Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

23-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

Канадски гражданин е отвлечен от ислямисти в Буркина Фасо

Путин: Сериозен дестабилизиращ фактор на Балканите е политиката на САЩ

Данъчно облекчение за плащане с карта

Годишните данъчни декларации за доходите на гражданите се подават от 10 януари до 30 април. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са условията за ползване на облекчението за безкасови плащания. Допълнително посочваме кога фирмите може да не подават годишна данъчна декларация.

димитрина захариноваДимитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облекчение за безкасово плащане

През 2018 г. физическо лице е извършило касови плащания в размер на 13% и е спестило 35% от брутния си доход, като спестяванията се намират по негова собствена сметка. Лицето отговаря на критериите по т. 1 и 2 от чл. 22д на ЗДДФЛ, т.е. получило е 100% от облагаемите си доходи по банков път. Поставен е следният въпрос: има ли право лицето да ползва данъчното облекчение за безкасови плащания по чл. 22д от ЗДДФЛ (в размер на 1% от дължимия данък, но не повече от 500 лв.) и по-конкретно как следва да се третират спестяванията, намиращи се по банкова сметка, във връзка с условието по чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (извършените безкасови плащания да са поне 80% от доходите му)?
Съгласно чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

2. 100% от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;

3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.

Видно от цитираната разпоредба извършените през годината касови плащания, както и направените от лицето спестявания не са относими към прилагането й. В този смисъл посочените факти във въпроса не са достатъчни, за да се прецени дали в конкретния случай лицето отговаря на условието, посочено в чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За да е спазено това условие е необходимо размерът на извършените от лицето безкасови плащания през годината да е равен или по-висок от сума, изчислена като 80% от придобития през годината паричен доход, подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

Например, ако през 2018 г. физическо лице е придобило доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 10 хил. лв., размерът на извършените през годината безкасови плащания от това лице трябва да е поне 8 хил. лв. Без значение е обаче източникът на средствата, с които са направени тези безкасови плащания – това могат да бъдат спестявания, необлагаеми доходи, заеми и др. източници на финансиране, включително такива, които не се считат за доход по смисъла на ЗДДФЛ. Когато паричните средства остават в патримониума на физическото лице (в случая под формата на спестявания) преводът от една сметка в друга не може да се квалифицира като плащане, направено от това лице и съответно не следва да се включва при определяне размера на извършените безкасови плащания за целите на чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

II Подаване на декларации от дружества без дейност

Търговско дружество е счетоводно предприятие. Част от клиентите му са отчели данъчно признати разходи през 2018 г. Отчетените разходи могат да са несъществени и да са свързани с административното обслужване на дружеството (напр. банкови и счетоводни такси), но могат да са значителни суми. Например, дружество не е извършвало дейност, но притежава недвижим имот, за който дължи местни данъци и такси в размер над 3 хил. лв. и съответно начислява разходи, които са данъчно признати. Или дружество, което не е извършвало дейност, но има задължения по договор за заем, върху които начислява лихви в размер над 20 хил. лв. и съответно разходи, които са данъчно признати при спазване на правилата за слаба капитализация. Поставени са следните въпроси:

1. Считате ли, че при гореизброените хипотези дружествата могат да бъдат определени като лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и не са задължени да подават годишна данъчна декларация по ЗКПО?

2. В случай, че такива дружества приложат нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО и не подадат годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2018 г., в която да декларират данъчна загуба ще имат ли право през следващи години, в които извършват дейност, да приспаднат данъчна загуба от години, в които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО, при спазване правилата за пренасяне на данъчна загуба? Ще имат ли същите право през следващи години, в които извършват дейност, да ползват разходите за лихви, начислени в години, за които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО, при спазване правилата за слаба капитализация?

По първия въпрос:

Според представените факти в запитването, дружествата не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, и няма да подадат годишна данъчна декларация по образец на основание чл.92, ал. 4 от ЗКПО.
По втория въпрос:

Пренасянето на данъчните загуби в следващите данъчни периоди е регламентирано в разпоредбите на чл.70 – чл.74 от Глава единадесета “Пренасяне на данъчна загуба” на ЗКПО.

Видно от посочените норми данъчно задължените лица, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, имат право да пренасят данъчната загуба. Упражняването на това право е по избор на лицето. Когато данъчно задълженото лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години след реализирането й.

Правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, т.е. данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определения в изречение първо на чл.70, ал.2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане на данъчната загуба.

Редът за приспадане е регламентиран в чл.71 от ЗКПО. Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането й, приспада се пълният й размер.

Съгласно чл.72 от ЗКПО за нововъзникналите данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Следва да се посочи, че законът обвързва правото на пренасяне на данъчна загуба с формирана, а не с декларирана загуба. Дори и да не бъде декларирана възникналата загуба за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда, предвиден в чл.70 – чл.74 от ЗКПО, тъй като разпоредбата на чл.70, ал.1 от закона не изисква тази загуба да бъде декларирана.

В тази връзка доколкото загубата не е декларирана, то с оглед контролните правомощия на органите по приходите нейният размер може да бъде изследван по време на производствата по реда на ДОПК за годината, през която същата се пренася.

Гореизложеното се отнася и за посочената хипотеза относно прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗКПО по отношение на признаването на разходите за лихви за данъчни цели през следващите години.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.