Допълнителните 800 млрд. евро за отбрана на ЕС не са безплатни

Ще бъде увеличен военният капацитет на държавите от ЕС, без да е доказана необходимостта от това

Военните разходи ще повишат цената на финансиране и по очакваните емисии на български облигации

Парите за отбрана често налагат увеличаване на данъчното облагане

Европейската комисия обяви инициатива за въоръжаване на държавите от Европейския съюз. Тя се изразява в мобилизиране на публичен и частен ресурс, чрез когото да се финансират допълнителни военни разходи, за да се подсили самостоятелният капацитет на ЕС извън рамките на НАТО, като се отчита водещата роля на Съединените щати като гарант на колективната им сигурност понастоящем.

Теоретични основи

Националната сигурност представлява едно от необходимите условия за създаването и развитието на отделните държави или съюзи. Тя е един от най-значимите мотиви за намесата на държавата в икономиката – отбраната е публично благо по своята същност - неделимо на отделни единици и при липса на конкуренция при потреблението. Тя се доставя или на всички граждани на територията на страната, или не се осигурява изобщо, Ако този елемент не е налице, така се поставя под заплаха съществуването на самата държава.

Осъзнаването на този факт от по-малките по население и ресурси икономики ги подтиква да участват в колективни съюзи, какъвто е НАТО. При такова членство те използват капацитета на съюзниците си и така наличието на чуждестранни войски на собствена територия се приема като инструмент за повишаване на националната сигурност, а не като враждебен акт.

Различни изследвания показват, че, ако държавата не е в състояние на война, размерът на разходите за отбрана може да бъде оптимизиран, така че да осигури доставянето на това благо в достатъчен размер и качество, без да се създадат пречки пред стопанския растеж.

Възвръщаемостта от разходите за отбрана намалява в дългосрочен план. Краткосрочно всяко допълнително евро разходи за отбрана допринася за почти 1.6 евро брутен вътрешен продукт.

Мултипликаторът рязко намалява в дългосрочен план до 0.4 евро, което означава, че ефективността на допълнителните разходи силно се влошава. Това се дължи на факта, че финансовите нужди за поддържане на бюджетите за отбрана често налагат увеличаване на данъчното облагане, което от своя страна задушава икономическия растеж поради намалените възможности за потребителски разходи.

Освен това за всеки 1% от брутния национален доход, отделен за военни разходи, икономическият растеж се забавя с приблизително 0,5 процентни пункта. Тази загуба означава пряка икономическа цена на военните усилия, която се проявява чрез пропуснати възможности в сектори, които обикновено благоприятстват растежа, като инфраструктура, образование и здравеопазване. Т.е. разходите за отбрана могат да отклонят инвестициите от области, които иначе биха могли да увеличат икономическата производителност.

Бялата книга

Ако националната сигурност не е налице, се поставя под заплаха съществуването на самата държава.

В „Бяла книга на европейската отбрана – Готовност за 2030 г.“ се очертават три области на действие – наваксване на изоставането и подкрепа за европейската военна индустрия; задълбочаване на единния военен пазар; повишаване на готовността при най-лошия възможен сценарий. Една от най-важните междинни цели е мобилизирането на ресурс в размер 800 млрд. евро, които да се използват за финансиране на масивното разрастване на военните разходи.

Първата конкретна мярка, която би трябвало да улесни постигането на целите, е активирането на националната предпазна клауза на Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява държавите членки да получат фискално пространство за увеличаване на военните си разходи с 1.5 процентни пункта спрямо брутния вътрешен продукт – с общо 650 млрд. евро. Така тези разходи няма да бъдат основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Освен това се създава дългов инструмент за 150 млрд. евро, който да осигури ресурс за инвестиции в противоракетна отбрана, дронове и кибер сигурност. Последната мярка е ускоряване изграждането на Съюза за спестявания и инвестиции, за когото писах в предходна статия.

Състоянието на публичните финанси в ЕС и особено в еврозоната е влошено. Срещу следните държави – Франция, Италия, Белгия, Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Малта – е налице процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Сред тях на Франция най-много се разчита да повиши военната си сила, но това би било трудно постижимо без разхлабване на правилата относно бюджетния дефицит.

Допълнителният ресурс от 800 млрд. евро не е безплатен. След като почти всички държави от ЕС са с бюджетни дефицити финансирането на тези разходи ще се случи чрез емисии на дълговите пазари. Толкова голямо търсене на кредит обаче ще въздейства в посока увеличаване на лихвените проценти в ЕС в краткосрочен период (това ще повиши цената на финансиране и по очакваните емисии на български облигации, чиито размери през настоящата и през следващата година ще са значителни).

Друг проблем относно стимулиращия ефект върху икономиките от допълнителните разходи е вероятно недостатъчният капацитет на военнопромишления комплекс в ЕС да изпълни поръчки в толкова големи размери. В резултат от това в ЕС ще трябва да се внасят военна техника и оборудване (най-вече от САЩ), което означава, че те не само няма да имат мултиплициращ ефект, но дори ще намаляват размера на европейските икономики.

Тоест най-общо ефектите от тази програма ще бъдат увеличаване на военния капацитет на държавите от ЕС, без да е доказана необходимостта от това. Вероятността американските войски да бъдат изтеглени от Европа не изглежда голяма, но президентът Тръмп показа, че е способен на изненадващи ходове и че подходът му за постигане на конкретни цели може да бъде неразбираем за много хора. От друга страна Русия е твърде вероятно да реагира спрямо сериозното повишаване на военния капацитет в най-близките до нея държави от ЕС и НАТО.

Печеливш ще бъде военнопромишленият комплекс на ЕС и САЩ и неговите доставчици, които ще получат огромни поръчки. Дали и до каква степен ще са ефективни планираните инвестиции е трудно да се каже. Това зависи от състоянието на средата за бизнес в ЕС. Тъй като ЕК осъзнава, че тя се е влошила през последните години заради „Зеления“ преход и нарастващите изисквания за докладване, военните инвестиции ще имат статут на устойчиви. По този начин те ще изместят множество алтернативи, които биха били ефективни, но не са субсидирани. Твърде вероятно е да бъдат предприети твърде много такива проекти и в резултат от това възвръщаемостта от тях да се понижава. Същевременно ще се промени и разпределението на ресурсите.

Тук ще разгледам военния капацитет на общо 23 държави, които са членове освен на ЕС и на НАТО. От останалите четири – Австрия, Ирландия, Малта и Кипър, само последната не води активно сътрудничество с Алианса по програмата „Партньорство за мир“, но е сключила стратегическо споразумение със Съединените щати. Тоест дори тези държави имат принос в съвместните инициативи.
Широко известно е, че държавите-членки на НАТО са поели задължението ежегодно да извършват военни разходи в размер поне 2% от брутния вътрешен продукт. Според данни от списанието „NATO Review” средният непретеглен с размера на икономиките дял на разходите за цялата организация през 2024 г. е 2.7% от БВП, докато съшият дял за държавите-членки и на Европейския съюз е 2.2% от БВП. Следователно посоченото изискване като цяло се изпълнява. От общо 23 държави членуващи и в двете организации 7 не изпълняват минималния праг. Това са Белгия, Хърватия, Италия, Люксембург, Португалия, Словения и Испания. Основната причина е, че те не се считат за непосредствено застрашени от неприятелска за тях държава.

През 2024 г. с най-голям дял на разходите за отбрана в едновременните членки на НАТО и ЕС са Полша (4.1% от БВП), Естония (3.4% от БВП), Латвия (3.2% от БВП) поради близостта си до Русия, следвани от Гърция (3.1% от БВП) заради отношенията с Турция, която е с втора по численост армия в Алианса. Съединените щати също поддържат висок дял на разходите за обрана – 3.4% от БВП. Рязък скок на разглежданите разходи е бил характерен за 2023 г. след началото на войната между Русия и Украйна. България за първи път изпълнява задължението си за дела на военните разходи през 2024 г., а през настоящата ще го надхвърли поради рязкото нарастване на заплатите в армията.

В парично измерение данните изглеждат много впечатляващо. Общите военни разходи на държавите от НАТО през 2024 г. възлизат на 1.47 трлн. дол., което е с около ¼ по-малко от размера на целия БВП (2 трлн. дол.) на Русия – понастоящем официален основен противник на Алианса. Разбира се, те са концентрирани основно в САЩ (почти 968 млрд. дол.), докато в държавите от ЕС (и НАТО) те са около 360 млрд. дол. (почти 2.3 пъти повече от тези на Русия). Този факт е предопределен, както от икономическото развитие, така и от взетите решения след края на Втората световна война и при разпадането на Варшавския договор.

Алиансът също така разполага с много голям ресурс от жива сила. Броят на военния персонал общо е над 3.4 млн. души, докато само в членовете и на ЕС той е над 1.38 млн. души. За сравнение - към края на 2024 г. армията на Русия, включително наборните войници, е около 1.5 млн. души. Най-голямата и по численост армия е на САЩ – 1.3 млн., докато в ЕС донякъде изненадващо предвид населението на страната е Полша (216 хил.), следвана от Франция (205 хил.) и Германия (186 хил.).

Полша е водеща сред държавите от НАТО, които са членки на ЕС, според дела на оборудването спрямо разходите за отбрана през 2024 г. – над 51%, следвана от Унгария, Финландия и Люксембург, при които делът надвишава 40%. Средната стойност за държавите от НАТО, които са членки и на ЕС, е 32% и съвпада с тази за Алианса като цяло.

Следователно дори при допускането, че ангажиментът на членките извън ЕС към колективната сигурност вече няма да се изпълнява, държавите от НАТО и ЕС и понастоящем разполагат със значителна военна сила. Освен това вече е стартирал процесът на увеличаване капацитета на въоръжените сили, като той е най-силно застъпен в най-близо разположените до Русия държави – Полша, Естония, Литва, Латвия и Финландия. Така само за 2 години (след началото на войната) военният им персонал се е увеличил с над 68 хил. Освен това делът на разходите за отбрана се е повишил с 0.5 процентни пункта или с над 109 млрд. долара.