Данъчен консулт на "Труд news": Плащане на данъци при работа от САЩ за фирма в България

Много хора работят от САЩ за фирми в България. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данък върху получените доходи и на пенсионни и здравни осигуровки в тези случаи.

Българското дружество „Х“ желае да назначи на трудов договор човек с двойно гражданство - на САЩ и България. Човекът работи и живее в САЩ. Работата ще се извършва от разстояние - онлайн, без да се налага работникът да идва в България. Поставени са въпросите:

1. Къде са дължими осигуровки (социални и здравни) за сметка на работодателя и работника - в България или в САЩ?

2. Къде трябва да се плаща данъкът върху доходите на работника?

По данъчното законодателство:

По смисъла на чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от това дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България. Според чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.

Правилата за класифициране на доходите като доходи от източници в България са посочени в чл.8 от ЗДДФЛ и, ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България.

Според чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в България. В запитването е посочено, че работата ще се извършва в САЩ. С оглед разпоредбата на чл.7 от ЗДДФЛ за придобития доход от източник в чужбина за труд, положен извън територията на България, чуждестранното физическо лице няма да подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.

По осигурителното законодателство:

Към настоящия момент между България и САЩ няма подписан международен договор, който да регулира обществените отношения в сферата на социалната сигурност. В конкретния случай са приложими Кодексът за социално осигуряване (КСО) и Законът за здравното осигуряване (ЗЗО).
Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

В конкретния случай човек, гражданин на България и САЩ, предстои да сключи трудов договор с българско дружество в България. При условие, че по отношение на трудовото правоотношение ще се прилага Кодексът на труда (КТ), лицето ще подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове на държавното обществено осигуряване (ДОО) на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл.4б от кодекса, ще се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

За работниците осигуровки се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната заплата за страната, и върху не повече от максималния месечен осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.3 от КСО).

Във връзка с това, че трудът ще се полага от САЩ, обръщам внимание, че редът, по който се провежда осигуряването на лицата, изпратени на работа в чужбина, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл.12 от наредбата българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство. В чл.13 от наредбата е указано, че осигуровките за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл.6, ал.3 и чл.157, ал.3 от КСО.

Според чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят в България. Чл.40в от ЗЗО дава възможност на българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да декларират, че не дължат здравни вноски, като подадат в НАП декларация по образец.

Ако лицето не живее постоянно в България и е декларирало това по реда на чл.40в от ЗЗО, не възниква задължение за внасяне на здравни вноски за него.

Следва да се има предвид, че освен плащане на осигуровки, за работодателя/осигурителя възниква задължение да подава данни с декларации образец №1 и образец №6, спазвайки Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл.62, ал.3 от Кодекса на труда в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до НАП. Данните в уведомлението и редът за неговото изпращане, се определят с Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

Изпълнението на задължения по българското законодателство, свързани с осигуровките, и по отношение на трудовото правоотношение не изключват възникване на задължения по законодателството на съответната друга държава (САЩ). За повече информация в това отношение човекът следва да се обърне към компетентните институции на тази държава.

По прилагането на СИДДО:

В чл.75 от ЗДДФЛ е посочено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор има разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и САЩ има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), която е в сила от 15 декември 2008 г.

Доходи, получени от чуждестранно лице за труд, положен извън територията на България, не подлежат на облагане с данък при източника съгласно българското законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат спрямо доходи, които са облагаеми с данък при източника, тъй като по отношение на необлагаемите в България доходи, няма да възникне двойно данъчно облагане.

Въпреки това, съгласно чл.14 „Доходи от трудово правоотношение“ от СИДДО със САЩ заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща  държава (в случая САЩ) въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в САЩ, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава (България). Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава (България).

При положение, че в случая човекът е местно лице на САЩ по смисъла на СИДДО и предвид че ще полага труд единствено на територията на САЩ, получените от него трудови възнаграждения следва да бъдат обложени с данък само в САЩ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.