Ефектът от обявения от президента на САЩ „Ден на освобождението“

Насърчава се растежът на националното производство

Повишаването на митата често е свързано с увеличаване на безработицата

Митата на практика представляват най-мащабното увеличаване на данъчната тежест в Съединените щати и то ще бъде поето най-вече от потребителите

Президентът на Съединените щати Тръмп обяви “Деня на освобождението”, който според него ще постави началото на нова “Златна ера” на просперитет за страната. Неговите мерки се изразяват в налагане на “реципрочни” мита при вноса на стоки с минимална ставка 10%, които са определени по начин, който би следвало (според логиката на прилагащата администрация) да свият дефицитите и да допринесат за нулево търговско салдо със съответните икономики.

Цели

Едно от възможните положителни дългосрочни въздействия на повишените мита е защитата на по-неконкурентоспособните или на нововъзникващите национални отрасли. Тази защита би им позволила да се развиват и стабилизират без натиска на международната конкуренция, като по този начин се насърчава растежът на националното производство. Подобна защита би могла да доведе до обновяване на местния производствен капацитет, като предостави време на някои сектори да се подготвят за бъдещата глобална конкуренция. Например митата, наложени от Обединеното кралство през 1932 г., са допринесли за значителното краткосрочно и средносрочно повишаване на продуктивността и производството от защитените отрасли.

Повишените мита могат да доведат до преразпределяне на икономически ресурси към сектори, считани за стратегически важни. Чрез налагането на тарифи правителствата могат да стимулират инвестициите в определени отрасли, като по този начин увеличават създаването на работни места и икономическата диверсификация в своите икономики. Обявените от Тръмп очаквани инвестиции заради новите мита са в размер 6 трлн. дол. Според него те могат да стимулират вътрешното производство, което има потенциала да допринесе за намаляване на безработицата и увеличаване на местната икономическа активност.

Тарифите могат да послужат и като инструмент за постигане на икономическа независимост и повишаване на националната сигурност чрез намаляване на зависимостта от чуждестранни стоки. Чрез намаляване на обема на вноса посредством тарифите дадена държава може да стабилизира икономиката си срещу външни сътресения, като например глобални икономически спадове, като гарантира, че важни стоки и услуги се произвеждат в страната. Този стратегически ход може да възпита устойчивост на националните пазари и да вдъхне доверие сред местните предприятия и потребители.
Другата важна цел на “реципрочните мита” е намаляване на търговския дефицит, който е причина за изтичане на средства от страната или увеличаване на задлъжнялостта към останалия свят, която на свой ред изисква обслужване и разходи за лихви.

Методиката за определяне на тарифните ставки е на базата именно на настоящите размери на дефицитите при търговията със стоки с всички търговски партньори (включително и несъществуващи). Приема се, че тези дефицити са резултат от мита и нетарифни ограничения върху американските стоки, които са третирани неравностойно с внасяните в САЩ стоки от съответната страна. По този начин се отричат основите на икономическата теория относно сравнителните предимства, по-ниските производствени разходи (най-вече за труд), по-ниската покупателна способност и размер на вътрешния пазар на останалите държави и т. н.

Използваният модел е пределно опростен спрямо ефекта от политиката, която се провежда като използва резултатите от него. Някои от допусканията са, че всеки допълнителен пункт мито ще свива търсеното от американците количество чуждестранни стоки с 1%, докато същевременно намалените количества внос няма да повлияят върху количествата износ. Освен това не се отчитат евентуалните промени във валутните курсове, които ще последват.

Обяснението на модела е по-лесно чрез пример. Нека приходите от износ на САЩ към даден икономически съюз са на стойност 80 дол., а разходите за внос са 100 дол. Според допусканията в модела необходимото мито ще бъде 20%. По този начин търсенето на вносни стоки ще се понижи с 20%, а цената с включено мито ще се повиши с 5%. В резултат от това разходите за внос ще се понижат до 80 дол. и търговското салдо от -20 дол. ще се балансира, тъй като износът ще се запази непроменен. Данъчните приходи ще възлязат на 16 дол. Тоест значителен дял от търговския дефицит би се пренасочил като приход в бюджета на САЩ.

Макар че в първоначалните коментари не получава достатъчен интерес, най-сигурният резултат в периода на действие на тази мярка е получаването на допълнителни приходи в американския бюджет. Всяко повишаване на данъчната тежест винаги и навсякъде е насочено към увеличаване на бюджетните приходи. Мерките относно митата на практика представляват най-мащабното увеличаване на данъчната тежест в Съединените щати и то ще бъде поето най-вече от потребителите.

Предвид сериозния бюджетен дефицит в Съединените щати всеки допълнителен долар е важен. Риториката за защита на националното производство и свиване на “несправедливия” търговски дефицит вероятно е сполучлива от ПР гледна точка за търсенето на обществена подкрепа за тази идея поне сред привържениците на настоящия президент. Все пак те биха я подкрепили, само ако не осъзнават, че митата представляват данъци върху потреблението.

Всъщност основна цел на политиката на Тръмп е да възстанови индустрията в състояние подобно на това преди изоставането спрямо японските, европейските, мексиканските, китайските и т. н. производители да бъде причина за изнасянето на цели производства извън САЩ, за загуба на работни места, за обедняване на част от населението, за деградиране на области и региони. Тази мечта е благородна, но тя е изключително трудна - може би дори невъзможна за постигане.

Ефекти за американската и световната икономика

Най-сигурният резултат в периода на действие на по-високите мита е получаването на допълнителни приходи в американския бюджет.

Непосредственият ефект беше реакцията на фондовите пазари, където бяха отбелязани сериозни спадове на цените на акциите, както на компаниите с най-голяма капитализация, така и на представителните индекси. Силно са засегнати също компании за обувки, облекла и като цяло такива с произход на голям дял от продукцията Югоизточна Азия, за която новите мита са сред най-високите. Глобалният борсов ефект е намаляване на общата капитализация с 2 трилиона долара само за един ден! Доларът също поевтиня, което видимо е една от най-важните междинни цели на Тръмп.

Разбира се, отправената вече официално заплаха към света е средство за започване на по-сериозни преговори след като предишните призиви и побутвания не постигнаха желаните резултати. Идеята е ясна - за да получат достатъчно големи отстъпки, Съединените щати ще използват силата си на най-голяма икономика (в номинално изражение).

Според посочения по-горе пример в съответствие логиката на налагането на 20% мито ще доведе до увеличаване на крайната цена за потребителите с 5%. Всъщност поне едно от допусканията (за еластичността на търсене на вносни стоки) е нереалистично и това означава, че при предложените ставки търговските дефицити с отделните държави или съюзи няма да се свият до 0.

В краткосрочен период по-високите тарифи могат да доведат до изкривяване на пазарите заради намаляване на ефективността и конкурентоспособността. Като повишават цените на вносните стоки, тарифите предпазват местните фирми от конкуренция, което може да намали стимула за иновации и инвестиции. Намалената ефективност често води до неправилно разпределение на ресурсите, при което капиталът и трудът се пренасочват към по-малко продуктивни сектори, като по този начин се задушава икономическият растеж. Повишаването на митата често е свързано с увеличаване на безработицата, тъй като засегнатите отрасли може да не са подготвени да поемат преместените работници от секторите, поддържащи вноса.

Ако целта на Тръмп не се реализира, приспособяването на икономиката няма да е достатъчно, за да компенсира тези ефекти дори в дългосрочен период. Това ще се отрази върху темпа на реален растеж и може да повлияе негативно върху инвестициите в индустрии, изискващи умения, или в нови технологии заради нарасналата несигурност и липсата на конкурентен натиск.

Една от най-преките последици от въвеждането на по-високи тарифи е повишаване равнището на потребителските цени. Когато се налагат мита върху вносни стоки, част или всички допълнителни разходи се прехвърлят върху потребителите, което води до по-високи цени на основни стоки. Това увеличение на цените засяга непропорционално домакинствата с по-ниски доходи, които са склонни да изразходват по-голяма част от доходите си за вносни стоки. Увеличаването на митата обикновено също може да допринесе за по-голямо неравенство, тъй като лицата с по-ниски доходи са изправени пред относително по-голяма тежест от повишаването на цените. Тази динамика може да намали покупателната способност и благосъстоянието на потребителите.

Отговорът на засегнатите

Подобни действия обикновено предизвикват остра реакция от засегнатите икономики. Логично е да се започнат разговори относно условията, които поставя САЩ пред отделните държави и икономически съюзи. Междувременно, за да се подсили договорната позиция вероятно ще бъдат въведени мита от страна на останалия свят. Призивите за обща реакция в рамките на Европейския съюз изглеждат ненужни, при положение че такава е единствената възможна. ЕС е митнически съюз, което означава, че митата се определят на равнище ЕС, а не от отделните държави.

Проблемът на ЕС е, че икономиката вече се намира в неблагоприятна позиция, причинена от целта за нулеви нетни въглеродни емисии, заради която стартира процесът на миграция на цели заводи към САЩ. Новите мита ще усложнят допълнително ситуацията в предприятия, насочени предимно към американските пазари, и немалка част от тях вероятно ще реалокират дейността си там, което ще означава загуба на добавена стойност, на работни места, на приходи в националните бюджети в ЕС.

Следващата фаза, ако се стигне до такава, са валутните войни - т. е. прилагането на “конкурентно” обезценяване на отделните валути. Както посочих по-горе, САЩ вече поведоха в тази посока. Китай традиционно е обвиняван, че провежда такава политика. Въпросът е, че по-слабото евро би дало допълнителен тласък на инфлацията, а така би намаляла покупателната способност на населението в еврозоната.