Данъчен консулт на "Труд": Налози за управител, който работи без възнаграждение

С управител на фирма може да има сключен договор с определено месечно възнаграждение, но е възможно такова възнаграждение да не бъде определено. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Двама души ще бъдат управители на едно и също дружество, без да упражняват трудова дейност като съдружници в него. С единия има договор за управление и контрол с определено месечно възнаграждение. Дружеството планира да сключи безвъзмезден договор за управление и контрол с втория управител. Поставен е въпросът какво ще бъде данъчното и осигурителното третиране на втория управител?

Данъчно третиране

Съгласно чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Т.е., за да има основание за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, е необходимо физическото лице да е придобило доход.

На основание чл.10, ал.2 от ЗДДФЛ доходите могат да бъдат парични и непарични. А според §1, т.26, б.„з“ от Допълнителните разпоредби на закона, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл.37, ал.1, т.9 от ЗДДФЛ, се определят като трудови правоотношения.

Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и в натура от работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. В облагаемия доход от трудови правоотношения не влизат и доходите в натура, обложени по реда на чл.204, ал.1, т.4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Следователно, ако по въпросното правоотношение не е извършвано плащане в пари или в натура от работодателя, не е налице основание за определяне на данък.

Водещи за целите на облагането са не уговорките в сключения договор, а реално извършените действия. Възможно е в договора за управление и контрол да е посочено, че физическото лице няма да получава възнаграждение, но ако са направени плащания от работодателя в полза на това физическо лице, то ще е реализирало доход.

Неясни са аргументите за сключването на безвъзмезден договор за управление и контрол, поради което обръщам внимание и на чл.77 от ЗДДФЛ, според който при определяне на задълженията на лицата в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, се прилагат разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.

Задължително осигуряване

За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването й.

Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).

Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Според чл.10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.

Дейността по управление на търговско дружество се различава от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Затова, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл.4, ал.1, т.7 и чл.4, ал.3, т.2 от кодекса.

Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по КСО - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл.4, ал.1, т.7 от КСО). Когато лице упражнява трудова дейност като управител на търговско дружество, то следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО върху доход, не по-малък от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния осигурителния доход.

Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност (личен труд като съдружник, за който може да получава или да не получава възнаграждение) в дружеството, извън тази, регламентирана в неговите функции на управител. Когато съдружник упражнява трудова дейност в същото дружество, попада в кръга на задължително осигурените по чл.4, ал.3, т.2 от КСО – т. е. като самоосигуряващо се лице.

Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и внасят осигуровки авансово през календарната година върху месечен доход между минималния и максималния осигурителен доход.

Окончателният им месечен осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Според чл.6, ал.11 от КСО лицата, които упражняват дейност на различни основания, подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигуровките се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях, но върху не повече от максималния осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал. 1 и 10 от кодекса;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в дружества, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

В конкретния случай в зависимост от извършваната трудова дейност (като управители или в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление), въпросните лица са задължително осигурени за ДОО на едното, на другото или едновременно на двете основания.

За допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) задължително се осигуряват лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО (чл.157, ал.6 от КСО).

За управителите на дружества, когато попадат в кръга на задължително осигурените лица по чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравни вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО. Според чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващите се) дължат здравни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителния доход за самоосигуряващите се и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към годишната данъчна декларация.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Задължително поле