Данъчен консулт на "Труд": Облагане при участие в панаири и изложби

Много фирми участват в панаири и изложби в чужбина. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е режимът на облагане с ДДС на ползваните в тези случаи услуги.

Дружество ще участва на изложение в Испания, на което ще презентира своите стоки. Има фактура без ДДС, издадена от дружество, регистрирано по ДДС в Испания, за наем на площ и стелажи и такса за участие в презентации. Поставени са следните въпроси:

1. Къде е мястото на изпълнение на горепосочената доставка?

2. Подлежи ли на облагане с данък при източника получената услуга?

По първи въпрос:

Участието в панаири и изложения е свързано с получаването на различни услуги, в резултат на което на участниците се фактурират доставки на услуги, местоизпълнението, на които се определя по различни норми:

- чл.21, ал.2 от ЗДДС - общ режим за определяне местоизпълнението на доставките на услуги;

- чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС - специален режим за местоизпълнението на доставки, свързани с осигуряване на достъп до културни, образователни, спортни и др. събития, включително панаири и изложения, предоставени на данъчно задължено лице;
- чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС - специален режим за местоизпълнението на услуги свързани с недвижим имот.

В такива случаи облагането на доставките зависи от това как е определена цената на включените в пакета услуги - общо или поотделно, и коя от включените в пакета доставки следва да се определи като основна и коя/и като спомагателни.

Съгласно чл.128 от ЗДДС, когато дадена доставка е придружена от доставка на други стоки или услуги и цената им е определена общо, за целите на облагането с ДДС се приема, че едната доставка е основна, а другата/ите - съпътстваща/и. В такива случаи режимът за облагане на основната е приложим и за съпътстващата/ите я. Това обуславя възможността при доставки на услуги във връзка с панаири и изложения, в някои от случаите доставчиците им да начисляват ДДС, а в други - не.

Това ще зависи от преценката на доставчика относно това коя от услугите е основна и кои спомагателни, и от начина, по който е определено и документирано плащането за отделните услуги - общо или поотделно.

Съгласно данъчната практика, при предоставянето едновременно на повече от една услуга от един доставчик съпътстваща е тази доставка, която няма самостоятелно значение за получателя ѝ, и той не би сключил сделка, за да придобие предмета или резултата от нейното осъществяване, но при дадени обстоятелства тя е допълнение или належаща необходимост за придобиването на резултата или предмета на основната доставка.

При участие в панаири и изложения като основна доставка следва да се приеме доставката на услугата за организиране на събитието, а всички останали услуги - за съпътстващи. Това включва и услугите за временно ползване на щанд независимо, че той е свързан с недвижим имот. Получателят на доставката не би наел такъв, ако не участваше в събитието. Това се потвърждава и от заключението на Съда на ЕС (СЕС) по Дело C-530/09, относно това дали временното предоставяне на щандове за панаири и изложби представлява услуга по смисъла на чл.56, §1, буква “б” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, която се облага на мястото, където получателят се е установил, или попада в приложното поле на чл.52, б.”a” от директивата, приложим към културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, както и към свързаните с тях доставки на спомагателни услуги, и поради това се облага на мястото, където услугата фактически се извършва. Съгласно т.66 на това решение доставката на услуга, която се състои във временно предоставяне на щандове за панаир на изложители, съставлява доставка на спомагателна услуга към дейностите на панаирите и изложбите и поради това нейното местоизпълнение е там, където е установен получателят на услугата за участие в събитието.

В допълнение в чл.31а, ал.1 от Регламент ЕС №1042/2013 е посочено, че услуги, свързани с недвижими имоти за целите на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с точно определен недвижим имот. В чл.31а, ал.3 от същия регламент се съдържат случаи на услуги, които имат отношение към недвижими имоти, но мястото им на изпълнение няма да се определя съгласно правилото на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО и съответно това на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, като в т. ч. са посочени “предоставянето на щанд на панаир или изложение, наред с други свързани услуги, като проектиране на щанда, транспортиране и съхранение на стоки, предоставяне на машини, полагане на кабели, застраховка и реклама”.

В конкретния случай испанският доставчик е издал една фактура без ДДС - за наем на площ, стелажи и такса за участие. Доставчикът е третирал услугите като пакет с общ режим на облагане според мястото, където е установена независимата икономическа дейност на българското дружество.

Съгласно чл.21, ал.4, т.3 от закона местоизпълнението на доставките, свързани с осигуряване на достъп до културни, образователни, спортни и др. събития, включително панаири и изложения, предоставени на данъчно задължено лице, е там, където фактически се провежда събитието. От съществено значение е дали таксата за участие в изложение, панаир или друго събитие е за “вход” за достъп до него. Доставките от този вид би следвало да се оценяват като такса за достъп на данъчно задължени лица до събитията само когато лицата или техни представители присъстват на тези събития в качеството си на потребители (например такса за разглеждане на изложбата или входен билет за присъствие на спортно или артистично събитие).

В случая таксата, заплатена от българското дружество за участие в презентации, е свързана с неговата независима икономическа дейност, и не може да се определи като такса за достъп, поради което местоизпълнението на предоставената му доставка следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. (по аргумент на изключване приложението на чл.21, ал.4, т.1 и чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС). Когато получателят е българско данъчно задължено лице е налице доставка, за която чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС регламентира обърнато данъчно задължение и получателят следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл.117, ал.2 от закона. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни след датата, на която данъкът за доставката става изискуем, а той става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие или на датата на получаване преди това на (авансово) плащане за нея, ако има такова.

По втори въпрос:

Според чл.195, ал.1 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат определени доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България. Това са доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините; доходите от дивиденти и ликвидационни дялове; лихви, в това число съдържащи се във вноски по финансов лизинг; доходи от наем; авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения за технически услуги; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг; възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

Визираните в запитването услуги не попадат в нито една от хипотезите на чл.12 и следователно не подлежат на облагане с данък при източника по реда на ЗКПО.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт