Данъчен консулт на "Труд": Здравни вноски за бащата при раждане на дете

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много мъже със свободна професия ползват парично обезщетение при раждане на дете и остават няколко дни у дома, за да помагат на майката. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

Самоосигуряващо се лице упражнява свободна професия. За периода 09-22 юли 2020 г. (10 работни дни) гражданинът не е работил, а е помагал на съпругата си с грижите за детето, за което е подал в НОИ удостоверение по образец Приложение №11 на основание чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) и е получил парично обезщетение при раждане на дете, съгласно чл.50, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 10-те работни дни. Предстои му да подаде декларация обр.1 за месец юли и поставя следните въпроси:

1. В кое поле на декларация обр.№1 трябва да попълни 10-те работни дни, за които е получил парично обезщетение за раждане на дете?

2. За 10-те дни трябва ли да внася здравни осигуровки?

3. Трябва ли да декларира полученото обезщетение при раждане на дете в годишната данъчна декларация?

По първи и втори въпрос:

Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигуровките са за тяхна сметка и се дължат авансово върху сума между минималния и максималния осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

На основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец в НАП в 7-дневен срок. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете).
Самоосигуряващите се дължат здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т. е. авансово върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се.

Съгласно чл.50, ал. 6 и 8 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл.49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл.163, ал.8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл.48а. Самоосигуряващите се имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл.48а.

На основание чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, осигуровки не се внасят от самоосигуряващите се, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, за периодите на неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Здравни вноски за лицата, когато са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се дължат съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО. За самоосигуряващите се осигуровките са в размер 4,8% и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се.

В случая за 10-те дни, за които е ползвано обезщетение не се подава декларация за прекъсване на дейността. Този период се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигуровки за фондовете на ДОО, но се дължат здравни вноски.

Работодателите и самоосигуряващите се представят в НАП данни за:

1. осигурителния доход, вноските за държавното обществено осигуряване (ДОО), Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход - за всяко лице, подлежащо на осигуряване (Декларация образец №1);

2. дължимите вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, фонд ГВРС и данък по ЗДДФЛ. (Декларация образец №6).

Самоосигуряващите се подават декларация образец №1 в НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, а декларация образец №6 - до 30 април за дължимите осигуровки за предходната календарна година.

В декларация обр.№1 “Данни за осигуреното лице”, трябва да се попълни следното:

В т.16 “Дни в осигуряване общо” в позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване - 23 работни дни за месец юли. В позиции 3 и 4 самоосигуряващите се попълват 0.

В т.16.1. “Отработени и други дни с осигурителни вноски” - попълват се в две позиции дните с осигурителни вноски. Такива са: отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск, дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване, и всички дни с осигурителни вноски на основание чл.9, ал.3 от КСО. В случая в тази точка трябва да се попълнят 13 отработени дни.

В т.16.2. “Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл. 53в от КСО” - в две позиции се попълват дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, бременност и раждане, трудова злополука, професионална болест, санаторно-курортно лечение, карантина, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето с право на обезщетение. В случая трябва да се попълнят 10 работни дни.
Не трябва да се попълват т. 16.3., 16.4. и 16.5.

В т.17. “Доход, върху който се дължат здравни вноски за лицата по чл.40, ал.1, т.5 от Закона за здравното осигуряване” - попълва се осигурителният доход, определен по реда на чл.40, ал.1, т.5 от Закона за здравното осигуряване за лицата във временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Попълва се и за самоосигуряващи се, които ползват аналогични права.

В случая трябва да се попълни минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се, който за 2020 г. е 610 лв., определен пропорционално за 10 дни, през които е получавал обезщетение при раждане, върху който се дължи здравна вноска по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.

В т.18 “Върху сумата в т.17” - се попълва размерът на здравната вноска за сметка на осигуряващия - 4,8%.

В т.21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки, включително сумата по чл.40, ал.5 от КСО” - трябва да се попълни доходът съгласно чл.6, ал.2 от КСО, но изчислен пропорционално на отработените дни за месеца, които са 13.

В т. 22.1. “Върху сумата в т.21” - се попълва размерът на здравната вноска за сметка на осигуряващия и/или за сметка на осигуреното лице, когато е попълнена т.21. В случая трябва да се попълни 8%, а вноска е дължима върху дохода, изчислен пропорционално на отработените 13 дни за месеца.

По трети въпрос:

Обезщетение, получено на основание чл.50, ал.6 от КСО, попада в обхвата на чл.13, ал.1, т.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - това са необлагаеми доходи от задължително осигуряване. Необлагаемите доходи не подлежат на задължително деклариране.

Коментари

Задължително поле