Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите, пред „Труд“: Студената война е вече в разгара си

Ердоган се оказа най-подготвен за срещата във Варна

Студената война не се задава, тя е вече тук и е в разгара си. Така смята Горан Симеонов, разузнавач от кариерата със забележителен опит като резидент в чужбина и шеф на турското направление в българската разузнавателна служба. „Толкова много руски шпиони не са експулсирани и в периодите на най-голямата конфронтация между източния и западния блок“, казва той. Според него за момента трябва да оценим положително умерената позиция на премиера Борисов в световния конфликт, въпреки че за вбъдеще, поради външния натиск, трудно можем да бъдем оптимисти.

– Г-н Симеонов, чухме ви веднъж да казвате, че шпионажът не може да се раздели от политиката. Затова решихме да ви попитаме как изглежда в очите на един разузнавач срещата на ЕС с Ердоган във Варна, и виждате ли вие на хоризонта нова Студена война?

– По мое виждане срещата във Варна, въпреки скептичните очаквания, се проведе без ярко демонстриране на противоречията между участниците. И с подчертан афинитет към бъдещ диалог на всички тях. Всяка от страните в срещата достатъчно ясно заяви своите позиции по отношение на перспективите в диалога между ЕС и Турция, визовите и митническите проблеми, и най-важното - тероризма и мигрантския проблем с неговото европейско финансиране. И двете страни само заявиха своите питания и претенции. Решенията оставиха занапред. Както обобщи председателят на Европейския съвет г-н Туск, „нищо конкретно не постигнахме, но поставихме всички въпроси”. За наша радост единственият въпрос, който беше решен положително, беше въпросът дали продължава споразумението за мигрантите. Турция засега ще продължи да задържа на своя територия 3-4 млн. емигранти и ще получи останалата част дължимите й за това 6 млрд. евро.

– Седмица мина от варненската срещата, а все още много хора, незнаещи значението на учтивите изрази в дипломацията, се питат: какво всъщност казаха европейците на Ердоган?

– Най-общо, ЕС декларира, че Турция е стратегически партньор и трябва да се работи за възстановяване на диалога с него. Казано бе, че е необходимо сътрудничество по най-важните въпроси - миграцията и тероризма. Същевременно беше направен опит да се имитира твърдост в отношението към вътрешните проблеми на Турция – към погазената демокрация и продължаващото там извънредно положение след опита за преврат, към десетките хиляди арестувани и нарушенията на човешките права и свободи. Най-сериозната забележка на ЕС към Турция прозвуча във връзка с влошените й отношения с Кипър и Гърция. Нали чухте апела към Турция? „Да се бори срещу тероризма в рамките на международните правила и договори”.

– Да, чухме го. Но „опитът за имитация на твърдост“, който споменахте, не им се получи много на европейските лидери, май.

– Цялостната ми оценка е, че Ердоган се оказа най-добре подготвен за срещата във Варна. От изявленията на пресконференцията, организирана след нея, стана ясно, че турската страна не само устно е поставила всички въпроси, касаещи нейните интересите. Нещо повече – Турция е предоставила на ЕС и специално изготвени документални справки, поясняващи в детайли становищата й за тероризма, за военната операция в Сирия, и за кипърския проблем. За разлика от европейските лидери, Ердоган не само е успял да аргументира своите позиции, но им е дал и „домашно“.

– А България как се представи в ролята си на домакиня във Варна?

– Относно това домакинство аз бих ограничил своя коментар до приноса на премиера за решаване на основния, жизненоважен въпрос за България, а именно – гарантираното продължаване на мигрантското споразумение между ЕС и Турция. Това означава сигурност на южната ни граница, на този етап.

– Ами това, че премиерът се престраши да постави пред Ердоган болния въпрос за обезщетенията на ония 60 хиляди тракийски българи, които са били жертви на турски геноцид?

За всички стана ясно, че това спешно включване в срещата на някои проблеми в двустранните ни отношения с Турция, става под натиск и е една досадна формалност. Тук отново се сблъскахме с традиционната липса на стратегия и последователност в нашата политика. Отново външното министерство действаше по инерция, вадейки една чернова от 2013 г., когато тия проблеми се обсъждаха пак. От своя страна Турция извади доста по-дълъг списък от претенции към България, свързани с Възродителния процес и не само. Друг въпрос е, доколко те са основателни. В този контекст аз силно се съмнявам, че въпросите с „душевните граници” на Ердоган (с Кърджали в тях) са намерили своето достойно място в разговорите.

- Казват, че президентът на САЩ намирал всяка сутрин на бюрото си чаша кафе и доклада на разузнаването, който го подготвял за работния ден. По ваша преценка, колегите ви от ДАР добре ли бяха подготвили нашия премиер за срещата във Варна?

– Изхождайки от факта, че България е домакин на срещата, а нейният премиер е основно действащо лице, аз не се съмнявам, че всички наши специални служби са били на крак. Основно задължение на разузнаването е да информира държавното ръководство и то своевременно. За такива сериозни мероприятия то мобилизира целия си информационен и кадрови ресурс. А Турция винаги се е ползвала с особен статут в нашето разузнаване. Аз съм работил по това направление и мога ви уверя, че е така.

– Уважавам вашата сдържаност по този въпрос. Да минем сега на по-горещата тема, ако нямате нищо против. За Студената война.

– Да?

- Защо ЕС толкова остро реагира на подозренията на Англия , че Русия се е опитала да отрови там двойния агент Скрипал и дъщеря му, а си трае, когато в Турция доказано убиват журналисти, дейци на опозицията и невинни хора от други държави по волята на Ердоган?

– За двойните стандарти на ЕС много е говорено и аз трудно бих казал нещо ново. Убеден съм, че промяна няма да има, за съжаление.

– Заради скандала „Скрипал“ гонят руски дипломати от редица европейски държави и САЩ. Споделяте ли опасенията, че се задава нова световна война?

– Аз и сам, доста преди този разговор с вас, си зададох въпроса: дали 2018 година ще бъде белязана с началото на нова „студена“ или „гореща” война? Въпросителната вече падна. Опасявам се, че след последните „дипломатически“ удари между Русия и Запада, уверено вървим към изчерпване на арсенала на новата Студена война. Толкова много руски шпиони – около 120 и повече! – не са експулсирани дори в периодите на най-голямата конфронтация между източния и западния блок.

- България няма да гони руски дипломати, каза вчера нашият министър-председател.

Ние трябва положително да оценим неговата сдържана и умерена позиция, въпреки че при огромния външен, а и вътрешен натиск, е трудно да бъдем оптимисти. Генерал Никълъс Картър, началникът на генщаба на английската армия преди 2 месеца каза: „Русия е най-комплексната и ефективна държавна заплаха за Великобритания. Конфликтът с Русия може да бъде неочаквано близък, а враждебните действия може да започнат по най-непредсказуем начин.”

– Кой има най-голям интерес от скандала с отровата „Новичок“? Може би в този политически въпрос се крие и отговорът на другия, криминалния: кой отрови Скрипал и дъщеря му ?

– Нека направим все пак уговорката, че става въпрос за хипотези. Излиза, че никой освен английските служби, г-жа Мей, британския премиер и г-н Джонсън, нейният външен министър, не е запознат с „истината”. Изглежда, че г-н Джонсън има даже информация кой лично е заповядал това злодеяние – Путин. Като познаваме английската практика, а тя е твърде богата, едва ли можем да очакваме в близките години англичаните да споделят публично цялата си информация по случая. Абстрахирайки се от ”истината”, която те са открили, ние можем да я търсим в два аспекта. Във вътрешнополитически аспект интересите на г-жа Мей изискват укрепване на нейните позиции в Консервативната партия и неутрализиране на успехите на опозиционната Лейбъристка партия, с което тя да си осигури обществена подкрепа в предстоящите тежки преговори по Брекзит.

Но по-съществен е външнополитическия аспект.

– Пояснете?

– Ако погледнем на случая „Скрипал и дъщеря“, като на активно мероприятие – а има достатъчно белези, е че това - ще видим евентуалните ползи от него и то не само за Великобритания, но и за партньорите й – САЩ, НАТО и ЕС. Солидарността, която Тереза Мей получи от партньорите си и организирано задълбочаващата се конфронтация с Русия, говорят повече за активно мероприятие с англосаксонски характер, отколкото за спонтанна колективна реакция. Лично аз имам усещането за римейк на ролята на Тони Блеър в Иракската трагедия. Още повече, че мероприятието съвпада с тоталната подмяна на екипа на Доналд Тръмп. „Ястребите“ в подновения екип веднага изгониха 60 руски дипломати и закриха консулството в Сиатъл. Русия очаквано обяви, че ще действа по огледалния принцип. Така и направи – изгони и тя 60 американски дипломати, а Лавров обяви, че и консулството в Санкт Петербург ще бъде затворено, като ответна мярка. Всичко това означава завръщане към старата максима, че „руската дипломация има два съюзника - армията и флота”. А вече можем да добавим и трети – военно- космическите сили.

– Искате ли да разгледаме сега версията „ръката на Кремъл“ в отровителството със страшния „новичок“?

– Най-благоприятният вариант за организаторите на покушението над Скрипал е да се окаже, че извършителят е руски гражданин. Той, рано или късно, ще бъде докаран до състоянието на своите жертви. Новичокът ще остане в историята на шпионажа, както останаха Българският чадър, рицинът и полоният. Но основните цели на организаторите са постигнати в политическата реалност. „Западът“ - това понятие отново влезе в употреба – е консолидиран срещу „Русия на злия Путин”. Врагът е ясен. Студената война е в разгара си. Обвиненията към Русия ще бъдат разширени и модифицирани – в сферата на киберсигурността, хибридната война и събитията в Украйна, Крим и Сирия. Ще се твърди, че Русия има право да действа само и единствено на своя територия и то засега, и в съответствие с „евроатлантическите ценности“, каквото и да означава това днес. Колективният бюджет на НАТО е твърдо защитен. 975 милиарда долара! Военно-промишленият комплекс си е осигурил печалбите, докато обикновеният данъкоплатец, както му е редът, ще плаща и ще духа студената супа!

– Премиерът Борисов се е съсредоточил сега във външната политика. Дали, като лидер на държавата – европредседателка, той би могъл да повлияе някак на процесите в двата проекта – Евроатлантическия и Евразийския?

– Да бъдем по-точни. Г-н Борисов се е съсредоточил най-вече в Балканските измерения на европолитиката. Проблемът, наречен „Западните Балкани в ЕС“ е твърде сложен , за да бъде решен в рамките на едно председателство. Както се видя във Варна, не по-малко сложен е и проблемът „ЕС – Турция“. Похвални са усилията на г-н Борисов да приеме отговорности по тези проблеми, воден от националните ни интереси. Но, за съжаление, времето му е много кратко, а и дипломатическият му екип се оказва силен само в приказките и в туитър. Проблемите на Балканите са възел, завързан от Великите сили. И без участие на САЩ, НАТО, Русия и Турция те не биха могли да бъдат трайно решени. Сега Балканите се превръщат пак в поле на противоборство между Русия и НАТО. Не вярвам евентуалната по-нататъшна натовизация на региона да доведе до решаване на проблемите в интерес на отделните балкански държави. В този смисъл можем да бъдем доволни, че тези проблеми ще са извън компетенциите на българското председателство.

А относно залязващия Евроатлантически проект и Нова Евразия, бих отбелязал само едно обстоятелство. Даже 140 –годишнината на руско-турската война не успя да обедини нашите институции, за да засвидетелстват благодарност към освободителите, да покажат пред европартньорите специалните ни отношения с Русия и да ги използват като национален капитал. А при очертаващата се обстановка в света допълнителни канали за контакт на Европа с Русия ще бъдат необходими – в това съм сигурен!

- От ваши колеги знам, че България е изтеглила разузнавачите си от партньорските държави, докато те на наша територия си разузнават. От гледна точка на евроинтеграцията ние сме постъпили по-правилно. Но от гледна точка на нашето благоденствие как е?

– Въпросът за геостратегическото разгръщане на българското разузнаване е на ниво държавно ръководство. Той е въпрос на стратегическо мислене и на финанси. Близо 30 години се говори за задълбочаване на сътрудничеството между специалните служби в НАТО и ЕС. Но максимата на ген. Тодор Бояджиев „Шпиони от всички страни, обединявайте се!” успя да влезе само като шега в професионалния фолклор. По линия на тероризма има наченки на по-дълбоко сътрудничество. Но то е в застой по всички други линии. И разузнавателните служби пазят своите секрети най-ревниво.

 

Нашият гост

Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Завършил английска гимназия в родния град (1965), „Външна търговия” във ВИИ „К. Маркс” (1973) и започнал работа в разузнаването, наричано тогава ПГУ – ДС. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина – културен аташе в Лондон и политически съветник в Анкара. Бил е резидент и ръководител на турското направление в българската разузнавателна служба. Вече трети мандат е председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса.

Коментари

Задължително поле