Правителствата през последните години, забравиха, че техен приоритет трябва да са сънародниците им, а не мигрантите

ЕП одобри и нови единни стандарти за всички държави членки за признаването на статут на бежанец

В последните дни от Германия дойдоха няколко знакови новини, които пряко ни засягат. Немският канцлер Олаф Шолц обяви, че страната му планира да започне да депортира мигранти, които извършват престъпления на нейна територия, както и да ускори депортирането на отхвърлените кандидати за убежище. Това се случи, след като на 23.08, трима души бяха намушкани с нож в град Солинген от сириец, избегнал депортиране след неуспешна молба за убежище. Шолц окачестви инцидента като „тероризъм“, допълвайки, че ще има и по-строги правила за притежание на оръжие, особено за ножовете, които правила трябва и ще бъдат приети много бързо. И така, още в края на август се осъществи полет, с който 28 осъдени бяха депортирани за Афганистан. Това е и първият случай, в който Германия депортира афганистанци в родината им, откакто талибаните поеха отново властта в страната преди три години.

Още през юни се забеляза промяна както в реториката, а вече и в действията на местните власти, като управляващите тогава заявиха, че сериозно обмислят депортацията на мигранти, които представляват заплаха за сигурността. Тази им категоричност дойде след убийството на полицай в град Манхайм, като служителят на реда беше многократно намушкан по време на нападение на антиислямски митинг в Германия. Нападателят – афганистанец, използва нож, а при атаката рани няколко души. Впоследствие стана ясно, че въпросният е разпространявал видеоклипове на ISIS в интернет, в които се показват и убиването на заложници (включително и с обезглавяване) от ислямисти. Случилото се предизвика и редица критики, свързани с пробойните в немската политика, касаеща подобни елементи, защото молбата за убежище на убиеца отдавна е била отхвърлена, но поради неясни причини не е бил депортиран.

Тези действия на властите, както и думите на Шолц, на фона на доскорошната им крайно либерална политика по темата, бележат отдавна очакваната и критично необходима промяна. Големият въпрос е не е ли прекалено късно. Още когато пое кормилото на властта през 2021-ва, Шолц, заедно със социалдемократическата си партия, влезе в коалиция със „Зелените“ и либералните „Свободни демократи“, а в последвалото коалиционното споразумение, една от основните точки гласеше, че Германия счита, че нейният най-сериозен проблем със сигурността, е десният екстремизъм. И макар още тогава ситуацията отдавна да беше крайно усложнена, но не от „крайнодесните”, а именно от фанатизираните друговерци, Шолц в първата си официална реч отново повтори заложеното в споразумението, очертавайки приоритетите през следващите години - по-прогресивна Германия, повече права за мигрантите, имигрантски квоти за всички административни длъжности...

Както се и очакваше, след подобни обещания, претворени много бързо и в действия, Германия убедително пое по нанадолнището, а събитията от тази година все повече затвърдиха мнението, че трябва рязък завой, касаещ именно прекалено либералната, безумна политика, по отношение на мигрантите. Затвърди я и възходът на консервативните и десни формации, брандирани от медии и разни неолиберални лица като фашистки. Затвърдиха я и някои ответни реакции, като все повече нараства и реториката, и възраждането на призиви, напомнящи едни отдавна отминали времена. Но това се очакваше, а единиците по-разумни политици в страната нееднократно предупреждаваха, че ще се стигне дотам, след като правителството, по-точно правителствата през последните години, забравиха, че техен приоритет трябва да са сънародниците им, а не мигрантите от Близкия Изток и Африка.

Втората новина е, че за пръв път от Втората световна война насам крайната десница, в лицето на „Алтернатива за Германия", спечели регионалните избори в Германия в Тюрингия, като за разлика от тях социалдемократите на Шолц отбелязаха сериозен спад в резултатите. В Саксония пък заеха второто място, с малка разлика от победителите от дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС).

Резултатите отразяват ясно позицията на все повече германци, които вече са достигнали своя праг на търпимост по отношение на миграционната политика на правителствата през последните години. В Германия тепърва предстоят доста сериозни промени на политическия небосклон, които резонно ще окажат своето влияние върху целия континент. На този етап е сигурно, че посоката е правилната, остава само и поетият път да бъде извървян докрай с надеждата, че още не всичко е загубено.

Някъде между тези добри новини, които показват макар и крайно закъснялото отрезвяване на една от страните, основен виновник Европа да се превърне в завладян от друговерците континент, има и един друг аспект, който остава на заден план, но крайно ни касае.

Германското правителство планира да спре и всички облаги за определени лица, търсещи убежище, като търсещите убежище, които са дошли в Германия през друга страна от ЕС, която отговаря за обработката на техните молби според Дъблинска система, няма да получават повече обезщетения, ако страната на влизане се е съгласила да ги приеме обратно.

Какво означава това – както потвърждава и немското правителство, ще насърчи трансферите на страните-първоприемци от ЕС, което включва и т.нар. миграционен пакт, включително реформата на европейските правила за убежище. А така страна първоприемник често е именно България. И както стана ясно неотдавна, макар да и до ден днешен да не се разбра какво точно е обещал и подписал бившият министър председател Николай Денков, ние сме длъжни да приемем върнатите ни мигранти.

Не бива и да се заблуждаваме, че въпросните са нещо по-различно от терористът от Солинген, който е бил пристигнал в Германия от... България, като молбата му е отхвърлена и е трябвало да бъде депортиран обратно в страната ни, именно защото е бил регистриран за убежище у нас, за наш късмет местната полиция не го е открила и той е останал в Германия. 
Само че контролът вече ще е далеч по-затегнат и след промяната на позицията на немското правителство подобни елементи безпрепятствено и напълно законно ще бъдат връщани у нас, където пък липсва какъвто и да е контрол, а центровете за мигранти са от отворен тип. И ако доскоро примамливите помощи и социален пакет в западните страни успяваха да ни спасят от криминализирани мюсюлмански фанатици, след промените, които предстои да бъдат въведени в Германия (а и в други европейски страни, например Австрия), включващи на мигрантите да им бъде даван само пакет минимум, единствено ни остава да възкликнем „Бог да ни е на помощ”.

Не бива да забравяме и че през април евродепутатите одобриха вече споменатия миграционен пакт, който ще облекчи ситуацията в страни като Гърция и Италия, но ще го увеличи спрямо други – включително и нашата, които ще трябва да настанят на своя територия кандидати за убежище или лица, ползващи се с международна закрила.

Освен това, европарламентът одобри и нови единни стандарти за всички държави членки за признаването на статут на бежанец, като кандидатите за закрила ще трябва да останат на територията на държавата членка, която отговаря за тяхната молба, или в държавата членка, в която е предоставена закрилата.

И както стана дума вече нееднократно, макар че повечето ни медии, а и политици, се опитаха да прикрият промените, които пряко ни засягат, информацията, която излезе още в началото на годината, а именно, че подписаната от Денков декларация между Австрия, България и Румъния, на 29 декември, която уговаря вдигането на австрийското вето по отношение на водния и въздушния Шенген, съдържа 5 условия, като номер 3 касае незабавното обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност, в съответствие с Регламента от Дъблин, включително и бъдещия (тогава) Регламент за управление на убежището и миграцията.

А изменението на правилата от Дъблин включва и именно вече споменатия механизъм за солидарност, включващ избягване на вторичните движения, при които мигрантът се мести от държавата, в която е пристигнал за първи път, за да потърси закрила или постоянно презаселване на друго място. Тоест, промените, които целят да облекчат основно най-засегнатите страни от наплива на мигранти, обаче ще доведат до повече презаселвания в държавите, които са външни граници на Европа, сред които е именно и България.