Вече 20-годишен, а зад гърба си Даниел Асенов-Тайсъна вече има 4 европейски титли. Преди два дни боксьорът от Кукорево триумфира за втори път на континента при мъжете на първенството в Харков. С това талантът опроверга твърденията, че първото злато, спечелено от тогавашния дванадесетокласник в Самоков преди две години, е било с голяма доза късмет. По-рано през годината Даниел стана и №1 в Европа при младежите до 22 г., а преди това е шампион и при юношите.

--------------------------------

Братска ревност изстрелва Даниел Асенов-Тайсъна до върховете в бокса. С любимия спорт започва да се занимава покрай баткото Катин, когото все хвалят, че е много добър. „Реших да пробвам и да стана по-добър от него“, признава 20-годишният талант, който преди това тренира борба покрай таткото Пани, биви състезател в свободния стил.

Всъщност Асенови са трима братя. И тримата са ставали шампиони на България в различни възрасти, като най-малкият е Боян, на 17 г.

Заложбите на Даниел са забелязани от именития треньор от ямболския край Димитър Мутафов. Той шлифова диаманта, за да го подготви за националния отбор. Следва триумф след триуфм, а българският химн все по-често започва да звучи в чест на боксьора от село Кукорево.

Прякорът обаче му дава друг треньор. Младен Сталев вижда играта на тогавашния тийнейджър и е впечатлен от движенията му на ринга. „Момче, боксираш страхотно, имаш голям потенциал – рекъл той. - След време ще станеш много добър. А играта ти ми наподобява много на тази на Майк Тайсън, но пласираш ударите си по-леко. Все пак си по-лек.“

Оттогава прякорът следва неразделно Даниел. Дори на моменти визията му се доближава до тази на Динозавъра.

„Не зная какво точно ми харесва в бокса, но има някаква магия – казва Асенов, който пък не крие ромския си произход и смята, че той му помага заради темперамента. - Най-много се „зарибих“ покрай боевете на Майк Тайсън.“

Признава обаче, че всъщност не обича да гледа бокс. Вероятно заради тежките тренировки и свалянето на доста килограми – по 7-8 кила преди голямо състезание.

А съдбата подлага на изпитание характера му дали наистина е толкова силен като Железния Майк. Демонстрира го още на финала на европейското в Самоков през 2015-а. Тогава Даниел изнася урок по бокс на британеца с емблематичното име Мохамед Али, за да ликува с титлата при 52-килограмовите. На сутринта разкрива, че цяла нощ не е мигнал от вълнение.

Винаги открит и много истински Даниел постоянно фокусира върху себе си вниманието на околните. И след като стана за първи път №1 в Европа при мъжете, а тогавашният старши треньор на националния Михаил Таков бе заменен на поста от кубинеца Жоел Арате, реакцията на Тайсъна не закъсня. „Няма как да станем кубинци за няколко месеца“, обяви той.

Но постоянството и дисциплината го доведоха до нови успехи с Арате година по-късно.

2017-а се очертава като най-силната за Даниел до момента. През февруари триумфира на „Странджа“ и за първи път вдигна купата за най-добър боксьор на турнира. „Вече имам доста по-добра техника и защита, сменям постоянно дистанцията, научих се да играя красив бокс, а не да е само бой.“

После Асенов грабна и европейската титла за младежи до 22 г. А изявите му на ринга не останаха незабелязани от професионалистите. Френският „Бойните петли“ веднага фокусира вниманието върху нашето момче. И вместо да го вземе за пробен период, му предложи договор за година. Тайсъна пък се реваншира с дебютна победа срещу „Мароканските лъвове“. „Чувството беше уникално, мислех че съм Флойд Мейуедър на ринга“, откровен бе той след срещата.

Сега обаче мечтата му е един ден да покори олимпийския връх, но следва стъпка по стъпка. Първо поиска да стане пак европейски шампион за мъже и го направи. Следва цел №2 – да стъпи на най-високото стъпало на световния подиум в Германия през август. И въпреки че краят на кариерата му е далече, отсега си прави планове за бъдещето. И тримата братя са възпитаници на Професионалната гимназия по земеделия, с амбиция след време да имат своя фирма за обработка на земя. Даниел обаче не се спира дотук. Иска да завърши и Пловдивския университет, а един ден да стане треньор в любимия си спорт – бокса.

----------------------------

Танцува в коледарска група

Даниел Асенов е любител и на танците. Заедно с братята си Катин и Боян усъвършенства уменията си в коледарска група. А дойдат ли събори или традиционни празници Тайсъна често може да се види на хорото, пременен в народна носия. Неизменно до него е половинката му Розалия Пайчева, която боксира в националния ни отбор и също е любител на народната музика. Двамата са заедно вече 2 г. Тя е от семейство на лекари, които искрено се радват на връзката им.

Даниел е фен и на автомобилите. В началото имал страст към високите скорости, но след това разумът надделял. А докато е зад волана, не спира да слуша музика, зареждат го всякакви ритми – от чалга до поп и рап.

 

За него

Има усет кога да удари

Напористо момче, много трудолюбиво и смело. Освен това има усет кога да удари, а не на вятъра да размахва ръце. Не случайно и прякорът му е Тайсана. В момента българският бокс се крепи именно на него. Да, има промяна в играта му откакто кубинският треньор Арате работи с него. И най-важното е, че са намерили този стил на боксиране, който му носи успех. Ако продължава така можем да чакаме още големи победи.

Петър Лесов, олимпийски шампион от Москва 80

 

Борбен, искрен и много истински

Познавам го от дете. Още като стана за първи път европейски шампион ми направи силно впечатление – винаги усмихнат, в добро настроение и над нещата. Изключителен родолюбец, винаги играе за България. Но не може да живее без кока-кола. Преди и след среща пие от освежителната напитка, като мине кантара също. Дори му казват Даниел Кока-колата. Но зад целия му талант се крие къртовски труд. Много добре си паснаха със старши треньора Арате – обсъждат всеки мач, всеки рунд. Още от малък е в елита на бокса и понякога това му тежи. За щастие излиза бързо от тези моменти. Изключително борбен, искрен и много истински.

Красимир Инински, президент на БФ Бокс

 

Боец е, но и душата на отбора

При мен той стана европейски шампион за юноши през 2013-а, а година по-рано и втори на континента. Още тогава талантът му се пролича. Справяше се с всичко, което му бе поставено като задача. Много трудолюбив, беше душата на отбора заедно с Благой Найденов, с когото и сега са много добри приятели. Самодисциплината му помага доста, но понякога и му изневерява – не може без кока-кола, сладко, шоколад, все вредни неща. Често му се налага да сваля килограми, но благодарение на чувството си за хумор се справя с тези тежки моменти. Истински боец. Дано да успее да запази мотивацията и желанието си за победа, защото оттук нататък очакванията към него ще са още по-големи. А те натоварват изключително много.

Борислав Бояджиев, бивш старши треньор на юношеския национален отбор