Данъчен консулт на "Труд news": Какви суми в брой трябва да декларират фирмите

Повечето фирми имат налични пари в броя, а голяма част от тях имат и вземания, под формата на предоставени заеми, от собственици или наети работници. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за деклариране на тези суми. Допълнително разглеждаме правилото за ограничаване плащанията в брой по отношение на обменните бюра.

I Деклариране на пари в брой

Във връзка с изискването на Закона за данък върху добавената стойност за деклариране на касовите наличности и вземанията е даден следният пример: Фирма има по счетоводни данни: 1. Парични средства в каса – 10 хил. лв. 2. Вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица – 25 хил. лв. 3. Вземания (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица – 60 хил. лв. Поставен е следният въпрос: Фирмата трябва ли да декларира сумите по трите точки или трябва да декларира само сумата по трета точка, която  е над 50 хил. лв.?

Съгласно чл.123, ал.10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато в края на календарното тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 хил. лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл.55, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл.201, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:

1. сумата на наличните парични средства в касите;

2. размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;

3. размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Данните по чл.123, ал.10 от ЗДДС се декларират в срок до края на месеца, следващ тримесечието, към края на което са налице обстоятелствата, посочени в същата разпоредба. 

Със заповед №ЗМФ-683 от 14 септември 2023 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г., министърът на финансите е одобрил образци на декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО и приложенията към нея. В Приложение №4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл.123, ал.10 от ЗДДС (образец 4041) изрично е указано, че когато в края на календарното тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 хил. лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност.

Следователно, ако данните от представения пример са към края на календарно тримесечие, на деклариране подлежат данните/сумите по всички точки на предвидените за целта редове в Приложение №4, като общата сума в размер на 95 хил. лв. (10 хил. + 25 хил. + 60 хил.) следва да бъдат посочени на ред 4.

II Пари в обменно бюро

Дружеството „X“ извършва дейност по занятие като обменно бюро. Поставени са следните въпроси:

1. Има ли ограничение на левовата равностойност на средствата в брой, с които работи обменното бюро?

2. Сделките във валута в брой, които обменното бюро извършва по занятие, считат ли се за разплащания в брой и важи ли за тях ограничението от 10 000 лв.?

3. Има ли право обменното бюро да издава документи с посочване на валута – разходни и приходни ордери?

По първи и втори въпрос:

Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) всички плащания, извършени на територията на страната, чиято стойност е равна или надвишава 10 хил. лв., следва да се извършат само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Ограничението е валидно и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 10 хил. лв., като равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането (чл.3, ал.2 от ЗОПБ).

Изключение от това ограничение е предвидено в разпоредбата на чл.2, т.3 на ЗОПБ, според която законът не се прилага при сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие. 

С Валутния закон (ВЗ) и разпоредбата на чл.1, т.3 от него са уредени сделките с чуждестранна валута по занятие. Съгласно чл.2, ал.1 на Валутния закон „всички действия, сделки и плащания по чл.1, т.1-5 се извършват свободно. В чл.3 от същия закон са посочени изискванията към лицата, които извършват сделки като обменно бюро.

На основание чл.3, ал.5 от Валутния закон е издадена Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

Наредбата №4 от 8 август 2003 г. не съдържа ограничение на сумите, които могат да се намират в наличност в обменното бюро при извършване на дейността. Ограниченията на наличностите в обменното бюро са единствено в края на работния ден, съгласно чл.19 от  наредбата. В края на всеки работен ден обменните бюра могат да задържат в касата на всеки отделен обект левове и чуждестранна валута в наличност на обща стойност до 20 000 лв. Ограничението не се отнася за автоматите за обмяна на валута.

Предвид гореизложеното и доколкото обменно бюро е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност, за сделките по обмяна на валута в брой, извършвани от обменно бюро на основание чл.2, т.3 от ЗОПБ, не се прилагат ограниченията за размера на сумите от 10 хил. лв., посочени в чл.3 от ЗОПБ.

По трети въпрос:

Съгласно чл.13, ал.2 от Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра за всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. Печатът на обменното бюро върху бордерото и подписът на валутния касиер не трябва да закриват стойността на сделката.

Предвид гореизложеното при осъществяване дейността на обменното бюро следва да се издават задължително бордера по образец, които не са разходни и приходни ордери.

В чл.5 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ѝ равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.

С оглед изискванията на ЗСч счетоводните документи в предприятията се съставят на български език в лева, освен в случаите на сделки с чуждестранни лица.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.