му – онемява!

„Как можа точно от Иван?“, били първите й думи.

Той пък контрира: “Да, ама никой не знаеше, че аз два месеца не бях тренирал заради травма, а едва от седмица се подготвях пълноценно.“

После Дубов на няколко пъти взема убедителни победи над Гуйдя-младши, включително и сега на „Дан Колов“ – 9:1 пред погледа на Анатолий Гуйдя, който бе в ъгъла на тепиха, като треньор.

„Чувството е приятно да стана първи на най-престижния турнир в Европа, още повече за трети път да взема пояса – казва Владимир. – Но аз го приемам, като част от подготовката ми за европейското. Все още не съм постигнал голямата ми мечта – поне веднъж да стана шампион!“

 

Обича животните

„Израснал съм на село и много обичам животните, особено кучетата, но в апартамент трудно се гледат“, доверява Владимир Дубов. Затова и националът си е взел да отглежда папагали. Има два – Дина и Янко, които вече изкараха няколко лагера с него. „Когато ги купувах никой не ми каза, че те започват да пищят рано сутрин – разкрива за първите си преживявания с птиците борецът. – Всеки ден ни вдигат в 7 часа, но… вече свикнахме.“

Семейството на световния вицешампион живее в Перник, където преди 5 г. си купуват жилище. Най-голямото богатство на Владимир са неговите двама сина – първородният е кръстен на неговото име и вече е почти на 4 годинки, а малкият Димитър вчера навърши 5 месеца.

 

За него

Бързо пали, но е боец

С него не се работи лесно. Бързо се пали, но пък е боец и го е доказал с постиженията си на тепиха. Но вероятно и тази негова своенравност му помага да постига целите си. Чрез борбата той си изкарва хляба, затова дава и всичко от себе си. Вече е доста зрял и улегнал, отговорен към отбора. От най-опитните ни състезатели единствено той остана и искрено се надявам да вдъхне увереност и на младите.

Валентин Райчев, олимпийски шампион бивш старши треньор на националния отбор

 

Трябва да му влезеш под кожата

За да можеш да работиш с него трябва да му влезеш под кожата и да спечелиш доверието му. Искрено се надявам, че аз съм успял до някаква степен. На „Дан Колов“ той направи четири убедителни победи, а на полуфинала обърна мача срещу грузинеца, след като губеше с 0:2. Това е показателно за неговата воля. Вече знае, че трябва да се бори докрай. И макар, че изостава в резултата има шанс до последния съдийски сигнал.

Серафим Бързаков, двукратен световен и четирикратен европейски шампион, настоящ селекционер на националния отбор

 

Има особен характер, който му помага

Определено Дубов има чувство към борбата, но и много особен характер. Често се затваря в себе си, и то когато сваля доста килограми, за да влезе в категорията. Тогава е доста раздразнителен. Но пък има воля и устрем към победата. Всеки състезател по различен начин реагира, когато е на тепиха и край него. Той предпочита да не чака, изнервя се. Напрежението му е преди да излезе да се бори. А застанели срещу съперника забравя за емоциите и дава всичко, на което е способен.

Иван Цонов, европейски шампион, сребърен медалист от олимпиадата Сеул-88

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.