Труд
Автор:
Димитрина Захаринова
Много фирми командироват работници в различни части от страната и им изплащат дневни пари за времето, през което са били командировани. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това дължат ли се данъци и осигуровки върху изплатените дневни пари при командировка.
Дружеството “X” ЕООД е с основна дейност строително-монтажни дейности, техническа поддръжка на съоръжения и машини на територията на различни обекти и фирми в страната. Във връзка с изпълнение на поети ангажименти по договори с клиенти, е необходимо да се изпращат работници на дружеството на територията на различни предприятия за по-дълъг период от време, в рамките на един до няколко месеца.
Работниците се изпращат от база и адрес на “X” ЕООД до други градове. Поставяте въпросите:
1. Има ли право “X” ЕООД да изплати на командированите работници и служители дневни суми спрямо размера на дневните командировъчни пари, съгласно Наредба за командировките в страната?
2. Дължат ли се осигуровки и данък върху доходите върху изплатените дневни командировъчни пари?
3. Изплатените командировъчни пари данъчно признат разход ли са за “X” ЕООД?
I По прилагането на данъчното законодателство:
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в разпоредбата на чл.33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1) пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2) физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията в чл.33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл.10 от ЗКПО, т. е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо че разпоредбата на чл.33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките, за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат различни документи, с които се определят обектът и целта на пътуването.
Условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица са регламентирани с Наредбата за командировките в страната (НКС).
Нарушението на изискванията за документалната обоснованост на разходите за пътуване и престой или установяване на разходи, несвързани с дейността на предприятието, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО.
Необходимо е да се посочи, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на съдружници без връзка с дейността.
Нормата на чл.33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл.16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
В случай на изплатени дневни командировъчни пари, повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт, същите подлежат на данъчно регулиране по аргумент на разпоредбите на чл.24, ал.2, т.5 и чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ.
На основание цитираните разпоредби от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Обложените суми по реда на ЗДДФЛ за изплатени дневни пари над двукратния размер, определен в нормативен акт, ще са признат разход за целите на ЗКПО. При изпълнение на посочените условия извършените разходи за командировка ще са данъчно признат разход за дружеството.
II По прилагането на осигурителното законодателство:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл.6, ал.2 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В чл.3, ал.1 от НЕВДПОВ са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход - всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
Видно от изложеното, всяко възнаграждение, получено в резултат от трудовата дейност, изплащано от осигурителя на осигуреното лице, е елемент на осигурителния доход и върху него се дължат осигурителни вноски.
Също така, в НЕВДПОВ са посочени и доходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Съгласно чл.1, ал.8, т.1 от наредбата не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по §3 от допълнителните разпоредби на Постановление №133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.
Предвид изложеното, ако изплатените суми на работниците и служителите представляват дневни пари при командировка в страната до двукратния им размер, определен в нормативен акт, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.
