България е сред страните с най-голям ръст на дълга

В ЕС фискално недисциплинираните държави преобладават

Правителството предприе мерки, които да гарантират, че критерият за инфлацията няма да се яви пречка за еврозоната в последния момент

Ситуацията в бюджетния сектор леко се влошава през 2024 г.

Евростат оповести официално данните за изпълнението на бюджетите и за държавния дълг в Европейския съюз и еврозоната (ЕЗ) през 2024 г. В ЕС е регистриран бюджетен дефицит в размер 3.2%, а в ЕЗ - 3.1% спрямо съответния брутен вътрешен продукт. Държавният дълг в ЕС е 81%, докато в ЕЗ е 87.4% от БВП. По този начин за поредна година както в ЕС, така и ЕЗ като цяло не се спазват определените максимални прагове относно дефицита (3% от БВП) и държавния дълг (до 60% от БВП).

България

Най-голям интерес предизвиква информацията за България, тъй като според наличните към момента данни всички останали критерии за членство в еврозоната са изпълнени. Според Евростат бюджетният дефицит за 2024 г. е 3% от БВП. Всъщност при използване на точните показатели за дефицита (3.15 млрд. евро) и за БВП (103.7 млрд. евро) се получава, че съотношението е фактически 3.04%, което обаче е закръглено на 3% и поради това се приема, че прагът не е надхвърлен.

Тази стойност предизвиква съмнение поради факта, че малко след встъпването си в длъжност представители на настоящото правителство изразиха сериозни опасения, че целта за бюджетното салдо за 2024 г. е била значително надхвърлена като базираха оценката си на наличните към онзи момент данни за изпълнението на касова и начислена основа.

Всъщност подобни съмнения до известна степен са резултат от факта, че за разлика от данните по националната методология на оттичане на касова основа, които са налични един месец след изтичането на отчетния период, изготвените според европейската методология на начислена основа се оповестяват на тримесечна база почти 4 месеца след отчетния период. Публикуваните тримесечни данни са предварителни и подлежат на сериозни ревизии, които обаче могат да създадат различна картина от обявената за годината като цяло.

Именно тези данни ще послужат за изготвянето на извънредните конвергентни доклади, които ще бъдат представени в началото на юни, така че значението им за процеса на присъединяване към ЕЗ е съществено. След като те не дават основание за иницииране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит, елементите, които все още липсват, са данните за април за дългосрочните лихвени проценти и за ценовото равнище.

Правителството предприе няколко мерки, които да гарантират, че критерият за инфлацията, който понастоящем се изпълнява, няма да се яви пречка в последния момент, като понижи някои административно определени цени и вероятно е провело неофициални разговори за задържане на някои цени въпреки великденските празници. Дали тези мерки са ефективни, ще бъде проверено от данните. Вероятността за неизпълнение на критерия за стабилност на цените е малка, но все още не е нулева.

Въпреки това ще си позволя да посъветвам бизнеса да започне подготовката си за приемането на еврото като официално платежно средство. Този процес отдавна е стартирал в банковия сектор, който ще бъде най-силно засегнат и съответно ще понесе най-големи разходи. Подготовката vобаче е необходима за цялата икономика - както в частния, така и в обществения сектор, където освен в пряко занимаващите се досега институции за останалите фактически няма информация и това вероятно означава, че все още не е започнала.

Според посочените данни ситуацията в бюджетния сектор леко се влошава през 2024 г. спрямо предходната. Дефицитът се разширява от 2% до 3% от БВП и това до голяма степен обяснява ускоряването на икономическия растеж от 1.9% до 2.8%. Налице е първичен дефицит (салдото без да се отчитат лихвените плащания по дълга), който също нараства. Причината за това развитие е нарастването на държавните разходи с 1 п. п. спрямо БВП.

Държавният дълг обаче се увеличава с 15.2% от 21.7 млрд. евро до 25 млрд. евро като само в 3 държави от ЕС нарастването е с по-висок процент (спрямо БВП нарастването е с 1.2 процентни пункта).

ЕС и ЕЗ

Трайната политика на дефицити в ЕС допринася за натрупване на държавни дългове.

Според показателя бюджетно салдо състоянието на публичните финанси в ЕС и ЕЗ леко се подобрява през 2024 г. Въпреки това и за двата съюза дефицитът надвишава 3% от БВП -3.2% и 3.1% съответно за ЕС и ЕЗ, като свиването е с 0.3 п. п. и 0.4 п. п. Въпреки тази частична консолидация икономическият растеж леко се ускорява като в ЕС той е 1%, докато в ЕЗ - 0.9%.

Основната причина за наличието на свръхдефицити в ЕС и ЕЗ е значителният размер на разходната част на бюджетите. Средно за ЕС разходите са 49.2% от БВП, докато в ЕЗ те са 49.6% от БВП. Твърде големите размери на мрежите за социална сигурност и на броя бюджетни служители допринасят за това състояние. За финансирането на тези разходи обаче са необходими съответстващи приходи, за които се прилагат високи данъчни ставки. Те обаче спъват икономическия растеж.

Трайната политика на дефицити допринася за натрупване на държавни дългове. През 2024 г. средният размер в ЕС е 81% от БВП, докато в ЕЗ е дори по-голям - 87.4% от БВП, като и двата показателя леко се повишават спрямо предходната година. Тези съотношения значително надвишават приетото за устойчиво равнище от 60% от БВП.

Освен това те пораждат значителни разходи за лихви по този дълг, който и за двете зони е 1.9% от БВП през 2024 г. Това означава, че и в ЕС, и в ЕЗ е налице първичен дефицит, което е още един признак за неустойчивост на публичните финанси.

В ЕС като цяло не се наблюдава хомогенност по отношение на публичните финанси. Различията както при бюджетното салдо, така и при държавния дълг са много големи, дори когато се разглеждат само държавите от ЕЗ, които би следвало да се очаква да са по-силно сближени помежду си. Така бюджетното салдо в ЕС през 2024 г. варира между дефицит от 9.3% от БВП в Румъния до излишък от 4.5% от БВП в Дания. Разликата в ЕЗ е по-малка, но въпреки това отново е значителна - от дефицит в размер 5.8% от БВП във Франция до излишък от 4.3% от БВП в Ирландия и в Кипър.

Подобна е ситуацията при държавния дълг, който варира между 23.6% от БВП в Естония до 153.6% от БВП в Гърция в ЕС и ЕЗ. Тези разлики са резултат от разнообразните подходи към фискалната политика, които водят и до различни резултати според икономическото представяне - от 1.2% спад в Австрия до 6% растеж в Малта, което е впечатляваща стойност за държава от ЕЗ, при положение че е налице свиване на дефицита спрямо предходната година, макар че той все още остава висок (3.7% от БВП).

Прави впечатление, че броят на държавите, които са реализирали положително бюджетно салдо през 2024 г. е едва 6 от общо 27 в ЕС и съответно 5 от 20 в ЕЗ. На другия полюс са държавите с дефицит над 3% от БВП - те са 11 в ЕС и 8 в ЕЗ. Тоест в двата съюза фискално недисциплинираните държави преобладават.

Същевременно броят на държавите със съотношение между държавния дълг и БВП, което не надвишава 60% от БВП, е 15 (от 27) в ЕС и едва 9 (от 20) в ЕЗ. Така единствената държава в ЕС, която не е член на ЕЗ и е с държавен дълг надвишаващ 60% от БВП, е Унгария, докато най-силно задлъжнелите държави са част от ЕЗ (Гърция, Италия, Франция). Някои от държавите извън ЕЗ като Полша и Румъния обаче бързо се приближават към посочената граница 

Фактор, който допринася за придържането към по-консервативна политика през 2024 г., е преминаването през сериозна криза през последните 15 години. Пример за това са Гърция, Ирландия, Кипър и Португалия, които бяха сред най-силно засегнатите от Световната финансова криза и от Дълговата криза в ЕЗ. Заради намаляващия си дълг Ирландия може да бъде поставена и в другата група сред Дания и Люксембург, които трайно се придържат към такъв тип политика, за което свидетелства нивото на държавния им дълг (съответно 31.1% от БВП и 26.3% от БВП). За всички тях е характерно, че не попадат сред най-големите икономики в ЕС.

От друга страна сред най-недисциплинираните се нареждат Франция и Италия, които са съответно втората и третата по размер икономики в ЕС и ЕЗ. Държавните им дългове са съответно 3.3 трлн. евро и почти 3 трлн евро - т. е. 47.3% от дълга на цялата еврозона и далеч надвишават размера на икономиките им. Заради това разходите за обслужване на дълговете им в относително изражение са сред най-високите в ЕС. При Франция те са 2.1% от БВП, докато при Италия са вече 3.9% от БВП и единствено Унгария плаща повече (5% от БВП). Членството в ЕЗ е важен фактор, който позволява на Италия да плаща по-ниски лихвени проценти за разлика от Унгария, която има по-висока рискова премия заради използването на собствена валута.

Гърция е пример за добра практика след значителната промяна на политиката, която я вкара в кризата на публичните финанси. През 2024 г. тя дори успя да намали дълга си в абсолютно изражение с 4.2 млрд. евро до почти 365 млрд. евро. Въпреки намалението с 10.3 п. п. той все още е най-голям в относително изражение - 153.6% от БВП. Специално внимание заслужава фактът, че въпреки подобряването на бюджетното салдо с 2.7 п. п. от БВП икономиката успя да запази през 2024 г. същия темп на растеж от 2.3% в реално изражение както през предходната.

Разбира се, внимание заслужава и германската икономика, която остава най-голямата в ЕС - 4.3 трлн. евро по текущи цени. За втора поредна година тя се свива в реално изражение макар и с ниски темпове. Бюджетното салдо от 2020 г. насам неизменно е отрицателно и след консолидацията до 2022 г. постепенно се повишава в опит да се предотврати рецесията. Налице са трайни първични дефицити, но ниската цена на финансиране помага за запазването на дефицита в рамките на 3% от БВП. Все пак дългът леко се свива, но остава 62.5% от БВП и последната година, когато е бил под 60% от БВП, е 2019.

От посочените данни е видимо, че в повечето държави от ЕС са необходими структурни реформи, насочени към повишаване ефикасността на публичните разходи. Твърде високото преразпределение през бюджетите спъва икономическия растеж и идеята, че допълнителни държавни разходи за въоръжаване биха имали стимулиращ ефект в по-дългосрочен период, е меко казано оптимистична.
Разхлабването на фискалните правила ще доведе до по-големи дефицити и дългове. В резултат от това ще се повишат рисковите премии и разходите за лихви, а устойчивостта на публичните финанси ще се влоши.