Данъкът върху богатството е лесно решение

Еднократен данък богатство от 5% върху горните 10% би набрал 4,03 трлн. долара.

Такава политика е популярна - 64% от анкетираните го подкрепят

Най-заможните 10% от американските домакинства са имали нетно имане от 80,7 трлн. долара

Би помогнало на финансовите пазари

Правителствата имат дълъг списък с неща, които трябва да направят. Повечето струват много пари.

Възстановяването от пандемията, справянето с изменението на климата и „изравняването” на обществото са все насъщни, но много скъпи цели. В момента много правителства се финансират чрез машините за печатане на пари на централните банки. Това не може да продължава безкрайно, без да се засегне способността на централните банки да поддържат инфлацията на приемливо ниво.

Скоро правителствата ще трябва да избират между загуба на контрол над инфлацията и отказване от политическите си цели. Това е неприятен избор, който може да доведе до социално вълнение. В САЩ и Великобритания има очевидно решение: данъкът върху богатството.

Според Федералния резерв най-богатите 10% от американските домакинства са имали нетно богатство от 80,7 трлн. долара през третото тримесечие на 2020 г. - малко под 70% от общото богатство на домакинствата в САЩ. Сумата се равнява на 375% от брутния вътрешен продукт, като никога не е била по-малко от 200% през последните 30 години.

Еднократен данък богатство от 5% върху горните 10% би набрал 4,03 трлн. долара, или 19% от текущия БВП. Така ръстът в богатството им на годишна база би бил намален от 7,5% на 2,1%. Такъв данък може спокойно да финансира плановете на администрацията на Байдън през следващите няколко години. Това би компенсирало част от дългосрочното нарастване на неравенството в богатството и веднага би отместило бремето за финансирането на правителството от централната банка.

Данъкът ще пренасочи богатството встрани от сектор на обществото, който по силата на своя размер може да консумира много, стимулирайки икономиката. Това би помогнало на финансовите пазари да се върнат към своята икономическа функция за откриване на цените и ефективно разпределение на капитала, без изкривяващата роля на Федералния резерв. Би помогнало и да се премахне необходимостта от нулеви лихвени проценти и количествено облекчаване, политики, които изостриха сегашните слабости на икономиката - разширяването на неравенството, спекулативните балони, нарастващите нива на дълга и намаляващият растеж на производителността.

Такава данъчна политика е и популярна. Проучване на Reuters/Ipsos през януари 2020 г. установи, че 64% от анкетираните подкрепят данъка върху богатството, като 77% от демократите и 53% от републиканците са "за". Безспорно собствениците на финансови активи се радваха на неочаквани печалби през последното десетилетие, благодарение на количественото облекчаване и ниските лихвени проценти. Так че за данъка върху богатството има силен морален аргумент на база проста справедливост.

В Обединеното кралство Службата за национална статистика съобщи, че през 2018 г. най-богатите 10 процента са имали общо нетно богатство от 6,5 трлн. паунда, малко над 300 процента от БВП. Данък от 1% върху тях теоретично би донесъл приходи, еквивалентни на 3% от БВП, в сравнение с 3,75% в САЩ.

Еднократният данък от 5% само върху най-богатия 1% от домакинствата в Обединеното кралство може да доведе до приходи, еквивалентни на до 7,9% от БВП, докато 1% годишен данък би донесъл до 1,6% от БВП всяка година. За сравнение, увеличаването на корпоративния данък в Обединеното кралство от 19% на 24% теоретично би довело до допълнителни 14,5 млрд. лири, еквивалентни на около 0,7% от текущия БВП.

Ако инфлационният шок се комбинира с продължаваща монетизация на дефицита, влизането в самоподдържаща се инфлационна спирала става възможно. Данъците върху богатството могат да осигурят изход. Като се има предвид волатилността при възвръщаемостта на активите, еднократният данък върху богатството най-вероятно е по-справедлив от годишния такъв. Въвеждането на първия за най-богатите граждани е потенциално преломно отклонение от пътя към монетизиране на дълга, който в крайна сметка води до икономически ад. Политически може да се наложи да кривнем вляво, за да го избегнем.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари