Байдън е третият президент-демократ, подтикнат да се оттегли поради загуби във война

Резервите сред елита на демократическата партия в САЩ спрямо Джо Байдън и перспективите му за втори президентски мандат са от средата на 2023 г. Тогава стана видно, че т. нар. контранастъпление на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) срещу руските войски е обречено на провал. Съпроводен с тежки загуби на сили и средства с последващо настъпление на противника.

Така и стана. Огромно и всестранно е осигуряването на Киев и въоръжените му сили от страна на Запада, НАТО, ЕС и най-много САЩ. Макар ограничено, но има на терена и техни бойци и офицери, воюващи като инструктори, консултанти и наемници. Това дава премного основания да се твърди, че войната там е тяхна, че все по-забележимо я губят те.

Че Байдън я губи. Там, на Запад, във Вашингтон особено, така е прието. Поне в близкото бъдеще Студена война 2.0 не може да се случи. Гореща още по-малко. Изключено е да спрат да опитват, подготвят се нови и нови операции срещу геополитическите противници, хегемон без война не бива.

Но до свръхважните за демократите избори остават някакви си сто дни, а на Русия не е нанесено обещаното от Запада стратегическо поражение. Лидерът обаче на „свободния свят“ президент Байдън изглежда като немощен луузър. Като такъв е в очите на задкулисието в неговата партия, в главите на важните фактори в армията, спецслужбите, военно-промишления комплекс и медиите.

Спряха му финансирането, убедиха го да се откаже от почти сигурно поражение, което би повлякло и други за партията. Десетина дни след като твърдо заяви, че ще се яви на изборите със сигурност хиляда процента. Сега обяви отказ без да го свързва със здравето си, без сериозни обяснения. Но веднага обяви категорична поддръжка за вицепрезидента Камала Харис. Май за да си отмъсти, че са го принудили.

През 1951 г. 33-тият президент -„Атомния“ Хари Труман отказва да се кандидатира на изборите през 1952 г. Подтикнат е към това решение от видни демократи, тъй като войната в Корея е тръгнала към болезнена загуба.

На 31 март 1968 г. президент Линдън Джонсън нарежда прекратяване на бомбардировките над Северен Виетнам и обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат. Защото Виетнамската война е счетена за загубена. Започната е от Кенеди, Джонсън е бил против нея. Избиран за лидер на демократите в Сената, наричан „любим син на Тексас“, но... политическата игра там е такава.

Малко остана днес от онази Америка, интимно свързана с представите на голям процент от човечеството със свободата, демокрацията и неограничените възможности. Не че обемът на илюзиите е бил малък, но и реалности е имало такива. Сега е друго, съвсем друго. Демократите и тяхната партия е съвсем различна. Нямат персони като Франклин Рузвелт, Кенеди и Джонсън.

Системата за управление се е променила, демократичният дух се е изпарил от нея, подборът и кариерното придвижване на политическите кадри е недемократичен. Затова първо политическият сегмент, после и административният неотклонно се запълват с клиентелисти, посредствени личности, изпълнители на мръсни поръчки, лобисти, представители на странни малцинства.

Затова няма стабилна и приемлива за мнозинството американци и други люде по света обосновка на поведението на управляващите в тази страна. Затова цял свят гледа нелепата предизборна картинка в Щатите. Пише го много благосклонният към демократите The New York Times: „Сега има всички основания да считаме, че Харис просто няма съперници сред демократите.“

Тя е яростен знак на отчаяните демократи, че пак така ще я карат, защото нямат нищо друго за света и за Америка, освен досегашната войнствена във всички посоки линия. Ще стискат властта с всички средства, дори с явно непозволените. Те управляват и Евросъюза чрез агентурата на ЦРУ и Сорос, тя само на тях се крепи, изтърват ли властта в Щатите, губят я най-вероятно и в Европа.

Ужас, ужас! Настроиха с редица свои вътрешни политики срещу себе си десетки милиони американци. Дойдат ли Тръмп и републиканците на власт, ще им организират разследвания, ще им разгонят кадрите от ключови позиции в силовите структури и правосъдието, ще им отмъщават поне толкова люто, колкото онези ги каляха и мачкаха.

Напрежението между демократите и републиканците в САЩ е като пред гражданска война. За възможността от близка такава говорят и пишат не само анализатори и коментатори, но и видни политици. „Ще има гражданска война в тази страна“, заяви Робърт Кенеди-младши. Вероятност от 40% да има такава установява и проучване на YouGov сред американците.

Джо Байдън имаше натрупан през дългия си политически живот богат, макар и нееднозначен според мнозина, вътрешно и външнополитически опит. Със съществен багаж стигна до най-високия пост във великата държава. Нищо такова не се установява при Камала Харис, нито преди да я прокарат за вицепрезидент, нито по време на тази и без друго второстепенна служба.

Предизборно партиите в САЩ провеждат кокуси и праймариз за избиране на своите кандидати. Тази година избраха Байдън, Харис не е дори споменавана като вариант. Защо тогава се състояха тези наречени безалтернативни уж праймариз, щом сега кандидатурата е друга? Коментатори вече говорят за дворцов преврат.

И че вече май въобще няма нужда от избори, щом чрез тях за избирателите се отваря някаква възможност да принуждават партиите и политиците да вървят към нежелани от тях промени. Същото Вашингтон наложи в Европа, в частност виждаме го и у нас. Както и да гласуват европейците, пак Фон дер Лайен ще им натресат. И у нас евроатлантиците дори чрез Главчев.

С Камала Харис американските демократи опряха до глупостта за спасение. Много неподходяща е за състезание с Тръмп както въобще, така и броени дни преди 5 ноември. Но, както знаем от Ларошфуко, „има случаи в живота, от които да се измъкнеш, може да ти помогне само глупостта“.

За противника на демократите Доналд Тръмп Харис е „най-некомпетентният и крайноляв вицепрезидент в американската история“, „нова жертва за поражение“, а заради позициите си относно абортите и имиграцията е „луда радикална лява лунатичка". Тя се... самоидентифицира се като Тя, но от много години е в тесни връзки с всякакви „пробудистки течения“.

Веднъж издаде намерение покрай въвеждането на чиста енергия и електромобили да се съкрати и населението. По едно време дори съчини, че между САЩ и Северна Корея вече има „устойчив алианс“ - показателно за познанията u във външнополитическата област.

Завършила е университет, но, както е писал д-р Антон Чехов, „Университетът развива всички способности, в това число и глупостта.“ Докато напредващото слабоумие на Байдън беше очевидно дори за малограмотните американци, Камала не е безнадежден кандидат, въпреки многобройните си гафове.

Приема се от много непретенциозни американци, интелектуалният слой на днешна Америка силно изтъня. В публикация на певица Charli XCX в Х се казва: „Камала е чиста проба хулиганка!“. Мнозина поклонници на известни певици и актьори ще гласуват за нелепите ѝ жестикулации и бурен смях с отворена чак до сливиците уста.

Такъв чест смях, съпроводен от редовно приповдигнато настроение, обикновено е признак за семпличък интелект и недобро възпитание. Но разликата между непроизволния и подправения смях се долавя бързо и безпогрешно от хората едва след 40-годишна възраст.

От малка е странна. Широко известна там е реплика на майка ѝ към нея и сестра ѝ: „Не знам какво ви става на вас, мислите, като че току-що сте паднали от кокосова палма!“. Сама го разказва. Мнозина се веселят, някои u симпатизират. За повечето е неприемлива за президент дъщеря на цветнокожи емигранти, омъжена за евреин. Жив е расизмът в Америка.

Всъщност, за нас, за европейците и другите по света няма голямо значение, кого там ще изберат.