Ген. проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос

– Проф. Петров, защо толкова много се радвахте при откриването на новия скенер във ВМА? Какво означава той за болните и вашата болница?

– Този скенер е най-скъпото нещо, което купуваме за година и половина. Това е уникална техника като възможности за диагностика на много заболявания. Ще е полезен на пациентите най-вече. Знаете, че тук са най-добрите специалисти в България, които са принудени да работят с остаряла техника. Т.е. те трудно могат да компенсират диагностиката, когато скенерът и резонансът са стари. Радвахме му се и защото направихме перфектна обществена поръчка – постигнахме уникална цена от 860 хил. лв. Това стана възможно благодарение на правителството, на финансовия министър и премиера, които ни помогнаха с тези пари.

(В този момент влиза фоторепортерът на „Труд“, за да направи снимка на проф. Петров за интервюто.)

Позволете ми да махна цигарите си, не е добре да се снимам с тях… Имам и аз един кусур – пушенето, нямам други – уверявам ви. Не съм пияница. Хазарт не играя, защото не печеля. Не съм женкар. Наскоро колежка ми каза, че коментирали в болницата, че съм много скучен, даже любовница нямам. Безгрешни хора няма, сигурно и аз съм грешник, но се мъча да живея праведно, защото знам, че има Господ и от него не може да се скрие нищо. Вярващ съм. Господ и мислите ни знае, така че трябва да сме смирени. Да сме християни.

– Как съвместявате вашата религиозност с медицината като наука и имало ли е случаи, в които сте виждали намесата на Божията воля?

– Многократно ми се е случвало, затова и аз, и повечето ми колеги сме вярващи. Имало е безнадеждни случаи, които са оцелявали противно на всяка логика и медицински критерии. Имало е случаи, при които сме постигали успех и накрая пациентът е загивал. Не всичко може да бъде обяснено. Годишно по 2-3 случая в тази реанимация загиват хора. Наясно сме от какво, но не на сто процента. Признаваме си. Правят се аутопсии и всички възможни медицински експертизи, накрая причината е ясна, но кое е довело, за да се стигне до фатален изход, ни убягва. Не сме богове и не можем да спасим всички. Преди време направихме консилиум за тежък случай, като потърсихме помощ от специалисти от други болниците. Благодарих на колегите и казах, че съм изключително притеснен, че от 2-3 дни лекуваме пациента, а нямаме теза, не можем да открием причината. Млада колежка, която водеше протокола, беше записала думите ми: „Какво правим? Ние нямаме теза.“ После й се скарах, защото така не се пише в документи. Но ето, пред вас съм откровен. В този смисъл има нещо по-силно от нас.

– Кое е това, което е по-силно от нас?

– От времето, когато учех философия, са ми останали много неща като начин на мислене. Човекът веднъж като тяло и като организъм е обект на познание. Субектът, който реализира познанието, е пак човек. Философските категории предполагат, че субектът няма как да изучи напълно обекта, ако е той самият. От което идва изводът, че за да достигнем пълно познание за организма, няма шанс това да сме ние. Това ще е нещо друго извън нас. По-висш разум може би. Можем да имаме сто процента познание за нещо, което е по-низше от нас. Философски е заложено, че е невъзможно да опознаем себе си. Друг е въпросът, че човечеството винаги ще се стреми да постигне това, но е ясно, че е невъзможно на 100 процента. Многократно съм се убеждавал в това.

– Смятате ли, че има съдба, нещо предопределено, което въпреки нашите усилия не може да бъде преодоляно?

– Дали е съдба или Божията воля? По-скоро Божията воля. Моето верую в работата винаги е било – на пациента и на близките му ние трябва да гарантираме, че ще направим всичко, което можем, което познава медицината. Останалото е Божа работа – ето ви съдба. И когато ме питат какво могат те да направят, обикновено им казвам да отидат в църква и да запалят свещ. И те го правят. Това е толкова човешко.

– През тези две години, откакто оглавявате ВМА, къде срещнахте повече трудности – като администратор, или като лекар?

– Моите проблеми са свързани с администрацията, с управлението. Трудности в медицинската работа нямам. Затова ми е много по-спокойна на душата, когато съм си в клиниката. Идвам към 6,30 и докъм 9 съм в клиниката, а след това – в този кабинет. Ако ме срещне някой, когато идвам насам, му казвам – отивам на неприятното място. Към обяд отново се връщам в клиниката. Мен с костюм няма да ме видите. Както и сега, аз съм с лекарските си дрехи. Не се правя на герой, просто не искам да се откъсвам от професията си, защото знам, че този пост е временен. Трайното са благодарните пациенти и тяхното доверие. Това няма цена. Един ден пак ще се върна там – при моите колеги и при моите болни. Аз обичам да си контактувам с болните. Знам ги по имена, говорим си, ставаме приятели. Ето сега ще изписваме Ваня, която дойде за едно, ние й открихме друго… Имам и фенове като баба Рада, която е на 90 г., това е майката на Елена Поптодорова. Но с баба Рада съм по-близък. Тя ми звъни, кани ме на рожден ден…

– Подобно топло отношение между лекар и пациент не се ли среща все по-рядко? Не преобладава ли служебното отношение?

– Мислите така, защото не познавате кухнята на лекаря. Убеден съм, че не е така. Всеки лекар си има любими пациенти, с които му е приятно да контактува. Аз имам един пациент, който ми е любимец – актьора Димитър Герасимов. Той два-три пъти се връща от ада – с мозъчна аневризма, кръвоизлив, операции, после му открихме рак на дебелото черво – хайде пак операция. Но е жив и здрав. Като ми се обади, започва да пее „Многая лета“. Това няма цена. Така че не съм съгласен, че докторите се държат служебно. Е, сигурно има и такива. Но човек, който си обича професията, обича и пациентите си.

– Така наречената здравна реформа рефлектира както върху лекарите, така и върху пациентите. Ние не усещаме нищо положително от нея, при вас лекарите как е?

– Защо да не усещате нищо положително? Всеки пациент може да отиде където си избере. Има лесен достъп до най-големите специалисти и не чака с месеци. Плаща само ако си избере екип, който да го оперира… А по отношение на реформата, тя се изтърка като дума. Аз лично не знам какво е реформа.

– Щом вие не знаете, какво да кажат пациентите… Елемент от реформата е пръстовият идентификатор. Във вашата болница ще се спре ли изтичането на пари?

– В нашата болница няма да има съществен ефект, защото имаме толкова много пациенти и толкова желаещи да се лекуват, че нямаме време да правим незаконни неща, та да ни хванат с идентификаторите. Напротив, лично нас той ни затруднява, защото тук на месец се правят 2000 операции и в този смисъл това ни забавя, но няма проблем. Това ще даде резултат там, където няма пациенти, прехвърлят се документи и се отчита лечение, което не се прави.

– Казвате, че при вас работят най-добрите специалисти? Достатъчно добре платени ли са, за да ги задържите?

– Наистина при нас са най-добрите лекари и каквото можем – правим. От тази година въведохме услугата „Избор на екип“ и законно, когато някой избира да го оперира някое светило от нашата болница, отива и си плаща. Ако същият специалист го оперира в частна болница, сумата ще бъде в пъти по-голяма. Това е пазар. Докато тук има нормативно закован таван на тази услуга – 900 лв. По този механизъм, доколкото е възможно, колегите имат добри възнаграждения. Въпреки че ми се иска онези 20-30 светила, които са топ в страната, да взЕмат повече. Но аз като шеф на болницата не мога да измисля по-добър механизъм.

– Защо българите боледуват все повече?

– Нашите болни са все повече, защото хората предпочитат да ги оперира най-добрият. Това е нормален стремеж. Ние сме на едно от първите места по предпочитана болница в страната по данни на здравната каса. На трето място сме след университетската болница в Пловдив и университетската болница във Варна.

Не знам доколко е вярно твърдението, че българинът много боледува, но действително напоследък зачестиха раковите заболявания, намалява възрастта, в която се проявяват. Започнаха да протичат по-коварно, в смисъл че когато се появят първите симптоми, ракът толкова е напреднал, че не може да се оперира. Добре е по-рано да има симптоми, за да може да се оперира човек. За съжаление много от пациентите идват в крайна фаза. Питам ги – досега нямаше ли оплаквания? Отговарят ми – ами не. В момента имам пациент, който се оказа с тумор на дебелото черво, с метастази в целия черен дроб, в белия дроб и в мозъка – и нито един симптом. Това е много коварно. Затова трябва да се набляга на профилактиката. При мъжете един път в годината преглед на простата, на дебелото черво, стомаха, белия дроб. При жените – гинеколог, мамолог и др. Профилактичният преглед трябва да стане догма. Когато човек отиде късно на лекар, лошо за него, лошо и за държавата.

– Кога ще направите ремонт на всички клиники във ВМА?

– Когато имаме пари. В уникална ситуация сме да имаме много хубави и трагични клиники. Но какво да направя? Ремонтът на една клиника е около милион и половина лева. Половината болница плаче за ремонт… Преразгледали сме всички договори, изпилили сме цените. Битката е за всяка стотинка. На имения си ден поканих един господин от една фирма и използвах случая да му благодаря, че намали с 10 хил. лв. цената на апарат, за който се пазарим от половин години… Работим открито, всичко е на масата. Мога да отговаря на всеки финансов въпрос… Всичко, което ни се случва, са уроци и човек трябва да бъде много внимателен. Не сме безгрешни. Едно е да сгрешиш от незнание и недоглеждане, друго е да сгрешиш умишлено, а съвсем трето – да газиш с ботушите. Трябва много да внимаваме.

– Вие какво не бихте простили?

– Няма нещо, което да не мога да простя. Аз съм християнин.

 

Нашият гост:

Проф. Николай Петров е роден на 29 август 1959 г. в Средец. Завършва медицина във Варна през 1985 г. Започва работа във Военна болница-Бургас. От 1992 г. е във ВМА, където през 2004 г. оглавява Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. Удостоен със звание “бригаден генерал” и назначен за началник на ВМА през юни 2014 г. Председател на Дружеството на анестезиолозите в България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Ако Господ съществуваше и наистина е загрижен за хората, нямаше ли да е по-просто да не допуска хората да стигат до операционната маса, вместо да се налага „да спасява“само някои от хората, които берат душа. Ежеминутно по света по различни причини (от глад, от жестокостта на други хора) умират малки, абсолютно невинни деца! Къде е вездесъщият Господ „изпълнен с любов към хората““?

  2. генерала е евангелист попитайте го директно казвал го е пред колегите си реаниматори във вма – а евангелистите са нож с две остриета – елегантни и учтиви към хората и мръсни в душата си и мислите си . Това го казва човек който не е вярваш ,но е присъствъл на разговори с колегите му . Ебати генерала – службогонец – прос9то не го познавате .

  3. Прав си е, има Бог. Катилите атеисти не виждат докъде се докараха и докъде докараха страната.

    СЛАВА НА ИИСУС ХРИСТОС!

    1. И в медицината има намеса на Божията воля.Това заглавие ме озадачи.
      Генералът правилно отбелязва , че не е Бог. Наистина лекарят не лекува, той само помага на болният да се излекува.Всяка болест обаче си има причина.Задачата на лекаря е да открие тази причина и да предприеме мерки ,с които да помогне. В повечето случаи лекарите не могат да открият причината.А причина винаги има.Лекар, както и учител се става по призвание.Обаче по- лесно е , да се търси висши сили , които са виновни и това е най- лесния път към намиране на оправдание .И още по лошо е когато лекарят влиза в ролята на Молител.Молителят наивно призовава висшите сили, но те хич не му обръщат внимание.Той снема от себе си отговорността за своята и на другите съдба: „Всичко е по Божията воля“. А щом е тъй, просто трябва добре да се помолиш и Бог е милостив, ще ти даде. „Планини и долини! Реки и морета! О, небе! О, земя! Прекланям се пред вашето могъщество! Преизпълнен съм с вяра и благоговение. Вярвам, че ще ми помогнете да си купя сутрешния вестник!“Ако не се получи ами това значи ,че лошо си се молил! Ами продължавай!
      Не може в 21 век лекарят да кара пациентите си да отидат на църква и да се молят.И те като не разберат какво им казва да ходят и да се молят.Снемайки от себе си отговорността
      лекарят си измива ръцете.В този случай лекарят нищо не губи и остава с чиста съвест. Ако оздравее пациента добре , той -лекарят се се превръщат в БОГ ,ако не -Така е решил БОГ.

      1. И тоя е луд и нищо не знае.
        Господ, ако го има, не се намесва в човешкия живот докъто сме на Земята! Той ни съди, когато се качим горе.
        Всичко става по наша воля и природните сили!
        Не, че една свещичка ще навреди 🙂
        Да му е жив и здрав скенера, но си четете писанията, ако по тях ще ни лекувате!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.