На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Георги Хаджибонев дописа Алеко Константинов

Вестник „Труд” започва нова поредица „Страници от забравените книги”. Тя се осъществява с неоценимата професионална помощ на екипа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В тези страници ще бъдат представяни текстове от малко известни стари български книги, които и до днес удивляват читателя със своята непреходна свежест и оригиналност.

Алеко Константинов набира от сътрапезниците си от компанията “Весела България” първичния материал за написването на “Бай Ганю”. Сред нея е и Георги Хаджибонев (6 март 1867–21 юли 1909), който е син на прочутия богаташ и патриот хаджи Боне Петров.

Хаджи Боне (1836–1895) е от село Герман, а в София се преселва през 1860 г., отваря кръчма и си купува къща на Солни пазар. Преди Освобождението притежава прочутия Германски хан на Цариградско шосе, който се намирал срещу парадния вход на двореца “Врана”. В този хан отсядал Васил Левски. Една от стаите била използвана само за срещите на Апостола с негови сподвижници от Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен.

Според Бончо Хаджибонев, син на Георги, хаджи Боне често се губел по цели седмици заради революционна работа из околностите на София и оставял семейството си само. “Останал единствен жив от много свои братя и сестри, малкият Георги е бил отгледан с големи грижи – разказва Бончо. – Макар и ненаглеждан от баща си често, нему е било дадено елементарно запознаване с школната тогавашна наука от домашни учители още преди да постъпи в училище. Сетне постъпва и изкарва 7 клас в родния си град. По липса на по-горни класове, той е бил оставен да се занимава у дома си с частни учители и е успял да прехвърли материала за средно образование”.

След като се оженва, Георги Хаджибонев заминава за Лайпциг с бъдещия голям поет Пенчо Славейков, за да научи немски и да се запознае с немската литература. Там следва няколко месеца и бил впечатлен от “ганьовщините” на някои българи в странство, описани в “Бай Ганю” от Алеко.

“Охолното материално състояние му е позволявало да се занимава почти изключително с литература”, разказва синът. Георги Хаджибонев пише разкази, доста колоритни, повечето от които са достоверна картина на бита и нравите в Стара София след избирането й за столица. На 1 май 1897 г. той завършва ръкописа на хумористичната си повест “Братът на бай Ганя Балкански”, която има подзаглавие “Хумористически разкази за един съвременен “интиллигентен българин”. Книгата излиза от печат в същия месец. 22 дена по-късно Алеко е убит.

Герой на “Братът на бай Ганя Балкански” е господин Станю, който Бонев нарича “моя добър приятел”, от Казанлък. Станю и баща му са едни от най-големите производители на гюлово масло там. Авторът представя обстойно своя герой в предговора. Той очевидно е смятал да продължи разказа си с нови книги за голямата фамилия на бай Ганю. За съжаление експериментът на Хаджибонев приключва само с “Братът на бай Ганя Балкански”, вероятно поради драматичната съдба на семейството му.

Появата на тази повест е рядък случай в българската литература, когато герой става прототип на друга книга от друг автор. Алековият бай Ганю и господин Станю са коренно различни като външност, характер, възпитание и нрав.

Веднага след излизането на “Братът на бай Ганя Балкански” в меродавното литературно списание “Български преглед” излиза унищожителна критика на Беньо Цонев: “Бонев не трябваше да се хвърля тъй безвреме на това мъчно за него поле, каквото е хумористиката, а да си кара полека-лека малките разказчета, па славата, ако е роден за нея, ще си му дойде и без байганьовски теми”.

Всъщност Георги Хаджибонев си има достатъчно поводи да му пресекне чувството за хумор. Княз Фердинанд има мерак да купи чифлика “Чардаклия”, за разработката на който хаджи Боне е взел кредити от банките. “През 1890–1894 г. хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанд в двореца, за да го скони да му продаде имота си…” – свидетелства синът на Георги Хаджибонев – Бончо. След неочакваната смърт на хаджи Боне, старософиянци говорят, че Фердинанд бил подсторил Българската народна банка и другите банки да изискат веднага да им се върне взетият от него кредит от близо 37 000 лева. Наследниците на покойния не могли да се издължат и затова “Чардаклия” бил купен на 18 ноември 1898 г. на публичен търг от придворният аптекар д-р Н. Странски за 56 500 златни лева. Не минали 3 седмици и Странски препродал чифлика на княз Фердинанд, който го преименува на “Врана”. Вдовицата Станка и синът Георги завеждат дело още през 1898 г. срещу неправомерното завладяване на чифлика, каквито периодически водят и наследниците им без успех до 2004 г. “Поради материалния крах на семейството му – разказва Бончо Хаджибонев, – той се заселва във Враца, където преживява осем години и където намира гроба си, отдалечен от роднини и близки и примирил себе си със суетностите и несгодите на живота.”

По-късно хрумването на Георги Хаджибонев да опише роднина на бай Ганю е продължена и от други автори. Сава Злъчкин издава пиесата си “Дъщерята на бай Ганю и нейните кандидати” през 1921 г., а след 1989 г. Живка Шамлиева описа приключенията на внучките и внуците на легендарния Алеков герой.

Уводът на „Братът на бай Ганя Балкански“

Един от по-малките братя на бай Ганю Балкански е мой добър приятел и се именува господин Станю. Така го викат в Казанлък, дето той и баща му са едни от най-големите производители на гюлово масло.

Викат на моя приятел “господин”, затова защото той е представителен тридесет и двегодишен мъж, висок и прав, със симпатично продълговато лице, червендалесто – почти като казанлъшки гюл. Той авторитетно се държи, приятно говори, богат е, цялата му фигура вдъхва уважение. Свършил е втори клас в родния си град, взимал е живо участие в градски работи, ходил е във Варна, Русе, Свищов и други големи български градове и тъй да се каже не е имал вземане-даване с прости хора, а само с интелигентни личности, мъже и жени. Затова и съгражданите му се срамуват от обикновеното “бай”, както викат на брат му: бай Ганю, а го кичат с титлата “господин”, като с по-подходящо название. Така го знае и малко и голямо в Казанлък, така ще го именувам и аз. А понеже, както имах честта да ви кажа, ние с него сме добри приятели, то аз понякъде за разнообразие ще го наричам просто: моя приятел.

Слава Богу, фамилията “Балкански” не е малка. Ние знаем, че една от сестрите се помина в Дрезден, но освен нея (Бог да я прости, а тука живот и здраве) остават още две по-големи сестри, трима братя и маса братовчеди, систрини синове, внуци и така нататък. Стар род е тази фамилия, на всекиго е известна тя и писано й било да се прочуе.
Един добър български писател даде портрета на най-големия брат, бай Ганю, който у познат на читателите. Сега е мой ред да нарисувам портрета на по-малкия брат – нещо, което аз ще се помъча според силите си да изпълня.

Длъжен съм обаче да предупредя любезните читатели да си не помислят, че описуемите братя: бай Ганю и господин Станю си приличат. Напротив, те съвсем се различават един от друг. Бай Ганю е много свят видял, много европейски столици е посетил, гледал е изложения и в знатни къщи е гостувал, но пак си е останал такъв, какъвто си е бил по-рано, именно: грубичък, циничен, разпасан, със засукани мустаки и накривен калпак (представете си колко просто…) и с мускали в пояса: той говори простичко и главното, отдалеч мирише на вкиснало. За мой късмет, господин Станю не е такъв. Той е, както казахме: представителен, мазнолик, с къси руси мустачки, които засуква, колкото приличието позволява, с поглед благ (пази Боже, от бай Ганювия свиреп поглед) и с обноски вежливи. Но най-голямата разлика във “възпитанието” на двата героя са говоренето и външният им изглед.

Бай Ганю –”таквозинкана” – говори цинизми, а моят приятел приказва съвсем “интелигентно”, по “европейски”, както викат казънлъчани, и даже и в най-простата си реч той подбира “големи” думи, които се употребяват в дипломатския език. Особено с дами той е най-изтънчения, най-любезния кавалер, какъвто само можете да си представите. Относително външния изглед на братята няма и що да се говори. За бай Ганю знаете, че и лятно време носи под пояса си ентерия, а връз пояса облича “европейски” сюртук.

Моят приятел е цяло конте. На друго място ще поговоря специално за неговия костюм, а сега ще ви кажа, че именно поради тая причина, че братята се съвсем различават и по характер, и по обноски, и по облекло, аз взимам смелостта да ви разкажа няколко историйки за моя приятел, като същевременно се лаская от надеждата, че няма да бъда нахокан, като автора на “Бай Ганю”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.