Данъчен консулт на "Труд": Осигуровки при временно спиране на дейността

Много собственици на заведения временно преустановяват дейността си заради ситуацията в страната. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи. Допълнително разглеждаме въпроса как трябва да бъдат префактурирани сметките за ток от собственика на имота към наемателя.

I Временно преустановена дейност

Самоосигуряващо се лице е собственик на ЕООД, което има питейно заведение. Собственикът получава възнаграждение от дружеството за положен личен труд. Има назначена работничка по трудов договор, която в момента е в отпуск по майчинство. Самоосигуряващото се лице е преустановило полагането на труд във връзка със ситуацията в страната. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли самоосигуряващото се лице да подаде в НАП декларация за прекъсване на дейност и от коя дата без опция за закриване на фирмата;

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли да подаде декларация обр.7 по Наредба №Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

За да възникне задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО) е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Осигуровките за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.

Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл.6, ал.2 от КСО).

На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.

Поради императивния текст на чл.10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Затова законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравни вноски са определени в чл.40 от същия закон.

В чл.40, ал.5 от ЗЗО са регламентирани лицата, които не са осигурени на друго основание. Съгласно тази разпоредба те са длъжни да внасят здравни вноски за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Също така лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация образец №7 по НООСЛБГРЧ. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание.

В конкретния случай, ако за периодите на временно прекъсване на дейността си лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по реда на ЗЗО, за него е приложима разпоредбата на чл.40, ал.5 от същия закон.

II Плащане на сметката за ток при наем

Дружество ползва закрита и открита площ под наем за производствени цели. Освен наетата площ наемателят ползва и електроенергия за производството. Наемодателят префактурира ползваната от дружеството наемател електроенергия. Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да се префактурира ползваната електроенергия - да се включи в сумата на наема, да се пише на отделен ред във фактурата на наема или с дебитно известие към фактурата за наема?

2. Трябва ли при префактурирането на електроенергия, ползвана от наемателя, да се начислява надценка или ползваната електроенергия трябва да се префактурира по цена, която наемодателят плаща на доставчика си?

Когато отдаването под наем на сграда или част от нея е подчинено на общия режим - облагаема доставка, следва да се има предвид, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание ал.3, т.3 от същия законов текст, данъчната основа по ал.2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.

Съгласно чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Разходите за електроенергия са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на сграда или част от нея, т. е. това са разходи от името на доставчика (наемодателя) за сметка на получателя (наемателя), поради което същите не попадат в приложното поле на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС. С тези разходи следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем, на основание чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС.

Дължимите от наемателя на наемодателя разходи следва да бъдат документирани, чрез включването на същите във фактурите за наемното правоотношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от нея за съответния наемен период. Независимо, че сумите, за които се извършва префактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, включвайки се в данъчната основа на доставката по отдаването под наем по силата на законовото изискване, следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт