Осъждан се маскира като катаджия 1000 лева глоба за разходка с униформа в Берковица

Нова британска партия опитва да спре Брекзит

Дъщерята, убила майка си, получила инсулт “Мъките свършиха”, написала жената

Сотир Цацаров възложи делото за прегазената жена в село Търнава на Софийската окръжна прокуратура

Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Собственикът на “Милан” пред фалит

Венци за Апостола, сълзи за Павел Панов

Съвместно учение на морска пехота и артилерия се проведе в Дагестан

18 души се отзоваха на апела на болницата в Търново да дарят кръв

Румен Радев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Пенсионер полетя от 7-ия етаж

Заловиха бракониери на калкан в Равда и Ахелой

След отлична реколта Вила Ямбол ще пусне две нови резерви от серията Kabile Избата организира празник на виното в родния си град

Николай Николов: Като разширяват “зелената зона” да гарантират и целево разходване на средствата за ремонт на инфраструктурата!

Дейзи Ланг: Удряла съм мъж, за да се защитя

Обичам червения цвят, той е символ на огъня, любовта и победата, признава трикратната световна шампионка по женски бокс

– Дейзи, защо замина за САЩ? Ти беше звезда в Европа, трикратна световна шампионка.
– Усещах, че искам някаква промяна в живота си след един наистина много интензивен период на спортната ми кариера. Славата ме отегчаваше и исках нормален начин на живот, спокойствие и да бъда на място, където не ме познават. Имах също и приятел в Ел Ей, както и предложения за работа. Хареса ми климатът в Калифорния. Това се оказа основен фактор за моето решение да остана тук. Обичам топлото време през цялата година. Това ми дава много позитивна енергия и вдъхновение за всичко, което правя. Тук съм вече 12 години.
– Последната ти награда е признание и от Америка. Как се стигна до номинация и победа?
– Поласкана съм от жеста и уважението нa труда ми от Международната федерация по бокс. Тази награда е признание и за България. Номинацията е свързана не само със световните ми титли, а по-скоро с историята, която съм написала като пионер на женския бокс в Европа и най-вече за популяризирането на този спорт. Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковете, през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Чувствам се горда от факта, че съм получила награда от Международната федерация по бокс редом с големите светила в професионалния бокс Майк Тайсън, Мохамед Али…
– Един малко тривиален въпрос, но все пак ще те попитам – какво ти даде и какво ти взе този труден спорт?
– Спортът формира характера, прави те устойчив да преодоляваш всякакви трудности и най-вече те учи да се бориш, но взима много от личното ти време. Никога не съжалявам за времето, което отделих за бокса, иначе нямаше да мога да достигна нивото, на което се намирам. Изборът на този начин на живот, личното удовлетворение и дисциплина са основен фактор. Спомням си, че ставах и си лягах с мечтата да стана световна шампионка. Незабравим момент на щастие бе, когато осъществих целта си – и то цели три пъти.
– Ако можеше да върнеш времето назад – пак ли би избрала бокса?
– Вярвам, че всеки човек се ражда с определена мисия на този свят и аз съм щастлива, че това беше моята. Това беше път, който трябваше да извървя – не се отказах, колкото и трудно да е било на моменти. Ако можеше да се върне времето назад и да имах избор – пак бих избрала бокса.
– Коя е най-трудната ти победа?
– Когато играх за третата световна титла. По време на мача в 7-и рунд бях скъсала частично кръстна връзка на десния крак и въз основа на това скъсах мускулни влакна на прасеца на левия крак. Получих толкова силна болка, че почти се сковах и не можех да се движа. Нямах никаква стабилност. Стоях на едно място и беше размяна на удари до края на мача. Не знам как издържах това изпитание. И до ден-днешен се чудя какво ми даде сили да завърша мача! Мисля, че амбициите за победа и адреналинът ми помогнаха да преодолея този момент.
– Коя е най-паметната ти среща на ринга?
– Когато станах за първи път световен шампион – в Дюселдорф. Мечтата ми се превърна в реалност – бях щастлива, мач, който няма да забравя. Другият е за втората ми световна титла в по-горна категория със световната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме нивото на женския бокс. Това е един от най-добрите ми мачове.
– Ти си най-дисциплинираният човек на Земята, според мен, но и какви други качества ти трябваха да станеш голям шампион?
– Благодаря, съвкупност от качества като чувство за отговорност, дипломатичност, респект и уважение към треньора и хората около теб, добрите познания по физикална терапия. Всичко това ми помогна да се грижа са себе си и да се предпазвам от травми.
– Как се мотивираше в един толкова мъжки спорт?
– В боксов мач всичко зависи от теб, от психиката, дали ще успееш да преодолееш ситуацията. Психиката е най-важният фактор, за да се мотивираш да спечелиш. Ако се концентрираш на други фактори, рискуваш. Важно е да си убеден, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам колко беше трудно, ако нямах тази вяра – всичко беше срещу мен. Трябваше да побеждавам и медиите, не само партньорите. Моята цел беше да покажа, че една жена, която изглежда женствена, която е образована, може да постигне максималното високо място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този начин. В България тогава жените нямаха права. Жените са тъпкани в много държави – моят живот, това, което постигнах, дава сила на всички жени по света да отстояват мечтите си, надявам се и на подрастващото поколение.
– Удряла ли си мъж? Налагало ли ти се е?
– Ако кажа не – ще те излъжа (усмихва се дяволито). Налагало ми се е, за съжаление, при самоотбрана.
————————————–

Мила Салахи:
Българските владетели са били царе, а не ханове

Изследователският екип „Руните говорят“ откри печата на Тервел в музей във Вашингтон, държавата ни трябва да си го поиска

– Мила, в страницата на Екипа в социалните мрежи за първи път бе публикувана снимка на печата на един от великите български царе – Тервел. Днес находката е в Щатите, където преди време българин откри и печат на Аспарух. Как стигнахте до печата на Тервел, който точно преди 1300 години спасява България и Европа от ислямизация, но днес никой не се сеща за тази годишнина?
– Както винаги случайно, но случайни неща няма. Непознат за нас господин го качи като коментар в социалната мрежа, не си спомням името, но искам специално да му благодаря! Този печат се пази в музея „Дамбъртън Оукс”, Вашингтон.
– Как е стигнал до Щатите?
– Естествено, че е продаден, за да стигне до американски музей. Жалкото в нашата страна е, че се търгува с нашата памет и история, това е потресаващото в този случай! И това не е от днес, а се корени в годините на така наречения комунизъм. Това е мафия, която по своите приходи надминава дори и търговията с наркотици – милиарди годишно.
– Какви мерки трябва да предприеме България, за да върнем този ценен артефакт в страната ни, където му е мястото?
– България има право да предяви претенции за връщане или откупуване на този печат – за това има сектор, създаден към ГДНП за борба и противодействие на посегателствата върху културно-историческото ни наследство, както и към ГДБОП за борба с трафика на същото. Въпросът е, че трябва да се подаде официален сигнал и да се задейства „тежката машина” по установяване на придобиването му – как е стигнал до Америка. Другият вариант е да се предложи от самата държава откупуване на печата. За никого не е тайна, че в България действат канали за износ на наши реликви зад граница, в които за жалост има замесени доста високопоставени лица. Имената им са обществена тайна.
– Има ли превод вече на символите в печата на Тервел?
– Работим все още, но първата информация е пусната в публичното пространство. Титлата е цар, което може да се види и на самия печат, въпреки че се превежда в угода на едни от нашите съседи. В пръстена има описан развоя на цялата битка, родословието. Но тепърва трябва да се проследи през историческите извори информацията от самия превод. Мога да издам, че канаките курайши, както са описани в пръстена, са влезли през Босфора. А едни от най-важните битки са били на остров Крит, около Кносос, и в Кипър.
– Неотдавна в пръстените на Кубрат екипът разчете царската титла на великия ни държавник. Кой има интерес титлата да е хан и кан?
– Що се отнася до титлата кан и хан, интерес имат всички велики сили в миналото и сега, както и трите демона на българския род, описани в пръстените от кенотафа на цар Кубрат – Ватикана, Цариградската патриаршия (днес Вселенска) и редакторите на Библията. Тук ще цитирам Гьобелс: „Отнеми на един народ историята му, първото поколение ще е тълпа, второто стадо!” – всеки да си извади контекста защо го казваме, а за нас изводът е ясен!

* Радо Шишарката оцеля в стрелба

* Юлияна Дончева разкрива тайната на хубостта си

* Фики Стораро – таз година булка, догодина люлка

* За Койна Русева мъжете са душички

* Глобили Жени Калканджиева в Тайланд

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 25 ОКТОМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.