Данъчен консулт на "Труд news": Дължими осигуровки за пенсионери с фирма

Много пенсионери продължават да работят, а някои от тях имат и собствени фирми, в които полагат и личен труд. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки от работещи пенсионери с фирма.

Мъж и жена са съдружници и управители във фирма „X“ ООД. И двамата са пенсионери. В качеството на самоосигуряващи се лица внасят само здравни вноски. Предстои изплащане на доход за положен личен труд в дружеството на всеки от съдружниците. Поставен е въпросът: Как трябва да се осигуряват за положения личен труд в дружеството предвид разпоредбата на чл.4, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която лицата, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание, и на §1, т. 26, б. „и“ от  допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

I Правила за самоосигуряващите се

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл.10 от същия кодекс. Според ал.1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията за положен труд за минало време се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл.6, ал.2 от КСО).

Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Осигуровките на самоосигуряващите лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6, ал. 8 и 9 от КСО).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, на държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б (чл.127, ал.1 от КСО). Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО.

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те внасят здравни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лице, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по образец (ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

II Правила за пенсионерите

На основание чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.

Съгласно чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено както следва:

1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия - с продължаване подаването на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО;

2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия - с подаване на декларация по ал.2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - образец Окд-5);

3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.

В КСО и НООСЛБГРЧМЛ е определен редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, но не е определен ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. Това е така, защото правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта на придобиване качеството на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.

Важно е да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правната възможност по чл.4, ал.6, то за целите на здравното осигуряване в ЗЗО такава правна възможност няма предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравни вноски за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери.

Следователно, за упражняваната трудова дейност с личен труд като самоосигуряващо се лице – съдружник в „X“ ООД, на което е отпусната пенсия, пенсионерите не подлежат на задължително социално осигуряване. За времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери, дължат здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО при спазване на поредността на доходите, посочена в чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО като на първо място се поставя размерът на отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд без добавките към нея.

За целите на данъчното облагане тези доходи се определят като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ, но при определяне на окончателния размер на осигурителния доход следва да ги посочите в колона 5 на Таблица №2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.