Япония и Китай изчакват сделката с ЕС

Британското правителството не дава яснота за споразуменията с неевропейски партньори

През юли 2016 г., след вота на Обединеното кралство за излизане от ЕС, министърът за Брекзит в тогавашното консервативно правителство Дейвид Дейвис предсказа златен век на глобалните търговски сделки. “Бих очаквал фазата на преговори за повечето от тях да приключи в рамките на 12 до 24 месеца”, прогнозира лековато той.

Повече от три и половина години след безпочвената прогноза на Дейвис, правителството продължава да излъчва гъста мъгла от обещания относно търговските споразумения с неевропейски партньори. Ако беше възможно тези обещания да се превръщат в пари, досега всички щяхме да бъдем богати.

Какво всъщност се крие зад пропагандата? Според официалната статистика, публикувана в скорошна брошура на британското министерството за международна търговия, за 2018 г. на страните от ЕС са се падали 49,1 процента от британската търговия, равняваща се на 659,5 милиарда паунда, докато останалият дял е бил с държави извън ЕС, на стойност 683,3 милиарда паунда.

Седем държави от ЕС (Германия, Холандия, Франция, Ирландия, Испания, Белгия и Италия) и Швейцария са сред топ 10 търговските партньори на Обединеното кралство. САЩ е най-големият, а Китай - петият по големина. Въпреки значимостта на ЕС в британската търговия, правителството на премиера Борис Джонсън сега планира да откъсне Великобритания, доколкото е възможно, от континентална Европа по отношение на регулаторни стандарти и законови рамки.

Другата страна на същата монета е търсенето на споразумения със САЩ, Китай и други големи неевропейски икономики. Някои от тях, например Япония, вече имат задълбочени търговски и инвестиционни връзки с Обединеното кралство. Но представителите на японския бизнес не звучат оптимистично.

“По същество, в излизането на Великобритания от ЕС няма нищо положително за японските компании, опериращи там, така че в обозримо бъдеще фокусът ще е върху това как да ограничим негативното въздействие”, коментира миналия месец Акио Мимура, председател на Японската търговско-промишлена палата.

Подобно на други в Азия, ръководителите в Токио твърдят, че не могат да си поставят точни параметри за търговска сделка с Великобритания, преди да узнаят подробности за отношенията на Лондон с ЕС след Брекзит.

Професор Рана Митер, водещ авторитет по въпросите на съвременен Китай, заявява, че малко държави са постигнали цялостно търговско споразумение с Пекин. Онези, които имат такова, като например Австралия, обикновено разполагат с продукти от рода на минерали или модерни машини, които правят сделката привлекателна за китайците. “Великобритания не разполага с конкретна индустрия, която Китай да разглежда като съществен приоритет за собствените си интереси, така че е малко вероятно споразумението да бъде постигнато скоро”, смята проф. Митер.

От друга страна, според някои китайски коментатори една търговска сделка би направила Великобритания по-зависима от Китай и съответно Лондон би бил по-склонен да отстоява интересите на Пекин на международни форуми.

Президентът Доналд Тръмп не само се придържа към своята политика “Америка на първо място” в търговията, но иска и съюзниците му, включително Обединеното кралство, да се ангажират с нея и да вземат твърд курс спрямо Китай поради съображения за национална сигурност. Между Вашингтон и Лондон избухна яростен спор заради решението на Джонсън да допусне китайската телекомуникационна компания Huawei да играе частична роля в развитието на британските 5G клетъчни мрежи.

Освен това, един внимателен поглед върху целите на САЩ в преговорите за търговска сделка показва, че Вашингтон цели да привлече Лондон в собствената си регулаторна орбита.

В правителствено прессъобщение от миналия уикенд Джонсън бе цитиран да прогнозира, че “нашите две велики нации ще търгуват шотландска пушена сьомга срещу каубойски шапки”. Възхитително придържане към жизнерадостния дух на вече забравения господин Дейвис.